В живота ми има човек,за когото бих свалила и кожата от гърба си,бих преминала през ада,бих му дала и последната си глътка въздух...Човек мил,нежен,любещ,единствен накарал ме да се чувствам жена...За първи път в живота си усещам това чувство,че ако него го няма,изчезвам и аз...Обичам го до болка,а той наистина заслужава да бъде обичан...Чувствителен е и болезнено раним...И някак си усещам,че в нашата връзка той е добрият,а аз лошата...Защото често допускам грешки,без да искам,уж невинни,неосъзнати,безобидни...недомислени действия...Без никаква умисъл да го нараня,а точно така се получава...И от тези грешки много го боли...И го боли,защото му пука за мен,защото не съм му безразлична и проявеното ми лекомислие го убива...Знам,че вярва в чувствата ми,до мен е въпреки болката...Но когато се случи така усещам ,че започвам да го губя ...Него, доверието,любовта му....Никога не бих го предала...Никога не бих си играла с чувствата му...А допускам да го боли...Не мога да си представя,че някога ще го загубя и няма да го има...Защото той е моето момче...Обичам го,а си позволявам да греша...Питам се кое не ми е в ред?!?Случвало ли се е с вас подобно нещо?