Деца с увреждания от херпеси

Информация Херпес Симплекс Тип 1 (HSV 1)

 Кожният херпес (нарича се още устен херпес, лабиален херпес, стресница) протича най-често като белезникави мехурчета, които бързо се разпукват и превръщат в болезнени язвички по устните, венците, езика, небцето и по вътрешната страна на бузите. Нерядка изява е и очната форма.

За първичен херпес се говори при първия контакт на организма с херпесния вирус. При това често не се наблюдава специфична клинична изява и имунната система на организма произвежда специфични защитни белтъчни молекули-антитела, които са насочени към вируса. Понякога обаче, първата атака на херпесни явирус уврежда доста сериозно общото състояние, като причинява висока температура и втрисане, подуване на лимфните възли и кървене от венците, паралелно с появяващите се болезнени язвички в и около устата (гингивостоматит). Образувалите се по време на първата "среща" на организма с вируса защитни антитела са причината за по-лекото протичане (обикновено само като кожно-лигавични увреждания) на последващите изяви на "дремещата" в организма херпесна инфекция. Първичната херпесна инфекция обикновено протича в детска възраст.

http://www.puls.bg/illnes/issue_259/print.html

Информация Херпес Симплекс Тип 2 (HSV 2)

Генитален херпес-засяга най-често лигавиците на половите органи.

Съществува ли риск за плода при развитие на херпес по време на бременност?

Новороденото може да бъде заразено от болна майка по няколко пътя - преди, по време на и непосредствено след раждането. В по-голямата част от тези случаи причинителят е тип II на херпесния вирус.
Съществува риск за тежко увреждане на новороденото с развитие на висока температура, кожни увреждания по цялото тяло, засягане на очите, бъбреците, черния дроб и далака както и нервната система с гърчове и кома. В такива случаи смъртността е висока.

http://www.puls.bg/illnes/issue_259/print.html

Информация Цитомегаловирус (CMV)

ЦМВ принадлежи към групата на херпесните вируси, която включва още херпес симплекс вирус 1 и 2, варицела-зостер вирус (който предизвиква херпес зостер или варицела) и вирусът на Ебщайн-Бар (който предизвиква инфекциозна мононуклеоза). Тези вируси имат характеристика на пожизнени инфекции - остават за цял живот в организма в „спящо” състояние. Инфекция с ЦМВ, която първоначално може да се проявява с малко симптоми, винаги продължава с дълготрайно персистиране на вируса в клетките на организма, без да причинява някакви забележими увреди или клинични симптоми. Състояния на подтисната имунна система в резултат на лекарства или други заболявания могат да реактивират вируса от неговото латентно (скрито) състояние.

Понякога вирусът се отделя в телесни течности на инфектирания индивид – слюнка, урина, кръв, сълзи, сперма, вагинален секрет и мляко. Отделянето на вируса може да става на периоди с прекъсвания и не са придружава от някакви определени симптоми.


Бременност:

Случаите на първична ЦМВ инфекция на бременни жени в САЩ варира от 1% до 4%. Здравите бременни жени нямат повишен риск за заболяване от ЦМВ инфекция. Когато се заразят, повечето жени нямат никакви или много малко симптоми, подобни на тези на инфекциозна мононуклеоза (бел.прев. – подобни на остра респираторна вирусна инфекция – висока температура, главоболие, общо неразположение, лесна уморяемост, хрема, подуване на слюнчените жлези и налепи по гърлото). По тази причина техните развиващи се бебета могат да бъдат изложени на риск от вродена ЦМВ инфекция. ЦМВ е най-важната причина за вродени вирусни инфекции в САЩ. За децата, които са заразени от техните майки преди раждане, съществуват потенциално два големи проблема:

1. Може да възникне генерализирана инфекция при бебетата и симптомите могат да варират от умерено увеличени черен дроб и слезка (с жъленица) до фатално заболяване. С поддържащо лечение повечето деца със симптоматична ЦМВ заболяване обикновено оцеляват. Въпреки това от 80% до 90% от децата имат усложнения, които се развиват в рамките на първата им година от живота и могат да включват загуба на слуха, зрителни проблеми и различни степени на умствено изоставане.

2. Други 5% до 10% от новородените, които са инфектирани, но нямат симптоми при раждане, могат след време да развият различна степен на слухови и умствени или координационни проблеми.

