Всички обичаме децата си , но има моменти, в които са ни толкова мили, че се разтапяме от обич и нежност. Преливаме от чувства, които само един родител може да изпитва към детето си. Те са колкото общи за всички, толкова по своему индивидуални. Ясно е, че за всяка майка и баща, собственото дете е "единствено и неповторимо" и в повечето случаи просто съвършено. Споделете "само вашите" моменти, в които изпитвате така познатата нежност и умиление. Когато очите ви заблестяват леко и единственото, което ви се иска да кажете е "Благодаря ти, Господи!"
За мен такъв момент е "класиката" събуждане сутрин. Нищо не може да се сравни с усмихнатото личице на дъщеричката ми, гушнала поредната кукла, която й е правила компания през нощта.
Гледката на босите й крака преди да ги обуем. Тя също много си ги обича и обожава да стои боса.
Най-сладкото"мамиии", с което се обръща към мен , различно от обичайното "мамо". И интонацията, с която го казва.
Естествено най-любимото "Бичитам, мамо"/обичам те. Кой може да му се насити?
Моментите, в които е преодоляла поредната трудност и, окуражавана от мен, сама си повтаря "аз можа".Толкова се гордея с нея и със себе си.
Когато играе сама и не усеща, че я наблюдавам. Не мога да повярвам, че е толкова сладка, че е моя, че е наша...
Всеки път, когато е уплашена и се гушне силно в мен. Повтаря "Няма, няма.Мама тука."
Погледът, скойто ме гледа-с възторг, възхищение и огромна любов. Просто мама.
Спокойствието, което излъчва, докато спи. Никога не мога да й се нагледам.Поредната класика.
Тези моменти ми излизат на прима виста. Може да ги допълвам. Сега вашите.
За мен такъв момент е "класиката" събуждане сутрин. Нищо не може да се сравни с усмихнатото личице на дъщеричката ми, гушнала поредната кукла, която й е правила компания през нощта.
Гледката на босите й крака преди да ги обуем. Тя също много си ги обича и обожава да стои боса.
Най-сладкото"мамиии", с което се обръща към мен , различно от обичайното "мамо". И интонацията, с която го казва.
Естествено най-любимото "Бичитам, мамо"/обичам те. Кой може да му се насити?
Моментите, в които е преодоляла поредната трудност и, окуражавана от мен, сама си повтаря "аз можа".Толкова се гордея с нея и със себе си.
Когато играе сама и не усеща, че я наблюдавам. Не мога да повярвам, че е толкова сладка, че е моя, че е наша...
Всеки път, когато е уплашена и се гушне силно в мен. Повтаря "Няма, няма.Мама тука."
Погледът, скойто ме гледа-с възторг, възхищение и огромна любов. Просто мама.
Спокойствието, което излъчва, докато спи. Никога не мога да й се нагледам.Поредната класика.
Тези моменти ми излизат на прима виста. Може да ги допълвам. Сега вашите.
...въобще, всички моменти с нея ме карат, да се чувствам страхотно...няма по-голяма радост от децата 
и още толкова много неща. 
