Как се справяте с тропането на краче и ГОЛЕМИЯТ ИНАТ ?

  • 1 724
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 175
Как се справяте с тропането на краче и ГОЛЕМИЯТ ИНАТ ?
Уж смятах че съм подготвена с много прочетена литература за възпитанието на детето,но явно когато проблема дойде наяве е по-трудно да го преодолеем!
Вие как се справяте с ината на детенцето ви и трудните ситуации когато само чувате"НЕ", " НЯМА", "НЕ ИСКАМ" .И дори да сме пробвали прочетените методи просто не излизате наглава с това... newsm78

# 1
  • Мнения: 1 121
Не обръщам никакво внимание на НЕ-то и на тръшкането, което почти винаги го последва Rolling Eyes чакам минутка-две да се поуспокои и пак започвам да настоявам да стане моето. Няма как иначе. Ако отстъпя ще стане още по-лошо.

# 2
  • Мнения: 175
А прилагаш ли някакъв вид наказание?


# 3
  • Мнения: 221
И аз имам проблем с ината на малкия ми син,големият никога не е правил така и направо се учудвам как може братя които се гледат по един и същи начин да са толкова различни. Нито разговорите,нито наказанията помагат.

# 4
  • UK/София
  • Мнения: 7 681


 С тропането с крака се справих с наказания и много говорене.Но с литература или не, с ината няма оправия.Моят не мога да си оправя, какво остава за този на детето.Карам се, наказвам, понякога пляскам, в много случаи се виждам мен самата в неговото поведение и ми е смешно и го разбирам..........смятам, че е нормално.

# 5
  • Мнения: 1 669
А колко е голямо детенцето ти?

# 6
  • Мнения: 5 026
При синът ни е инат и някаква злоба се е появила-трепери,стиска зъби и крещи (това вместо тропане с крак).Сега го оставям да се накрещи и после обяснявам, до скоро крещях. Не го наказвам-не знам дали ми е грешка това, не го и пляскам.Баща му гледа да го обръща на игра и потушава нещата.До кога ще е така,не се знае.

# 7
  • UK/София
  • Мнения: 7 681

          Atrakcia , с добро и от опит те съветвам да започнете да взимате мерки от сега.Нека знае какво е наказание, че не трябва да се повишава тон на родител и това, че трябва да има респект от вас.Като се роди бебето ще настане ад.Като закрещи ще му се скарате, след няколко пъти ще го накажете и така ще мисли, че всичко е заради бебето.Ще започне да се озлобява.Без това и на него няма да му е лесно тогава, спестете му някои неща от шока който го очаква.Имат моменти на превъртване и е много трудно да не изпаднеш в нервна криза с истерясал батко и бебе пълно с колики Whistling

# 8
  • Мнения: 5 026
Биляна, осъзнавам,че си много права. Сега викнах и мъжа ми да прочете и той потвърди думите ти. Явно ще обръщаме другата страница.
Благодаря ти  Hug

# 9
  • Мнения: 175
При мене по големият които е на 7 с мн коментари от негова стана все до консенсус ще се стигне но мъничката на 6 колкото и да ни е добричка я едни инатливи моменти които каквото и да правя нищо не помага.А това не дай си боже ако стане пред роднини и приятели или на вън пред др хора е направо потъвам в земята.В такива случаи слагам маската и сам малко по-строгата мама , но като се започнат едни"не те обичам вече","мразя те"  докато не се гушнем пак.Всеки ми вика че този неин инат трябва да го избия за нейно добро....да но как ли ?

# 10
  • Мнения: 1 896
Аз пък внимавам да не смачквам детето - моят инат и правене напук се дължат изцяло на супервластния ми баща, на когото много се съпротивлявах. Целта ми не е да победя, а да направим това, което е възможно най-добро за всички, без някой да бъде пречупен.
Когато детето се инати, се опитвам да преговарям - ако мога да приема това, което иска, понякога отстъпвам, като обяснявам че отстъпвам и защо.
Ако това, което иска, е абсолютно неприемливо за мен, си държа на моето, казвам с твърд тон, че държа, обяснявам защо, проявявам разбиране към неговите чувства, но не отстъпвам. Истерии големи досега сме нямали - е, викане, плакане се е случвало, даже и някакви обидни думи в редки случаи е казвал, но аз му напомням, че това ме обижда, той го знае, просто по този начин си изкарва яда, а не с бой и тръшкане примерно. Знае, че това не е хубаво, но знае и че съм на негова страна, дори когато нещо не позволявам примерно. И знае, че когато е фрустриран и ядосан, никой не го заклеймява заради чувствата му.
Не удрям и не наказвам.

# 11
  • Мнения: 8 999
Оставях ги да си тропат, викат "Не!" и реват истерично, докато се уморят. После ставаха меки като памук и като по чудо се съгласяваха да изпълняват това, за което настоявам. Едва тогава започвах с обясненията защо еди какво си не може, или пък трябва да бъде направено. Докато се тръшкат, нито приемат, нито предават. И да обяснявам, и да се карам - файда няма.

# 12
  • Мнения: 606
За съжаление не се справяме.

# 13
Когато  децата  бяха мънички  за  тропането с  крак ги  наказвах  -  без сладко  телевизор/игри и тн. 

# 14
  • Мнения: 467
И аз имам проблем с ината на малкия ми син,големият никога не е правил така.
Да, и при нас е така. Но започнах да наказвам вече и действа. Той е още малък, за да тупа с крак, не говори още, за да каже "не", но постоянно се търкаля по земята щом не му отърва. Ще му намерим цаката, аз не се отказвам. Много обичам да обяснявам,че не той, а аз командвам у дома и че моето ще бъде.

Общи условия

Активация на акаунт