Ако само й се развикам, значи леко се е разминала. Виновно или не, дете (особено пък чуждо) не се удря. Да си удрят собствените деца ... направо откачам в такъв момент.
С децата, които блъскат моето на площадката, се справям с приказки - говоря им тихо и поучително. Идея си нямам дали им остава в главите, но поне гледат да не блъскат моя син. От друга страна, ако не са прекалено големи или агресивни, го оставям той да им направи забележка. Това, след като осъзнах, че на пързалката в ДГ мен няма да ме има да правя забележки, а и госпожите в градината нямат по 100 очи.
С децата, които блъскат моето на площадката, се справям с приказки - говоря им тихо и поучително. Идея си нямам дали им остава в главите, но поне гледат да не блъскат моя син. От друга страна, ако не са прекалено големи или агресивни, го оставям той да им направи забележка. Това, след като осъзнах, че на пързалката в ДГ мен няма да ме има да правя забележки, а и госпожите в градината нямат по 100 очи.
с нейните методи- по-силния пере по главата по-слабия. Баси гадината, как може такова нещо, че и към 3 годишно дете, че то също е с единият крак още в бебешката група и едва ли го е направило с умисъл. 
И аз това се стремя да правя. И наистина никой няма право да удря детето ти! 
Продължаваме да се виждаме по детските площадки из квартала, не общувам с нея. Не ми е минало през акъла да я ударя де, нито пък и вдигнах скандал, не че съм и простила и съм склонна да я оправдавам.