- Публикувана: 13 авг. 2005, 14:21 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2005, 09:08 ч.
Как се справяте с дисциплината?
Как се справяте с дисциплината у дома? Синът ми е на близо две години и е неудържим, не слуша и сякаш ходи на инат. Каквото му кажа да не прави, той точно това прави. А как наказвате децата си? Дали е правилно да ги плашим с "баба Яга", "Торбалан" или други такива? Аз напоследък започнах доста да го плаша с Торбалан - дали няма да има обратен ефект? А биете ли децата си? 
Аз смятам, че е много жестоко да посягаш на детето си и затова, когато Ивчо не слуша го скубя /не много силно, но достатъчно да го заболи/. Дали е правилно 
? Някъде чух, че така децата се изнервяли.... 
Аз смятам, че е много жестоко да посягаш на детето си и затова, когато Ивчо не слуша го скубя /не много силно, но достатъчно да го заболи/. Дали е правилно ? Някъде чух, че така децата се изнервяли.... 
Здравей,
Наказвам децата си да стоят сами в стаята си за известно време, големия наказвам и като му отнемам някой забавления и привилегии, напр. да не му чета или да не гледа анимация. Ако се скарат за играчка (което напоследък е просто хита у дома
) я отнемам и на двамата. Но никога не съм ги плашила с небивалици 
, не одобрявам лъжите изобщо, а плашенето според мен може да има само обратен ефект. Да не говорим, че големия ми син е доста впечатлителен и такива приказки като нищо ще му доведат нощни кошмари.
Случва се да ги плесна през ръцете или по дупето
, знам, че не е особено възпитателен този метод, но ....
Относно двегодишните и техните непослушания има няколко интересни материала в Библиотека "Нашите деца".
Успех в избора
.
Наказвам децата си да стоят сами в стаята си за известно време, големия наказвам и като му отнемам някой забавления и привилегии, напр. да не му чета или да не гледа анимация. Ако се скарат за играчка (което напоследък е просто хита у дома
) я отнемам и на двамата. Но никога не съм ги плашила с небивалици , не одобрявам лъжите изобщо, а плашенето според мен може да има само обратен ефект. Да не говорим, че големия ми син е доста впечатлителен и такива приказки като нищо ще му доведат нощни кошмари.Случва се да ги плесна през ръцете или по дупето
, знам, че не е особено възпитателен този метод, но ....Относно двегодишните и техните непослушания има няколко интересни материала в Библиотека "Нашите деца".
Успех в избора
.
Не съм минала през този период, предстои ми, но си спомням какъв ужас беше с малката ми сестричка.
Тя беше развила фобия към баба Яга - всяка баба с бяла коса, която видеше по улиците я докарваше до истерия. Крещеше, криеше се, искаше да се прибираме. Някакъв ужас.
Много е погрешно според мен това заплашване, по-добре някакво по-дребно наказание, но в никакъв случай физическо.
Тя беше развила фобия към баба Яга - всяка баба с бяла коса, която видеше по улиците я докарваше до истерия. Крещеше, криеше се, искаше да се прибираме. Някакъв ужас.
Много е погрешно според мен това заплашване, по-добре някакво по-дребно наказание, но в никакъв случай физическо.
Здравейте аз понякога ги наказвам особено по големите и то като им забранявам любимите и интересни неща.
Малката която е на2г.също я наказвам като я остава сама в стаята и пребирам играчките,понякога я тупвам по дупето или през рацете.Несъм превърженичка на боя но понякога просто се налага пошляпване.
Пресен случай днес,играеше навън в пясачника с други деца стана време да си ходим и аз почнах айде Ади дай да саберем играчките и да ходиме в къщи,мойта почна да пищи и вика няма одим няма аз гая.
Почвам да овещавам да обеснявам,че трябва да се мием да яде и спи а после пак ще излезем ама това дете изпадна в истерия мета играчки пищи,тръшка се казах и добре аз си тръгвам а ти стой тук да си играеш и тръгнах.След малко Ади ме вика мамо аз ода къщи,връщам се пак истерий нямала да си ходи е не издържах шляпнах я по дупето и насила я пребрах.Е кажете ми как в такъв момент да се сдържа.
