И аз раждах с епидурална упойка. Напъните бяха "дирижирани". Напъвах два часа и половина. Имах пълно разкритие, но, както често се случва при първо раждане с упойка, контракциите ми не бяха достатъчно силни и в крайна сметка родих със секцио.
- Публикувана: 1 май 2009, 17:51 ч.
- Последно мнение: 2 май 2009, 13:50 ч.
Напъни при епидурална анестезия
Раждала съм веднъж, с упойка. Не ми се е отразила на способността да напъвам ефективно, нито е забавила раждането. Бебето излезе за 10 минути, с 2 контракции и по 2 напъна на всяка. Усещах напъните като натиск, а не като болка. Освен това лекарите напътстват кога и какво да правиш. Нямам разкъсвания или някакви странични реакции от упойката.
И двете си деца родих по естествен път, но с епидурална упойка. Много държах на упойката, защото имам нисък праг на поносимост към болката. Първо за усещането - онзи, който говори, че чувствителността от кръста надолу при епидурална се губи и едва ли не си парализиран, просто не е наясно с нещата. Не само не си парализиран, но след като бебето слезе достатъчно ниско сам си отиваш с твоите два крака до родилния стол, за да раждаш. Всъщност нещото, което е спестено са болките. Иначе контракциите се усещат като присвивания, които обаче не болят. Когато дойде ред за напъване усещащ много ясно всичко и контролираш идеално процеса. На родилния стол си напъваш точно както всички останали, само че не те боли. Разликата с естественото раждане без упойка е точно в болката. Мамите без упойка в повечето случаи викат и дори направо си вият от болка, тези с упойка се усмихват. Това е положението. Не го казвам с цел да убеждавам да се ползва тази упойка, а просто отговарям на въпроса, защото явно си решила вече да я ползваш.
....
....
Много точно казано
Раждането при мен протече така - първи ден - преглед за разкритие - 1,5-2см, поява на леки контракции в следствие от прегледа, приемане; втори ден - преглед за разкритие - 2см, първо хапче окситоцин 8:30, преглед, второ хапче окситоцин 17:30, изтичане на околоплодните води 23:30, преглед за разкритие - 4-5см, епидурална упойка - спокойно изкарана нощ с подремване в предродилна зала; трети ден - преглед за разкритие - 9см - от 7:30 напъвах по заръка на лекаря, спряха ми и упойката към 9ч. - болките бяха ужасни, малко преди да родя ми я пуснаха пак, раждането протече трудно - колко пъти ми натискаха корема не помня, бебока не искаше да излиза лесно, а си усещах контракциите и напъвах като по учебник (и 2 курса за бъдещи мами изкарах докато бременеех) - оказа се, че пъпната връв се е увила около вратлето на моето съкровище, беше 2 дни в кувьоз. Родих в 11:15 момченце 3650/52 (да вметна, че и аз съм с тесен таз) След като родих 50 минути ме шиха, но не съм усещала болка благодарение на упойката
бях толкова изморена, спеше ми се, а доктора само ми повтаряше да не заспивам и искаше от сестрата конци... Да ми е живо и здраво детенцето - струваше си усилията 
За мен съм си решила - ако имам второ раждане - секцио ще е
Не съжалявам, че родих с упойка, само като си помисля какви болки имах, когато ми бяха спрели епидуралната... не ми се мисли
На мен не ми сложиха епидурална,въпреки че няколко пъти казах на доктора,че искам.За сметка на това обаче ми пуснаха окситоцин,от който болките станаха зверски.Е,изтърпях ги,но следващия път ще бъде секцио,задължително!
Ако анестезиолога е опитен,упойката няма да попречи на напъните.
Ако анестезиолога е опитен,упойката няма да попречи на напъните.
Имам две раждания, и двете предизвикани, и двете с епидурална.
При пьрвото- не усештах нищо, нито болка от контракции, нито напьните.С малко повече зор, скачане по корема излезе бебето за 15-20 минути.
При второто- не усетих болка от контракции, но напьните сьвсем добре.Родих 4 кила бебе с два напьна за не повече от 10 минутки, без никаква намеса.
Според мен цялата работа е в избора на анестезиолога- много е важно кой и как ще ти постави упойката.Ако имаш вьзможност да проучиш и избереш добьр анестезиолог може да си спестиш болезнената част от раждането. Аз лично сьм много доволна че използвах упойката, ако имам трето- пак така
При пьрвото- не усештах нищо, нито болка от контракции, нито напьните.С малко повече зор, скачане по корема излезе бебето за 15-20 минути.
При второто- не усетих болка от контракции, но напьните сьвсем добре.Родих 4 кила бебе с два напьна за не повече от 10 минутки, без никаква намеса.
