Имат ли право на лично щастие?

За вас всичко е пързалка.
Нали яйцето не е до вашия г*з допряло...  
Друго си е Споделете и как беше другата темичка...
Спам ли  
Там вече всичко е истинско.
И артистите, и декора, ипроблемите, и решенията....

Това, че Ви смятат за различна не е повод да се чудите дали имате право на щастие Вие, да не говорим, че питате изобщо за хората с увреждания като цяло.
Хората смятат непрекъснато някого за различен.
От Вас зависи щастието Ви.
Не от Бог, Батман или девата от Гваделупа.
Да, имате право на щастие, надаявам се искрено да сте щастлива в друго отношение и да си намерите щастието, което жадувате!

Polinka_12, ако не греша ти ни питаше дали преди е било така (по времето на светлия социализъм). Хората с твоя проблем бяха в ъгъла и идея си нямаш как не общественото мнение, а самата система може да те нарита там.
От това, което прочетох аз лично не виждам, човек с увреждане, още повече плашещо за околните.
 Ти лично как се възприемаш като различна или ти е проблем отношението към теб, защото те възприемат за различна?

Не е въпросът до къде е опряло яйцето.
Такива теми са тъпи. Не щото авторите им не са интелигентни или каквото и да било, а защото най-малкото са провокирани от тъпотията на някой, който се смята за съвършен и недосегаем за съдбата. Принципно говоря дори. Не за конкретния случай.
Щото утре аз лично мога да пусна спокойно тема - имат ли африканците право на щастие? Не за друго, а защото някой ги смята за различни.
Мога да пусна и за хора с увреждания също, а и с различна от нашата религия.

Харесватми изказвания от този род.
Пълнят ми душата просто. Най-вече след полунощ.
Непукизъма е страхотна екстра,
която обаче не всеки може да си позволи.

Готвене и домакинстване как са свързани със слуха?
Има много примери на щастливи бракове между здрав и глухоням, но връзката е сложна и за двамата. Не може да не си даваш сметка за това.

Xenia, авторката пише, че е с увреден слух, не споменава нищо за речта.

Не виждам връзка между състянието й и личното щастие. "Препоръки" от роднини и близки някой да не се обвързва с друг има и при клинично здрави хора.

Като се стигне до официално заключение по темата, моля да ми го пуснете по пощата, да знам, дали ми се дава щастие или не.
Дотогава обещавам да не почерням никого.

Имам бегли наблюдения върху две такива семейства.
И след първоначалното ми стъписване и размисли на тема : "Как може човек да се вкара в такъв филм?" мога да ви кажа, че тези двойки дори ми се струват по-щастливи от "нормалните"!

Това, което казваш е вярно за съжаление. Но според мен подробностите са важни. По принцип в живота.
А здравословното състояние на един човек не е гаранция а щастие/ нещастие.

Създадена съм и съм израснала в такова семейство. През 1950, на година и 3 месеца, майка ми се разболява комбинирано от туберколоза и менингит, в резултат лявата половина на мозъка й е силно засегната, не може да извършва волеви движения с дясната половина на тялото си.
Това не пречи на баща ми да реши, че иска да създаде семейство именно с нея.

Намирам темата за интересна...

Понеже обичам конкретните неща, ще дам примери и ще кажа за себе си.

Първият пример, който познавам, е момиче, родено в семейство на глухонеми. Към момента те са починали, тя е 26 годишна, има приятел и НЕ  е споделила за това, какви са били родителите й. Преместила се да живее в друг квартал и прави всичко възможно настоящият й приятел да не разбере...
Имала е приятел, чиито родители са се противопоставили на връзката им и заради това тя е приключила...

Вторият пример е много богато гръцко семейство, сляп по рождение /роден с генитично увреждане/ професор по византийска история, който е израстнал в Woulster College /колеж за слепи ‘джентълмени’/, учил е в Оксфорд, въобще семейството му е дало най-доброто, което многото пари могат да дадат. Изследвания в Щатите са приключили със заключение, че вероятността да се наследи увреждането е 50/50. Този човек търсеше в интернет източноевропейки, които да се съгласят да му родят дете /той е първороден син, наследник на фамилията/, като за всяко родено дете обещаваше определени материални облаги. Възможността да се роди дете с неговото увреждане и да преживее целия ужас на подобно съществуване НЕ надделяваше над желанието за наследник и жена, която да му бъде постоянен и сигурен сексуален партньор.

За себе си: Аз не бих могла да понеса тегобите на подобно съжителство. Надежда Захариева притежава качества, които аз нямам. Бих била приятел на такъв човек, но не негова съпруга и майка на неговите деца. Съдете ме. Това е. Излишно е да казвам, че се възхищавам на хората, които притежават тази духовна сила, необходима за подобна връзка.

Отговорът на въпроса: Разбира се, че имат право на лично щастие.

Разбира се, че имат право на щастие!!!!!!  И е добре според мен бракът с човек без увреждания, така ще си помагат и дори, смятам увреждането да се намали до минимум. Винаги подкрепям и помагам с каквото мога

аз да питам-Сопрано ти ли си на аватара?

Самата формулировка на темата, както и зададените въпроси, са изключително обидни за хората с увреждания...

Дано те не четат тук и тези "философски" дилеми...

Какъв е точният смисъл на тази тема и какво се цели с нея...