Група " Покани приятел-спаси едно" във Facebook помага на болни деца

  • 1 922
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 403
Фондът към здравното министерство за лечение на деца в чужбина не усвоява голяма част от средствата си и всяка година ги пренасочва към държавния бюджет. През 2007 година той разполага с малко над 2 000 000 лева. От тях не усвоява седемстотин хиляди. За 2006 година сумата е 1 290 410 лева. В същото време медиите преливат от снимки на тежко болни деца, които спешно трябва да заминат в чужбина. Причина за този парадокс е, че малко деца успяват да минат петте нива на одобрение в рамките на една бюджетна година.

Такъв е случаят и с петгодишната Бояна от село Студена, община Перник. Момиченцето се ражда с отворен гръбначен стълб и хидроцефалия, в последствие получава неврогенен пикочен мехур с тежки инфекции и пара пареза на долните крайници, като лявото краче е по-тежко засегнато. Още при раждането лекарите посъветвали майката Гергана Спасова да остави болното бебе в дом за отглеждане. „Аз бях на 20 години. Таткото ни изостави. Тогава лекарите казаха, че е по-добре да я изоставя, иначе ще имам много разправии и това ще струва доста пари!”. Пет години по-късно Бояна е пример за това как обичта на майката може да стори чудеса. Детето претърпява операция за вграждане на клапа заради хидроцефалията, а гръбнакът й е затворен. Дори професори светила не могли да повярват, че такова дете е толкова жизнено и подвижно. До скоро… „От първата операция получи прилепване на гръбначния мозък и се появи пареза на крачето, а се влоши и пикочния мехур, но това нещо тук в България не го видяха!” - разказва Гергана. Открили го във Франция, където непримиримата майка завела детето си, за да търси лек за непрекъснато изпускане и влошената походка. След ядрено-магнитен резонанс във френска неврохирургична клиника дават съвет за операция. Ако намери 12 хиляди евро за операция в Париж, Бояна вероятно ще спре да използва памперси, крачето й ще се поизправи и ще получи шанс за нормален живот. „Няма никакви привилегии за такива деца. Всички прегледи ги плащаме, имаме право на 7 дни физиотерапия, а за нея е малко и ни дават по 8 лева за лекарства на месец, а те струват - 150-200 лева! Средства за пътуванията и изследванията съм ги събирала на добра воля от спонсори и добри непознати хора!” - продължава разказа си майката. Тя подава молба до Комисията за лечение в чужбина да реши дали й се полага медицинска помощ във Франция. След последното пътуване на детето до Франция от социалното министерство прекратили и договора на майката като личен асистент, защото е пътувала на частни начала.

Едно момиче - Ани Божидарова, научава за това от телевизията. ”На 10 март видях по БТВ репортаж за Бояна - споделя тя. - Трогнах се от самоотвержеността на майката и бездушието на бюрокрацията на държавните органи. Търсих нужната информация за Бояна къде ли не, свързах се с майката и реших да направя група „Покани приятел - спаси едно дете” във Facebook. Много хора се присъединиха, почнаха да питат как да помогнат. Даже от чужбина ми писаха, за да помогнат на детето.”.

Групата вече е над 40 000 души. В акцията се включва и група от същия сайт - „e-mail акции за справедливост” и изпраща електронни протести до министерството, в резултат на това договорът на Гергана като асистент на детето е възстановен! А в публикуваните банковите сметки на майката се събират пари и вече на 25 май предстои заминаване за Франция. „Междувременно помогнахме и на друго дете - Кристиян, който се нуждаеше от пари за пътуване до Украйна, за да се лекува там - продължава Ани. - Той и родетелите му вече са в Украйна. Аз поддържам връзка с тях, за да имам информация как вървят нещата и да могат членовете на групата да знаят какво става, за да имат тези хора доверие, че парите отиват на точното място и да продължат да помагат. Най-важно е доверието на хората, които помагат. След като помогнахме на Бояна, няма да спрем до тук - има и други деца, които се нуждаят от помощ. Например, на Гьоркем, на когото не достигат 575 евро, за да замине в Германия и да бъде опериран и да може да вижда. Ангел Костовски, който е от Битоля - Македония, детето е на 5 месеца и има сериозно заболяване на сърцето и е нужно да бъде оперирано в София в Детската Кардиологична болница. Да не забравяме и Мария - неподвижното момиче от Радомир, което живее с майка си и доходът им е 150 лева на месец. На Добри трябва да се помогне. На Наско, да го събудим от будна кома и там не достигат пари 10 000 лева… има и още деца. Историите на всички деца са във форума, както и дарителските сметки.”.