Тези рискове са по-сериозни при жените, които преди това не са били заразени с ЦМВ и първата им среща с вируса е по време на бременността. Дори и в тези случаи две трети от новородените няма да са инфектирани и само 10% до 15% от останалата една трета ще имат симптоми при раждане. Нисък риск от усложнения, причинени от ЦМВ, има при жените, които са били инфектирани в последните 6 месеца преди забременяване. В тази група, в която са 50% до 80% от жените в репродуктивна възраст, честотата на новородени с ЦМВ инфекция е приблизително 1% и значителни болести или аномалии сред новородените са редки.

ЦМВ може също така да бъде предаден на новородените при контакт с генитални секреции (по време на раждане) и при кърмене чрез майчиното мляко. Но тези инфекции обикновено водят до малко или никакви проблеми при новородените освен в случаите, когато децата са силно незрели (родени преждевременно). В тези случаи майките и лекарите трябва да преценят потенциалният риск от трансмисия на ЦМВ през майчиното мляко срещу ползите от кърменето.

http://www.vasheto.info/373.html

Информация Херпес Зостер (VZV)-вирусът на варицела

Какво представлява болестта херпес зостер?

Херпес зостер е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с болезнен и характерно разположен кожен обрив. Болестта представлява реактивация на инфекция с варицела-зостер вируса, същият който причинява и инфекциозното заболяване варицела в детска възраст.

След преболедуването от варицела вирусът варицела-зостер остава в латентно (неактивно) състояние в коренчета на периферните нерви, които инервират кожата и пренасят информация за кожната чувствителност (за топло, студено, допир, натиск, болка и т.н.). Това реактивиране на вируса се наблюдава в 1 от всеки 5 души, преболедували от варицела. Това става най-често дълги години след боледуването от варицела.

Съществува ли риск за плода при развитие на херпес зостер по време на бременност?

Няма данни за увреждане на плода при преболедуване от херпес зостер по време на бременността.

http://www.puls.bg/illnes/issue_260/part_1.html

Здравей и благодаря за информацията. Предполагам (макар и със съжаление), че ще бъде полезна за много хора.

Здравей,
просто и исках да ти кажа - здравей!
Съжалявам, че ви се е случило...много съжалявам за знанията които си натрупала... дано поне помогнат на други хора....

HSV инфекция на новороденото може да се придобие вътре маточно, по времена на раждане и непосредствено след раждане. Майката е най-честия източник на инфекция за първите две трасета на вирусна трансмисия.
Вътематочна HSV инфекция е много рядко заболяване и представлява 5% от HSV инфекции при новородени. Най-голям риск от вътре утробна инфекция е бил наблюдаван при бременни, които развиват разпространени HSV инфекции и 90% от тях са свързани с HSV 2. И двете първични и повтарящи се инфекции на майката може да доведе до вродени заболявания, дори и ако риска след повтарящи се инфекции е малък. Вътере утробна вирусна трансмисия е най-висока през първите 20 седмици от бременността и води до аборт, раждане на мъртво дете и вродени аномалии при бебета, които оцеляват. Перинаталната смъртност е 50%.
В 85-90% от новородените с HSV инфекции, HSV е придобито по време на раждане и 5-10% са причинени от ранните постнатални вирусени придобивания. 70-85% от новородените с HSV инфекции са причинени от HSV-2, като се има предвид, че в останалите случаи се дължат на HSV-1 . Обикновено инфекция с HSV-2 носи щихел прогноза от тази, причинена от HSV-1 . Прогнозата за честота на появата на широко в диапазона е от 1 / 3200 до 1 / 20000 раждания на живот.
Заболяването предавано на новороденото зависи от вида на генитални инфекции на майката в момента нараждане. В действителност, неонаталния херпес е много по-често (50%) при бебета от майки с първична инфекция с HSV отношение на бебета от майки с повтарящи се HSV инфекция. Въпреки това, повечето новородени с HSV инфекции (около 70%) са резултат от експозицията на асимптоматични генитални HSV инфекция при майката близко до раждането.
В продължителната руптура на мембраните е риск маркер за придобиване на неонатална инфекция. Жени с активна генитална лезия в момента на труда обикновено имат свои деца, родени с цезерово сечение. Независимо от това, че не е ясно дали тази процедура намалява HSV изпращане на новороденото.

