Братовчетката на моето бебе я гледа злобно и пренебрезително. Мислехме, че е временна ревност, защото вече не е единствената за обожание във фамилията, но тя не се променя и говори открито че мрази бебетата. Видях я когато тя не ме виждаше да прави злобни муцуни на бебето ми и ми стана много неприятно. В същото време иска да идва навсякъде с мен, както преди да имам бебе и да и обръщам същото внимание, аз и обръщам , но ми е адски неприятно отношението и, тя е на 8 години и доста разбира вече, а бебечато ми е на 8 месеца и е толкова усмихнато, на всеки се радва, а братовчедка и я е яд на нея, и не дава да и се зарадваме, дори удря баба и дядо ако те се усмелят да се зарадват на моето, как не е почнала мен да удря като се радвам на детето си, но ме гледа с насмешка. Зная , че е дете, и може би ще мине с възрастта, ще надрасне ревността, но някак ми е неприятно някой, било то и дете /роднинско/ да се отнася злобно и пренебрезително с бебето ми. Не знам как да постъпвам и да се държа вече като се засичаме при бабата. Да не говоря, че се сърди , ако аз реша да отида някъде само с дъщеря ми, трябвало навсякъде и нея да взимам с нас?!
- Публикувана: 7 апр. 2009, 16:07 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2009, 13:56 ч.
Пренебрежение от дете към бебе?!
Мися ,че проблема не е в детето и , че то не обича бебето ти, а пробелма е в теб , ти не обичаш детето.Скоро не бях чела за по голям "проблем". От написаното разбирам ,че ти и 8 годиишното детенце сте на един акъл. На него му е простено, но ти няма зад какво да прикриеш злобата си. Извини ме ако съм те обидила , но това е мнението ми
Не е приятна тази ситуация, но както сама казваш - тя е дете.Дори и на осем.
Трябва да поговориш с нея, да й обясниш положението.Доста дълго е била единствено дете в семейството и е нормално сега да ревнува.
Кажи й, че тя е кака на бебето и трябва да го пази, като по-голяма или нещо от което да се почувства полезна.Ако изведнъж сте я игнорирали и цялата светлина е отишла в бебока е нормално такава остра реакция от нейна страна.
Трябва да поговориш с нея, да й обясниш положението.Доста дълго е била единствено дете в семейството и е нормално сега да ревнува.
Кажи й, че тя е кака на бебето и трябва да го пази, като по-голяма или нещо от което да се почувства полезна.Ако изведнъж сте я игнорирали и цялата светлина е отишла в бебока е нормално такава остра реакция от нейна страна.
ох,до някъде те разбера ама звучиш като малко дете.вземи поговори с 8 годишното дете мирно и кротко.обясни му че с появата на бебчето никой няма да спре да я обича и .................т.н.аз бях на 10 год.когато се роди брат ми.чувствах се ограбена.прииждаха разни роднини които буквално ме прегазваха устремени към малкото новопоявило се същество да му се радват,обсипваха го с внимание и подаръци а аз стоях настана и никой не ми обръщаше внимание.мислех си как е възможно всички да ме забравят от раз(това в началото)така че нормално е да ревнува.детето изживява своята малка трагедия.ситуацията е много деликатна и трябва да му се помогне,а не да се настройваш срещу детето.
Стига бе! Племеницата е на 8г., не е на 3-4! Достатъчно голяма е, за да реагира така първосигнално. За мен е една глезла, която страда ужасно, че някой друг ще отнеме част от вниманието и.
Абсолютно съм съгласна!
Майката на детето да си го възпитава. На 8 години да удря баба си и дядо си и да командори дърти хора е недопустимо.
хм...и това ми било проблем. Това го има почти при всички деца, когато се появи ново в семейството повечето реагират така. Особено ако тя е единствено дете. Те до по-късно вярват, че света се върти единствено и само около тях. Но това е нормално, когато нямат братче или сестриче. Детето не е виновно...то действа първосигнално..не му се сърди. Ти като възрастен трябва да му обясниш, че никой няма да спре да го обича. Мария много правилно ти е казала ... обясни и, че е кака и че сега тя трябва да ти помага за него. Ще видиш как бързо ще се променят нещата и детето ще се успокои. При едно приятелско семейство имаше такъв момент, но родителите седнаха и обясниха на детето, че тя трябва да помага за отглеждането и възпитанието му. Сега каката стои неотлъчно до бебока и не дава никой да го пипне с пръст. Всичко е подход...нищо друго . Успех 
Това дете има нужда някой сериозно да се заеме с възпитанието му и да пресече тия лиготии. Напълно разбирам авторката. Да кажеш, че е на 2-3 години, да не разбира. Но на 8, и да командори, че и да посяга на всички около себе си - нямам думи. Ами като стане на 18, какво следва да прави тогава?
айде стига вече с това "ама то е дете". 