Ани не иска да се говори лично за нея, нито да се публикува нейна снимка - „…аз не търся слава и популярност. Достатъчно ми е това, което правим и че хората ми благодарят. Да не съм Евгени Минчев, че да си нося вестниците и да се хваля. Не ми харесват тези неща. Децата са важни. Не трябва да се сещаме за тях само по Коледа и Великден, те трябва да се борят за съществуването си и през останалите дни. Ако всеки един поне за един ден се лиши от кутия цигари, чаша алкохол и други не толкова жизненоважни неща и внесе 10 лева поне за едно дете, наистина бихме помогнали. Тъжно е, че държавата не помага, че фондът за лечение на деца в чужбина отхвърля молбите им и родителите са принудени да вземат заеми, да продават каквото имат, за да осигурят лечение за децата си… Тъжно е, че докато някои се возят в скъпи коли, пилеят пари за ненужни неща, а някъде има дечица, които разчитат на добрите бедни хора да им помогнат. Искам да благодаря на всички, които помогнаха и ще помагат за в бъдеще на децата с подобни проблеми. Защото само едно сплотено общество може да направи чудеса! Нека помогнем на Наско, Гьоркем, Ангел, Добри и на още деца, за да имат нормален живот и дори да остареят като всички нас… Поканете и вашите приятели да се присъединят.!”.

Даниела Великова

# 1
  • Мнения: 403
Ако искате някое дете да бъде включено в групата във Фейсбук,изпращайте информация на е - майл : muzdrakova@abv.bg

# 2
  • Мнения: 403
Ще ви запозная с една история от моята група във Facebook ,и се надявам ,че и вие ще помогнете на това дете...
 "Аз съм една майка, която има огромна мъка.
Синът ми Добри Стефанов Николов е на 11 години. През март 2006 г. се разболя от най-тежката и коварна болест - остра нелимфобластна миеломоноцитна левкемия. От тогава животът се превърна в ад за мен и моето семейство. Бяхме съкрушени - аз и моят съпруг - от това, че нашето голямо съкровище, слънцето на нашия живот е болно от най-лошата, най-жестока болест на човечеството.
Никога няма да забравя денят, в който лекуващата лекарка на Добри - д-р Белчева от III ДК по онко-хематология в гр. Варна - ми съобщи страшната новина. УЖАС! Изпитах непосилна болка, чувство на огромна празнина се загнезди в мен. Боже, защо?! Защо моето слънчице, защо моето единствено детенце, защо... Защо не бях аз на негово място, аз да изтърпя многото тежки курсове химиотерапия, които в последствие се оказаха почти непосилни за неговото крехко телце.


Няма да забравя първия курс химиотерапия. Дозите Алексан бяха много високи (бластите бяха над 85%) и Доби загуби 15 кг от теглото си за 1 месец.
Спря да се храни , спря да говори с мен, не искаше никого да вижда – дори баща си, нищо не искаше- освен да спре огромната физическа болка. От рязкото отслабване нямаше сили да става от леглото, мускулите му атрофираха. Искаше само да спи през цялото време и когато се събуди този кошмар да е свършил вече.

www.help-dobri.org

Уви! Това не се случваше. При всяка негова силна болка в корема сестрите му поставяха болкоуспокояващи, които действаха само около половин час. И така – денонощие след денонощие... От болкоуспокояващите Добчо получи страшни халюцинации – страх и кошмари наяве и насън. Неописуем е ужасът да гледаш как детето ти страда и ти казва: ”Мамо, искам да умра за да спре да ме боли. Помогни ми!”. Морфинът също не му помагаше особено. Показателите се сринаха, червата му спряха да функционират, коремчето започна да се надува – имаше опасност да направи перитонит. Нямаше какво друго да се направи освен да бъде покрит с най-силни антибиотици и да се чака подобрение. И то дойде. С помощта на Господ и прекрасния екип на III ДК, които денонощно бяха при него. Но всичко не свърши дотук – от многото биопродукти, които му бяха преляти се Добри се разболя и от Хепатит С, което допълнително усложнява състоянието му. И така – 9 месеца мъки, болки, безндеждност и отчаяние. От 21.12.2006 г. сме на поддържащ курс с Алексан (малки дози) и Ланвис. В този момент болестта е в ремисия и спасението и шансът на Добри са в КМТ – за съжаление в чужбина, тъй като нямаме съвместим фамилен донор и в България няма кой да извърши трансплантацията.

Разказвам ви тази история, защото в този тежък период от живота ни се нуждая от вашата помощ.
Една майка и един баща търсят подкрепа и помощ от своите сънародници за извършване на животоспасяваща костно-мозъчна трансплантация на сина си.
Помогнете ми да върна живота на моето дете!
Помогнете ми да върна Доби в училище- при неговите съученици и приятели!
Помогнете ми да му дам лудориите и мечтите , които ще има..
Вярвам в добрината на всички вас!
Благодаря ви!

С много вяра и надежда:
Ваши Дияна и Стефан.... "


Банкови сметки:
ДОБРИ СТЕФАНОВ НИКОЛОВ
ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) АД

SWIFT BIC: PRCBBGSF

в левове: BGN:BG38PRCB92301015899916

в щатски долари: USD:BG50PRCB92301115899910

в евро: EUR:BG85PRCB92301415899910

Изпратете SMS с текст DMS DOBRI на единен дарителски номер 17 777

За изпращането на дарителския SMS ще бъдете таксувани с 1,20 лв. с ДДС. ............................................Набрани средства до момента:

209 039.98 лева
2 456.25 долара
9 019.98 евро

Необходими са още ~ 128 000 лв.

Общи условия

Активация на акаунт