Клиничното представяне на кърмачетата с неонатална HSV инфекция, която е почти неизменно симптоматична и често смъртоносна, е пряко отражение на сайта и степента на вирусна репликация. Вродените вътре утробни инфекции, които обикновено се идентифицират в рамките на първите 48 часа след раждане, се характеризират с кожни везикули или белези, очни лезии (хориоретинит, микрофталмия, катаракта), неврологични увреждания (интракраниални класификации, микроцефалия, гърчове, енцефломация), забавяне на растежа и психомоторно развитие. Бебета заразени по време на раждане или непосредствено след раждане от HSV могат да бъдат разделени в три основни категории: 1) HSV локализирано заболяване на кожата, очите и / или устата; този синдром е свързан с ниска смъртност, но то има значителна заболеваемост и тя може да даде напредъка към енцефалит или разпространена болест, ако остане не лекуван; 2) HSV енцефалит с или без кожата, очите и / или участие в устата, което причинява неврологични заболеваемостта сред по-голямата част от оцелелите, 3) разпространяват HSV, която се проявява като силна мулти-органна дисфункция (включително централната нервна система, черния дроб, белите дробове, мозъка, бъбреците, кожата, очите и / или устата) и има риск от смъртност над 80% в отсъствието на терапия.
В диагнозата, симптомите са открити със следната честота: кожни везикули 68%, висока температура 39%, 38% сънливост, гърчове 27%, 19% конюнктивит, пневмония 13%, разпространявани. Симптомите може от време на време да присъстват на раждане, но при 60% по-късно от 5 дни след раждането, а понякога са налице след 4-6 седмици от живота .
Локализираните инфекции са били открити в 50% от засегнатите новородени, с участието на централната нервна система (ЦНС) при 33% и се разпространяват инфекции при 17% от случаите. Няколко изследвания са доказали, че разпространението на HSV инфекции се характеризират предимно с черния дроб и бъбречна недостатъчност, свързани с шок симптоми и разпространена лимфна коагулопатия. Други разпростанени симптоми на  HSV инфекция  включват раздразнителност, гърчове, респираторен дистрес, жълтеница и често характерните везикулозен обрив, често се счита за диагностирана инфекция. Въпреки това, над 20% от децата с разпространена инфекция не развиват кожни везикули в хода на тяхното заболяване. Енцефалита изглежда е общ компонент на този вид инфекции, проявяващи се в около 60-75% от децата с разпространена HSV инфекция. Смъртността при липса на лечение, надвишава 80%.
Въпреки наличието на антивирусни лекарства за лечение на новородени с HSV инфекции, резултатът остава лош, особено за бебета се разпространява мулти-органни инфекции или прояви на ЦНС.  Инфекция на ЦНС, самостоятелно или в комбинация с разпространена болест, се характеризира с неонатален кръвоизливен некротизиращ енцефалит, често се проявява като сънливост, гърчове (двамата координатори и обобщени), раздразнителност, тремори, лошото хранене, температура на нестабилност, изпъкнала фунтанела и пирамидален тракт признаци. Въпреки, че смъртността е само 5% за новородени с енцефалит, над 50% от оцелелите остават със значителни неврологични увреждания, а за деца с множество органи разпространени заболявания, смъртността подходи ставка 30% и близо 20% от оцелелите са с неврологично увреждане. След неонатална херпес инфекция, кожни повторения може да възникнат. Още повече, че изходът е свързана с вирус тип и болесттна класификация. По-специално, за бебета, лекувани с кожата, очите и устата участие дължат на HSV-1, нямат последствия, като се има предвид, че 3% от тези с кожни заболявания, причинени от HSV-2 впоследствие развиват неврологични усложнения. Що се отнася до децата с енцефалит, на неврологични резултати е значително по-добро за HSV-1 в отношение на HSV-2 инфекция. Всъщност 25% от бебетата с HSV-1 инфекция показват тежко увреждане, в сравнение с 55% с HSV-2 инфекция. Резултатът е обърнат за бебета с разпространена болест. В това обстоятелство, 70% от бебетата с HSV-1 инфекция умират или са с тежко неврологично увреждане в сравнение с 50% от децата, заразени с HSV-2

http://www.virologyj.com/content/6/1/40

Пуснах тази подробна и точна информация за неонатална HSV инфекция, защото описанието за предаване на HSV инфеция по време на раждане е 1:1 със случая на моето дете.

Аз си спомням че някъде бях чела за херпеса по време на бременност и сутринта като се събудих с подута и сърбяща горна устна, веднага хукнах към компютъра  Общо взето от написаното разбирам че по-опасен HSV 2 херпеса, който е на лигавицата на половите ограни?!
Ох как се наплаших....и сега какво следва? Да се моля всичко да е наред?
И друго да попитам някой има ли представа дали пастичките за херпеси за безобидни по време на бременност? 