Малката която е на2г.също я наказвам като я остава сама в стаята и пребирам играчките,понякога я тупвам по дупето или през рацете.Несъм превърженичка на боя но понякога просто се налага пошляпване.
Пресен случай днес,играеше навън в пясачника с други деца стана време да си ходим и аз почнах айде Ади дай да саберем играчките и да ходиме в къщи,мойта почна да пищи и вика няма одим няма аз гая.
Почвам да овещавам да обеснявам,че трябва да се мием да яде и спи а после пак ще излезем ама това дете изпадна в истерия мета играчки пищи,тръшка се казах и добре аз си тръгвам а ти стой тук да си играеш и тръгнах.След малко Ади ме вика мамо аз ода къщи,връщам се пак истерий нямала да си ходи е не издържах шляпнах я по дупето и насила я пребрах.Е кажете ми как в такъв момент да се сдържа.
http://www.books.bg/book.php?ISBN=9545293608Купих си страхотна книга.Така ми се изясниха много неща и вече знам как да реагирам в определени ситуации.а трудностите тепърва започват.В книгата си д-р Додсън разглежда дисциплината на детето от 1г. до 21г.Много полезна настолна книга според ме
Повечето от техниките са приложеми за съжаление след 3г. възраст,но има една ,която вече използваме.Когато детето реве неудържимо ,крещи и т.н.т излизам от стаята(така не се подтискат отрицателните емоции и детето има възможност да се успокои по-лесно и бързо,отколкото ако някой друг тръгне да го успокоява).Влизам в стаята едва,когато е настанала пълна тишина.Ако ревейки не иска да излезе за наказанието -излизам аз.Повервяйте, има невероятен ефект-много по-голям от колкото да изяде 1-2 шамара(а то всъщност ефект от тях няма,де) 
Моя дзвер е оюе малък, но вече проявява характер. Тръшка се, рита, крещи ако не стане на неговото. В такива случаи го оставям сам и се отдалечавам, все едно нищо не чувам. Много бързо му минава!
Деси е същата.
Но не я бия, не й крещя и не я скубя
Когато прави нещо забранено и казвам НЕ, но ако не ме послуша насочвам вниманието й към нещо друго и я поощрявам да играе с него. Надявам се, че след време ще я убеждавам само с думи
И аз най-често прилагам отвличане на вниманието. Най-възпитателно ми се струва - хем не става на тяхната, хем пък не се стига до там да се тръшкат и изнервят. Засега работи метода в повечето случаи, но не знам до кога. Предполагам, че скоро няма да ми минава номера 
Не съм ги наказвала, мисля, че на такава възраст с наказания само страх ще им насадя. Случвало се е единични пъти да отнема играчка, ако се карат за нея. Ако не проработи схемата с отвличането на внимание и някой много настоява да се тръшка - оставям го.
Това е засега, но предполагам ще става все по-трудно. Като порастнат няма да минем без наказания предполагам. Под наказание имам предвид лишаване от нещо любимо, а не заплашване или прилагане на нещо от което ги е страх. Целта на наказанията не е да ги травмира все пак
Не съм ги наказвала, мисля, че на такава възраст с наказания само страх ще им насадя. Случвало се е единични пъти да отнема играчка, ако се карат за нея. Ако не проработи схемата с отвличането на внимание и някой много настоява да се тръшка - оставям го.
Това е засега, но предполагам ще става все по-трудно. Като порастнат няма да минем без наказания предполагам. Под наказание имам предвид лишаване от нещо любимо, а не заплашване или прилагане на нещо от което ги е страх. Целта на наказанията не е да ги травмира все пак
Сина ми е още мног малък, но си мисля, че бих го наказвала когато порастне и не слуша. Как точно от сега незнам - сигурно нещо от сорта да седи на опеределено от мен място за известно време без да играе или да прави нещо друго. Когато вече е голямо момче, ако направи някоя сериозна поразия сигурно бих го лишила от любимо занимание за известни време - например да не яде сладолед за 2 седмици.
Но да го бия или скубя - не
. Това за мен означава да малтретирам детето си от позицията си на авторитет, а аз не искам да му причиня това
Но да го бия или скубя - не
. Това за мен означава да малтретирам детето си от позицията си на авторитет, а аз не искам да му причиня това 
Наказвам - Понякога.
