Здравейте,
Дъщеря ми е доста своенравна, инатлива и в същото време страшно обидчива. Ситуацията е следната - имаме заден двор на кооперацията и се събираме там, децата си играят, но момиченцата взеха да странят от дъщеря ми, а тя съответно предпочита да играе с тях, а не с момченцата. Търси ги непрекъснато, кани ги и в къщи като не е подходящото времето за навън, те уж идват, но нея никъде не я викат и тя само разбира къде са се събрали и къде се отишли - става и много мъчно и обидно. Непрекъснато ме пита защо така правят, опитвам се да и обясня, че понеже тя е по-малка /е, не е чак толкова по-малка от другите де - имат 4-5 месеца разлика с едното/, не отстъпва, сърди се, плаче и затова я отпбягват децата и че трябва да промени поведението си, за да искат да играят с нея. Тя се старае, виждам я, но естествено, че не успява отведнъж да се превъзмогне и да спре да прави неща, които е правила досега. Лошото е, че напоследък все по често я лъжат - казват и, че утре ще играят на обяд, а като позвъня на родителите да попитам дали ще излизат и те казват, че са някъде другаде с децата. Канят я уж на палачинки на следващия ден, детето цяла вечер ми обяснява как след градина ще ходи да си играят, прибирам я, ходим да купим течен шоколад, звъня на майката, а тя дори не си вдига телефона /тук майката я е поканила, не самото дете/. Обяснявам аз, че сигурно имат работа, правя палачинки в нас, но тя си иска компания. Това не е единичен случай, просто като пример го давам от последната седмица.
Много ми е мъчно, поне да не я лъжат...
Вчера баща и и казал, като го попитала защо ги няма децата, които са и обещали уж да си играят, че явно не са и приятелки и няма смисъл да се натъжава за това. Но детето ми страда, а незнам какво да направя...как да обясня...
Дъщеря ми е доста своенравна, инатлива и в същото време страшно обидчива. Ситуацията е следната - имаме заден двор на кооперацията и се събираме там, децата си играят, но момиченцата взеха да странят от дъщеря ми, а тя съответно предпочита да играе с тях, а не с момченцата. Търси ги непрекъснато, кани ги и в къщи като не е подходящото времето за навън, те уж идват, но нея никъде не я викат и тя само разбира къде са се събрали и къде се отишли - става и много мъчно и обидно. Непрекъснато ме пита защо така правят, опитвам се да и обясня, че понеже тя е по-малка /е, не е чак толкова по-малка от другите де - имат 4-5 месеца разлика с едното/, не отстъпва, сърди се, плаче и затова я отпбягват децата и че трябва да промени поведението си, за да искат да играят с нея. Тя се старае, виждам я, но естествено, че не успява отведнъж да се превъзмогне и да спре да прави неща, които е правила досега. Лошото е, че напоследък все по често я лъжат - казват и, че утре ще играят на обяд, а като позвъня на родителите да попитам дали ще излизат и те казват, че са някъде другаде с децата. Канят я уж на палачинки на следващия ден, детето цяла вечер ми обяснява как след градина ще ходи да си играят, прибирам я, ходим да купим течен шоколад, звъня на майката, а тя дори не си вдига телефона /тук майката я е поканила, не самото дете/. Обяснявам аз, че сигурно имат работа, правя палачинки в нас, но тя си иска компания. Това не е единичен случай, просто като пример го давам от последната седмица.
Много ми е мъчно, поне да не я лъжат...
Вчера баща и и казал, като го попитала защо ги няма децата, които са и обещали уж да си играят, че явно не са и приятелки и няма смисъл да се натъжава за това. Но детето ми страда, а незнам какво да направя...как да обясня...
Идете до близката площадка може би там детето ще си намери подходящите приятлели и ще е по щастливо в игрите. Всички деца се карат когато играят, но понякога като има родителска намеса нещата вместо да се подобрят се влошават....