Правилно си разбрала, гениталния херпес е по опасен, особено ако е активен по време на раждане по нормален механизъм. Има голяма вероятност да има сериозни последствия за детето.
Този херпес който ти е излязал-Херпес Симплекс тип 1- също е опасен, но той става опасен когато се роди бебето и ти избие пак на устата и ти решиш да целуваш бебето в областта на устата пак има голям риск да се предаде този вирус на бебето, ако е в неонатална възраст може да има последствия като при гениталния херпес-Херпес Симплекс тип 2 - но ако е в по голяма може и нищо да не стане, ами само от време на време да му излизат херпеси.
Така че не се притеснявай за това че ти е излязъл на устата няма страшно. Крема за който питаш моята гинеколожка ми разрешава да го ползвам, но ти по добре се консултирай с твоя лекар. Иначе може да използваш крем "Здраве" също помага, понеже съдържа цинк и от него херпеса завяхва по бързо.

Много благодаря за бързия отговор. Имам крем здраве вкъщи тъй че ще се намажа веднага 

 Понастоящем не съществува лечение, което да елиминира трайно вирусите на херпеса от местата, където те се "заселват в привидно спящо състояние" в организма-нервните ганглии. Съвременната медицина разполага със средства, които постигат облекчаване на протичането на заболяването и намаляване честотата на рецидивите (повторните изяви на заболяването).

В по-голямата част от случаите (при здрави в друго отношение хора) не се налага специфично медикаментозно лечение.

Необходимо е да се спазват редица предпазни мерки, поради опасността от разпространяване на инфекцията от една част на тялото към друга както и от предаване на болестта от един човек на друг. Трябва да се спазва много добра лична хигиена (старателно измиване на ръцете, да не се докосват очите и други части на тялото след докосване на херпетичните мехурчета и язвички, да не се ползват дрехите на болен от херпес човек и т.н.). За избягването на гениталния херпес е от голямо значение спазването на полова хигиена (избягване на безразборни полови контакти и честа смяна на сексуалните партньори, използване на презерватив, избягване на полови контакти по време на активна херпесна инфекция и т.н.).

При херпес в устата трябва да се приема обилно количество течности въпреки дискомфорта за избягване на обезводняване. Желателно е в началния, болезнен стадий да се приема топла, кашава храна.

За облекчаване на локалната болка, дискомфорт и парене могат да се прилагат мехлеми съдържащи обезболяващ медикамент. Съществуват мехлеми, съдържащи противовирусен препарат (Зовиракс-гел и др.), които могат да допринесат за по-бързо преминаване на кожните увреждания. Не се препоръчва, обаче, употребата на тези медикаменти пр деца под 18-годишна възраст и бременни.

Медикаментозното противовирусно лечение се прилага обикновено само при тежки форми на болестта, при деца под 6 седмична възраст и при честа поява на рецидиви. Провежда се с противовирусни препарати като Acyclovir (Zovirax), Famciclovir (Famvir), Valaciclovir (Valtrex), които могат да се приемат както през устата, така и по венозен път. Тези медикаменти допринасят за по-бързото оздравяване на кожните увреждания и разреждане на повторната им поява или пълното и предотвратяване. Не се препоръчва рутинното приложение на това лечение при деца под 18-годишна възраст и бременни.

Съществуват имунни препарати, представляващи готови защитни антитела срещу херпесния вирус. Те се прилагат само в случаите на много тежко протичане на болестта с голям риск за сериозни усложнения при много отслабена имунна система на болния.

Бременните жени, които страдат от генитален херпес към момента нараждането или имат чести рецидиви на заболяването, трябва да се обърнат към лекар, за да се прецени най-удачния начин на родоразрешение.

http://www.puls.bg/illnes/issue_259/part_10.html

siqna.muk , много, много съжалявам за това, което се е случило с бебчо и теб
Искам да кажа на бъдещите мами, че от гинеколжки знам, че има ли дори само съмнение за херпес, раждането е секцио!
Ако имате херпес, или се съмнявате, тормозете си докторките, настоявайте за секцио, ако усещате дискомфорт долу, когато дойде време за бебчо!

То това вече е ясно, ама някой лекари казват че не пречи няколко седмици преди раждането ако са чисти родовите пътища всичко да мине по нормален механизъм. Въпреки че други лекари казват че дори само един да ти излезе по време на бременност секциото е задължително.