Наказанието беше да не си излиза от стаята, да не гледа 1 седмица детско по ТВ-то, да не излиза на площадката и все в този дух.
Синът ми е доста своенравен и с него бая зор ще да е...
. Трябва да си купя книгата, цитирана от Принцеса Дундеса - видно е
И да ти кажа Принцеске - точно така съм постъпвала като теб. Успокоява се сама, излиза от стаята си и заявява, че вече ще е добра. И е така
Наказанието беше да не си излиза от стаята, да не гледа 1 седмица детско по ТВ-то, да не излиза на площадката и все в този дух.
Синът ми е доста своенравен и с него бая зор ще да е...
. Трябва да си купя книгата, цитирана от Принцеса Дундеса - видно е И да ти кажа Принцеске - точно така съм постъпвала като теб. Успокоява се сама, излиза от стаята си и заявява, че вече ще е добра. И е така
Много е трудно.Баткото съм го възпитавала с много накакзания, и да ви кажа честно-с него нямам проблеми. Не ми отговаря, и ме слуша/е може да се наложи някога да викна, но то е защото витае в облаците, и сякаш не ме чува/.Малкия, да ви кажа -гледа от батко си. Събират двамата играчки, но ...Сякаш още е малък.Наказвам го понякога, но не съм сигурна че осъзнава какво става. Иначе и двамата са страхотни характери/големият слуша само мен/, а и малкия .Но за него още не знам, ще разбера след една година как го възпитавам.
Понякога действам с излизане от стаята,докато бурята отмине.Вижда,че ефект от рева и тръшкането няма и млъква по-бързо отколкото,ако някой се опита да й отвлича вниманието,а и ми се струва по-възпитателно,а не да си мисли,че всеки път,когато се инати,ще има кой да я успокоява.Другият ми метод е броенето до 3/бавно,но без 2 и 1/2,2 и 1/4/.Вече сама знае,че на 3 става лошо.
А ако детето ви не се заиграва с играчки? Синът ми не се интересува от никакви играчки, дай му да тича, да се катери на дивани, маси, секции - пет минути не застава на едно място. 
Дай му да щурее, а съм се опитвала да му чета книжки, да му разказвам приказки, да му отвличам вниманието с нещо, играела съм си с него, показвала съм му как да реди войници, колички, човечета и - нищо! Изпадам в ужас понякога. Дори думата "не" за него нищо не значи. Единственото, което наистина не пипа е контактите /когато беше още малък ние ги запушихме с едни тапи, специално за контакти и той спря да проявява интерес към тях, а пък и аз сигурно с такъв тон съм казвала "не"-то, че детето явно се е уплашило/ иначе нищо друго не го интересува - прави си неговото, каквото си е наумил.
Дай му да щурее, а съм се опитвала да му чета книжки, да му разказвам приказки, да му отвличам вниманието с нещо, играела съм си с него, показвала съм му как да реди войници, колички, човечета и - нищо! Изпадам в ужас понякога. Дори думата "не" за него нищо не значи. Единственото, което наистина не пипа е контактите /когато беше още малък ние ги запушихме с едни тапи, специално за контакти и той спря да проявява интерес към тях, а пък и аз сигурно с такъв тон съм казвала "не"-то, че детето явно се е уплашило/ иначе нищо друго не го интересува - прави си неговото, каквото си е наумил.
Ами не знам, аз пък не мога да се оплача. Сигурно си е и до дете, защото нашият пък от самото начало чуеше ли "Не!" знаеше какво значи. Свекитата естествено си извадиха извода, че много сме му се карали на детето, за да е толкова разбрано, ама не, то просто си беше такова, да чукна на дърво. Може би и детската градина помогна, там ги възпитават добре.
И сега понякога се тръшка и прави напук, но обикновено се оправяме без наказания и караници.
Ще видим как ще е с второто, то още не е стигнало до тоя етап, но почне ли да пълзи ще започнем и там с възпитанието.
И сега понякога се тръшка и прави напук, но обикновено се оправяме без наказания и караници.
Ще видим как ще е с второто, то още не е стигнало до тоя етап, но почне ли да пълзи ще започнем и там с възпитанието.