Според мен цялата работа е в избора на анестезиолога- много е важно кой и как ще ти постави упойката.Ако имаш вьзможност да проучиш и избереш добьр анестезиолог може да си спестиш болезнената част от раждането. Аз лично сьм много доволна че използвах упойката, ако имам трето- пак така
Първо за усещането - онзи, който говори, че чувствителността от кръста надолу при епидурална се губи и едва ли не си парализиран, просто не е наясно с нещата. Не само не си парализиран, но след като бебето слезе достатъчно ниско сам си отиваш с твоите два крака до родилния стол, за да раждаш. Всъщност нещото, което е спестено са болките. Иначе контракциите се усещат като присвивания, които обаче не болят. Когато дойде ред за напъване усещащ много ясно всичко и контролираш идеално процеса. На родилния стол си напъваш точно както всички останали, само че не те боли. Разликата с естественото раждане без упойка е точно в болката.
Има обаче няколко тънки момента, които са важни и не бива да се пренебрегват. Много е важно кой ще ти сложи упойката, защото от анестезиолог до анестезиолог има огроооомна разлика.
Има обаче няколко тънки момента, които са важни и не бива да се пренебрегват. Много е важно кой ще ти сложи упойката, защото от анестезиолог до анестезиолог има огроооомна разлика.
И аз раждах с такава упойка.
Към авторката въпреки всичко искам да ти кажа,че за мен раждането си остава най вълнуващият момент в живота ми,няма по прекрасно нещо от това да си гушнеш бебчето,болката и другите екстри са бели кахъри 
Кога ти беше терминът?
Кога ти беше терминът?
А терминът ми беше на 26ти, като има някакъв шанс истинският ми, биологичен термин да е малко по-напред във времето, заради дълъг цикъл и късна овулация, та още не съм изгубила напълно надежда, че раждането може да започне спонтанно. Когато обаче лекаря ти наговори за намалени води и страдания разни човек бързо бързо се навива и на индуциране и на секцио ако трябва... А това най-много не исках. Трябваше да е макс. естествено, с минимум лекарска намеса, без медикаменти, ама кво да правиш.......По темата - вадя си изводи, че всъщност тънкия момент е количеството на подаваната упойка (и кадърността на анестезиолога). Та ако се стигне до упойка и до загуба чувствителност ще настоявам да се намали, така че да мога да си контролирам напъните до колкото мога адекватно...
НО ще процедирам стъпка по стъпка - ако не тръгне раждането спонтанно - индукция. Ще се пробвам без упойка първо все пак, ако съм много на зор - тогава епидурал. Ако немога да напъвам и съм на път да си бастисам очите - секцио
Дано да бъде всичко наред!
Благодаря на включилите се!
Раждах и двата пъти с епидурална. Втория път не ме хвана, получих пълно разкритие и напъни буквално 5 минути след поставянето й. При първото раждане не усещах никаква болка, само леки напъни, родих за 10 минути с епизиотомия. Втория път болката, напъните, всичко беше стотици пъти по-силно (предизвикано раждане). Пак родих за 10 минути с епизиотомия. Първото бебе беше едро - 3.900 кг, второто само 3.200. При мен епидуралната само помогна да не чувствам болката, не се отрази по никакъв начин на хода на раждането.
Аз пък си усещах напъните. Имах напъни много преди бебето да се роди, но лекарят не ми даваше да напъвам, защото бебето не се било наместило където трябва. По едно време ( двайсетина минути след като ми сложиха втората доза упойка) отидох сама до родилна зала, качих се на стола и с три напъна бебето излезе. Не ми се разминаха епизотомията и разкъсванията, но бебето беше голямо, тръгна с ръката напред, а аз не съм особено едра. В смисъл не мисля, че ако раждах без упойка, нямаше да имам шевове.
...... Първо за усещането - онзи, който говори, че чувствителността от кръста надолу при епидурална се губи и едва ли не си парализиран, просто не е наясно с нещата. Не само не си парализиран, но след като бебето слезе достатъчно ниско сам си отиваш с твоите два крака до родилния стол, за да раждаш. Всъщност нещото, което е спестено са болките. Иначе контракциите се усещат като присвивания, които обаче не болят. Когато дойде ред за напъване усещащ много ясно всичко и контролираш идеално процеса. На родилния стол си напъваш точно както всички останали, само че не те боли. Разликата с естественото раждане без упойка е точно в болката. Мамите без упойка в повечето случаи викат и дори направо си вият от болка, тези с упойка се усмихват. Това е положението. Не го казвам с цел да убеждавам да се ползва тази упойка, а просто отговарям на въпроса, защото явно си решила вече да я ползваш.
....
....
Много точно казано
Аз набързо само да кажа - първото си дете родих нормално без упойка и резултата беше 7 години не исках друго дете от страх как ще мине раждането
за малко тогава да се затрием и двамата. Втория си юнак родих пак нормално /по настояване на моята доки/ и с упойка - резултата е, че сега съм готова още 5 деца да родя така
. Мое мнение е, че не е важен само анестезиолога, но и лекаря който ще ти води раждането. Аз съм ужасно благодална на моята доки. Тя знаеше кога точно трябва да се спре допълнителното наливане с упойка и точно ми каза че тр да започна да усещам напъни и аз усетих първия, едва дотърчах до родилния стол. С два напъна и бебулино излезе. Успех Препоръчани теми