лошо настроение

  • 5 091
  • 72
  •   1
Отговори
  • Мнения: 141
 Sad
след всеки неуспешен месец новините за бебета от колеги и приятели, гледам детски неща по магазините ми влошават все повече настроението. Някакво чувство на раздразнение, на тъга и ... сякаш никога няма да се получи  Sad
Как се борите с тези чувства

# 1
  • На планетата Земя
  • Мнения: 6 307
С позитивно мислене и повече странични занимания.

# 2
  • Мнения: 1 464
Не мога да говоря от собствен опит за справяне с тези чувства,но нещото което знам е,че когато се успокоиш и най-малко го чакаш,се получава!И аз откакто забременях,имам чувството че всичките ми познати са бременни,но в каквото положение си,това и виждаш около теб!Ако няма никакви притеснителни факти от лекарски прегледи,просто трябва да се наслаждаваш на това,което правите с партньора ти и несъмнено ще видиш накрая  EFP От мен имаш  smile3525 и късмет!!!

# 3
  • Мнения: 186
 И аз се чувствам така понякога. Разбира се, радвам се на всички близки и приятели, които очакват или вече имат своите рожби. Та аз обожавам децата! Страдам заради себе си, за това че аз нямам деца и не зная дали ще ги имам някой ден. Страдам заради съпруга ми, който обикновено търпи лошото ми настроение и сълзите. И колкото и да ми е трудно всеки път намирам сили да се настроя позитивно, да видя нещичко хубаво, колкото и да е малко, да погледна напред. Заравям се в работа, понякога е толкова динамична, че и да искам нямам време да мисля за нищо друго. В къщи също измислям с какво да се занимавам- или са цветята или някое позабравено ръкоделие. Кураж, и ти ще успееш да пребориш лошото настроение! Открий нещо което ти доставя удоволтвие! А тук имаш приятели с които можеш да споделиш и тъгата и радостите си. Успех!  bouquet

# 4
  • Мнения: 106
Мисли за красиви неща и се радвай на живота! PeaceЩе видиш ,че скоро ще се получи!!!

# 5
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Вчера бях в отвратително настроение. Опасявам се, че и аз не съм открила начина за справяне в него. Май единственото, което ми помага е да остана сама, за да не дразня околните, да се посъжалявам известно време на воля и като ми омръзне малко по малко да изплувам.

# 6
  • Мнения: 2 110
Недей така, не позволявай на тези чувства да те обземат. Мислите на човек влияят на живото му. Трябва да си позитивно настроена. На тъжният човек и физиономията му се изкривява.
Имах една приятелка ,която живееше при свекърва си и тя много я тормозеше. В началото те искаха да си поживеят преди да имат дете. Свекървата реши ,че не могат да имат и почна да я дразни, обижда и унижава. Моята приятелка така се скапа, че когато започнаха да правят опити за дете наистина не можаха ,въпреки отлично здраве и на двамата. Съпруга и се ядоса, излязоха на квартира и още първият месец вече беше бременна с две радости !
Желая ти успех ! И искам да се успокоиш !

# 7
  • Мнения: 879
Аз също преди бях в страшно лошо настроение, да забременея ми стана като фикс идея. Постепенно реших да започна да го карам по-спокойно, занимавам се с разни неща, ходих на профилактичен преглед, за да се уверя че всичко е наред. Мисля да пратя и мъжа ми на спермограма скоро. Той е доста спокоен и за сега се наслаждаваме на всяко време прекарано заедно, използваме свободните дни, за да пътуваме. Сако ксана, за да се успокоиш на първо време, ти препоръчвам да отидеш на профилактичен преглед при гинеколог, пий си редовно фолиевата киселина и се радвай на хубавото време и пролетта!   bouquet

# 8
  • Мнения: 141
На профилактичен ходих, всичко е наред и не ми се задълбочава за да не внасям стрес в семейството .
Но непрестанно ме притесняват годинките ми 34 .. .все си мисля ,че позакъсняхме и това е  Sad

# 9
  • Мнения: 2 110
 И аз съм на толкова и отгоре малко и какво ?! Погледни го от хубавата страна ,казват ,че бебетата родени от такива майки са по-спокойни,по-умни ,по-красиви.....
Ти го желаеш ,което е много важно и ще си страхотна и подготвена майка !

# 10
  • Мнения: 141
четох из форума, че след 30 години забременяването става по трудно и не е сигурно. Оттогава все времето ми е в главата. Все си мисля ...остават още максимум 6 х 12 опита ... еди колко си неуспешни ... и това така ми влияе на настроението  Sad

# 11
  • Мнения: 2 617
Ако прочетеш още из форума, ще видиш, че и момичета под 30 имат проблеми, така че възрастта не е чак толкова определяща.
Знам, че е трудно. И аз съм горе-долу на същия хал, и на мен все такива неща ми минават през главата. Е, не мога да върна времето назад, нали така? Гледай по-оптимистично на нещата, не си слагай такива срокове с обратно броене. Като ти стане тъжно, потъгувай си, нормално е, но не се предавай на лошото настроение. Тук сме се събрали, за да си даваме подкрепа, ще я намериш и ти!
Успех!  bouquet

# 12
  • Мнения: 180
Мисля че възрастта не е толкова определяща, аз забременях на 31 и на толкова родих.Получи се на третия месец  след следене на овулация.И аз се бях скапала преди това, мислех че заради годинките няма да стане.Имах безпроблемна бременност, ако можеш вземи половинката си и бягай по празниците на почивчица.При нас така стана съпруга ми ме взе на една командировка и не мислех ме толкова дали ще се получи.Късмет.  bouquet

# 13
  • Мнения: 2 802
Sad
след всеки неуспешен месец новините за бебета от колеги и приятели, гледам детски неща по магазините ми влошават все повече настроението. Някакво чувство на раздразнение, на тъга и ... сякаш никога няма да се получи  Sad
Как се борите с тези чувства
Много ми е познато всичко това!!! При мен даже всичките ми приятелки без изключение са бременни или родили и напрово е подтискащо чувството когато ти напомнят всеки път"Айде, до кога ще чакате" и че си "останал последен в спъсъка на чакащите". Отначало ми беше трудно, но някак си свикнах и се премирих с мисълта, че и моят ред ще дойде. А и тук във форума времето ми минава страшно бързо, споделяш, помагаш и имаш голямата подкрепата на момичетата. Hug Така, че повече позитивизъм и да знаеш, че винаги сме насреща!

# 14
  • Мнения: 28
Здравей,

Искам и аз да ти дам своята подкрепа  bouquet
Аз също съм на 34 години и вече една година правим опити без успех. През 2008 моята етърва забременя , а нямаха и една година заедно с братът на моя мъж. Няма да ти казвам как аз се чувствам , двете семейства живеем в една къща, миналата година мислех че адът е  на земята, нон стоп ревях, да не говорим че всички жени на приятелите на мъжа ми са бременни коя с първо, коя с второ вече и почти всеки ден са у нас в градината.
Не се предавай миличка, не е важно на колко сме, а как се чувстваме Hug
Когато ми е мъчно просто се скривам наревавам се и после стискам зъби и тръгвам пак напред.
Добре че приятелките ми са супер и ме подкрепят, както и тук във форума
През май ме чака преглед в клиника по  - доктор Владимиров. Искам да разбера защо не се получава. Направо съм умряла от страх, дано не излезе нещо лошо, но пък в крайна сметка ще се боря до край, пък каквото сабя покаже

Знай че всички тук ти стискаме палци да стане по скоро
 Hug  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт