Ревност?

  • 822
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11
Здравейте, момичета!
Историята - накратко:
Дъщеря ми е на 2 години и половина. Баща и работи в чужбина. Беше тук по коледните празници за 10 дни, след това замина пак. Върна се на 20.04. Този път има възможност да остане тук за около месец.
Какво се случва, обаче. Вики се промени ужасно - постоянно плаче, иска да я нося като бебе, целува ме непрестанно, сърди се даже когато си говоря с баща и. Почна да плаче и в яслата, връща се вчера с играчка от там даже. Сестрата и я дала за да се успокои и да тръгне с баща си. Тази сутрин пак - рев, рев..., а аз я водя. Не иска да ме пуска.
Не знам как да постъпя и как да реагирам. Опитвам се да и обръщам внимание при всяка възможност, говоря и успокоявам я, обяснявам че това е нейния баща, който много я обича и много се е затъжил за нея. Тя обаче просто го игнорира. Не иска да говори с него и плаче често.
Приемам всякакви идеи.  bouquet

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 114
На тази възраст децата изпитват болезнена ревност към родителя.При нас беше същото-баща му ходеше в командировки и когато си дойдеше,малкият не му разрешаваше даже да говори с мен.В една статия четох,че в този период е по-добре да се ограничат пътуванията и да му се обръща повече внимание.Мъжът ми прекрати командировките за 6 месеца и му обяснявахме,че мама и тати много се обичат,че са мъж и жена и е нормално да са близки,а двамата заедно най-много обичаме нашето детенце!
Успех  bouquet

# 2
  • Мнения: 1 305
Със сигурност и на теб и на детето ти не ви е никак лесно. Момиченцето ти е много малко и на тази възраст децата трудно приемат промените и е просто абсурдно да прояви разбиране. Ако това е възможно, най-добре е бащата да си намери работа в БГ, защото тези дълги отсъствия и кратки посещения ще се отразят травмиращо за детето.

# 3
  • Мнения: 301
Понякога не е необходимо чак дълго отсъствие, като работа в чужбина. Мъжът ми си работи в България и пътува в командировки и тук, и в чужбина. Прекарвам повече време от него с детето (момче имам) и то съответно предпочита мен пред баща си. След първоначния ентусиазъм, когато мъжа ми се прибере и радостта, че го вижда пак предпочита мен. Дразни се, когато искам да говоря с баща му - иска той да е център на вниманието ми постоянно. Сърди се, когато се прегърнем с мъжа ми - веднага се набутва и той, или просто почва да маха ръцете на баща му от мен, за да ме гушка само той.
Аз лично си го обяснявам с факта, че просто е свикнал аз да обръщам цялото си внимание към него постоянно и ревнува. Реално с възрастта това желание да съм негова собственост, като че ли намалява. Може би осъзнава, че го обичам даже и когато говоря с мъжа ми  Laughing. Т.е. страхът, че може да го измести някой в сърцето ми отминава.

# 4
  • София
  • Мнения: 537
Дъщеря ми е на 2 години и половина...
Синът ми е на 2г 10м. Явно сега им е времето на тези неща. Мъжът ми много рядко отсъства и посвещава наистина всяка свободна минута на децата. Когато са само двамата със сина ми, всичко е супер - говорят си, играят, къпят се, хранят се, приспиват се. Обаче ако аз съм в картинката, се започва с "мама да ме къпе", "тати, ти отивай на работа", "няма да четеш приказки с нас", даже "не те обичам". Ревност е, предполагам. Странно, че не я проявява към сестра си, освен в случаите, когато "разпределя" кой родител кое дете ще приспива. Но с подходящо говорене и демонстриране, че много си обичаме и двете деца, на моменти  е по-поносим. Друг път не е. Ще мине. Надявам се  Wink

# 5
  • Мнения: 764
Това е някакъв вид детска ревност. Нашият татко не отсъства, но въпреки това имаме подобни ситуации. Синът ми не му дава да ме гали, като се прегръщаме често пъти гледа странно. С баща си се разбират иделно, но когато и аз съм с тах, започват глезотиите "мама това" "мама онова". Предполагам, че е период. А и може би детето не е много свикнало с бащата. Детето на тази възраст вече прекалено добре разбира всичко - гледам по сина ми. Затова аз винаги се старая да му обяснявам и мисля, че се получава.

# 6
  • Мнения: 4 388
А пък моята не дава да припаря покрай мъжа ми ,бута ме пъди ме сакън да не си го поделим.Но те от самото начало са много отдадени един на друг,а лошите работи остават за мен .И детето е решило че тати е добрия....то май така си е наистина върти го на пръста си ,а няма 2.
Не се шашкай и кажи на мъжа ти да има търпение.Аз още чакам а докато го правя отнасям цялото тичане и неспане  около нея,а баща и вечер за 2 часа обира само овациите.

# 7
  • Мнения: 299
И аз имам този  проблем , като тръгна на ясла баща му почна да го взима и прекарват повече време заедно. Сега не иска да припаря до тях двамата , за всичко вика баща си и не дава да го пипна. Мисля си че ми е обиден , защото не съм при него. Е в последно време разтопихме ледовете , но все повече се засилва усещането ми , че ни манипулира .  Ако дойде баба му зарязва таткото и се лепва за нея .

# 8
  • Мнения: 4 388
А не сме ли ние възрастните истинските ревнивци  Wink Joy Joy Joy

# 9
  • Мнения: 2 110
При мен с децата ми не е имало такава ревност !
При теб ми се струва, че не е от възрастта  на детето ,а по-скоро от рядкото виждане с баща и . Тя го приема като заплаха, защото предполагам, че  той ,като се прибере , го целуваш/което е нормално/, обръщаш му внимание и тя се чувства застрашена. Според мен на този етап можеш само да говориш повече с нея, и мисля,че нещата ще отминат !

# 10
  • у дома
  • Мнения: 965
На тази възраст, дъщеря ми беше така, а мъжа ми не пътува и е с нас откакто се е родила, гледаме я еднакво и двамата. Беше един кошмар, защото той го взимаше много навътре, караше се с мен, сърдеше и се... Но отмина, наистина е период...Доката тръгна на градина  Mr. Green

# 11
  • Мнения: 11
Благодаря, че споделихте ! Мисля, че мнението на Си-си най-добре описва нашия проблем. Но... виждам светлина в тунела! Снощи баща и ремонтира едно бюро, а тя беше толкова впечатлена, че и за минута не се сети за мен. Успях да сготвя вечерята през това време даже  Grinning. И преди да си легне отиде и го целуна за лека нощ - без да я подсещам. Явно на всички ни е нужно търпение  Wink.

# 12
  • Мнения: 8 222
Нашият татко си е тук постоянно, но пак имаме подомен проблем. Синът ми иска да е в центъра на всичко. Не можем да водим разговор с баща му, без и малкият да участва. Ако продължим да си говорим без да включваме и него, той повишава глас и в крайна сметка бива включен в разговора. Това ти го казвам само за да си наясно, че дори и двамата родители да са постоянно на линия, малките човечета изискват цялото им внимание почти постоянно.

Общи условия

Активация на акаунт