то понеже някои само с това извиняват децата си след време стават хулигани,глезльовци и тн.как така ще удря бабата и дядото и откъде накъде ще се държи толкова злобно с бебето?на 8 години трябва да си пълен лумпен,за да не знаеш как да се държиш-с извинение.
къде е майката на това дете,каква е тая жена,която позволява такова невъзпитание?!!!
обясни на детето следващия път,че му забраняваш категорично да се държи така с бебето ти.
обичам децата,знам,че са "деца",но първите седем години са важно нещо..
то понеже някои само с това извиняват децата си след време стават хулигани,глезльовци и тн.как така ще удря бабата и дядото и откъде накъде ще се държи толкова злобно с бебето?на 8 години трябва да си пълен лумпен,за да не знаеш как да се държиш-с извинение.къде е майката на това дете,каква е тая жена,която позволява такова невъзпитание?!!!
обясни на детето следващия път,че му забраняваш категорично да се държи така с бебето ти.
обичам децата,знам,че са "деца",но първите седем години са важно нещо..
разбира се че и родителите трябва да и говорят,но защо и авторката да не го направи.аз обожавам племенника си и би ме интересувало как се чувства.та тя (племенницата)не е чуждо дете.още повече ако не ми харесва отношението и към моето.в крайна сметка дали на 5 или на 8 тя е дете.всички с бебчета си мислят 8 годишните за много големи но това не е така
Никой (независимо от възрастта) не е длъжен да се умилява от вида на бебета, да ги обича, да им се възхищава с непрекъснати "Ох" и "Ах" или да ги допуска да нарушават личното му пространство, само защото са бебета...
Разбираемо е, че всяка майка иска света да се върти около нейното дете, но ... няма как да стане.
Конкретно в случая, с момиченцето трябва да се говори и да му се обяснят нещата, а не да се очаква то само да се досети, че трябва да припада по новия член на семейството и да се лиши от половината ласки на баба и дядо заради един "агресор"...
Ето кое ми хареса:
И само да допълня - когато семейство очаква второ дете, с по-голямото братче/сестриче се говори, подготвя се за появата на новия член на семейството и т.н. А когато става дума за племенници, изведнъж от тях се очаква да проявят небивала зрялост и да приемат нещата просто ей така. Че и те имат чувства, и те са деца. Просто се поставете на мястото им и се запитайте как бихте реагирали ако са СОБСТВЕНИТЕ ви деца.
Разбираемо е, че всяка майка иска света да се върти около нейното дете, но ... няма как да стане.
Конкретно в случая, с момиченцето трябва да се говори и да му се обяснят нещата, а не да се очаква то само да се досети, че трябва да припада по новия член на семейството и да се лиши от половината ласки на баба и дядо заради един "агресор"...
Ето кое ми хареса:
ох,до някъде те разбера ама звучиш като малко дете.вземи поговори с 8 годишното дете мирно и кротко.обясни му че с появата на бебчето никой няма да спре да я обича и .................т.н.аз бях на 10 год.когато се роди брат ми.чувствах се ограбена.прииждаха разни роднини които буквално ме прегазва устремени към малкото новопоявило се същество да му се радват,обсипваха го с внимание и подаръци а аз стоях настана и никой не ми обръщаше внимание.мислех си как е възможно всички да ме забравят от раз(това в началото)така че нормално е да ревнува.детето изживява своята малка трагедия.ситуацията е много деликатна и трябва да му се помогне,а не да се настройваш срещу детето.
И само да допълня - когато семейство очаква второ дете, с по-голямото братче/сестриче се говори, подготвя се за появата на новия член на семейството и т.н. А когато става дума за племенници, изведнъж от тях се очаква да проявят небивала зрялост и да приемат нещата просто ей така. Че и те имат чувства, и те са деца. Просто се поставете на мястото им и се запитайте как бихте реагирали ако са СОБСТВЕНИТЕ ви деца.
Че е дете няма спор ,но това не означава ,че всичко трябва да и се прощава. Може би всичко идва от родителите и въпрос на възпитание? В семейството им най -вероятно се коментират тези отношения с появата на бебето и колко му трябва да едно малко дете да бъде настроено. Но ти не се настройвай срещу детето ,поговори с него и родителите му .
Никой (независимо от възрастта) не е длъжен да се умилява от вида на бебета, да ги обича, да им се възхищава с непрекъснати "Ох" и "Ах" или да ги допуска да нарушават личното му пространство, само защото са бебета...
Разбираемо е, че всяка майка иска света да се върти около нейното дете, но ... няма как да стане.
Разбираемо е, че всяка майка иска света да се върти около нейното дете, но ... няма как да стане.
Едно е да не се умилява от вида на бебето, но да удря бабата и дядото, когато му се радват, извинявай ама си е адски невъзпитано и грозно дори за дете.
Моето дете е едно, но винаги когато братовчедка ми идва при баба и дядо той толкова се радва на нейното бебе, както е и дружелюбен към съвсем чужди бебета на приятелки, с които го събирам.