Нямам предвид дали правите, каквото ви кажат. Чувате ли ги какво ви говорят.
То е ясно, че ги чувате, че говорят. Вниквате ли във смисъла на казаното от тях,
запомняте ли го, можете ли да го възпроизведете със свои думи?
Счупи се капака на тоалетната чиния. Чопчето, пласмасовото на основата. И викам, споко, ще го направя по-здраво. Вземам от работата винтоверт и свредло, купувам от железарски магазин болт, гайка и две шайби, всички поцинковани, и се прибирам. Инженер ли съм, или лукова глава. Да, ама не. Вълчицата изхвърляла капака. Защото й пречел.
Снощи и разправям как се боядисват яйца. В малки бурканчета, от лютеница, от старите. И й викам, първо боядисваш зелени и сини, после смесваш боята и добавяш зеленото капсулче с боя. Два пъти обясних. А също обясних как се варят - на един ред в тенджерата, да не са плътно едно до друго, а свободно, защото телата се разширяват при повишаване на температурата. Да, добре, добре, ама нанай. Мани дето има спукани, ами напърнила пет-шест буркана тип омния с вода и сипала боята. И ми мяца, че ставали бледи. Както казваше един стар Вълк, дядо ми - с таквиз коне - такваз кошия. Той казваше още - е/и, учи, е/и, учи - се не нае/ано, се ненаучено. Аз бях малък, не го разбирах.
Може би възприемате говора на мъжовете си като звуков фон, и като млъкне, казвате да , добре! Кура му добре.
Като гледам стари филми, едно време мъжете са говорели по-бавно, по-тежко, и с по-малко приказки. Може би така трябва? Така добре ли е?