Клеветата

  • 3 058
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Пускам тази тема с конкретен повод днешното интервю по Btv на един господин, който твърдеше, че е наклеветен, за това, че е замесен в убийството на сестрите Белнейски, как животът му е станал черен след това, как цялото семейство страдало, хората го избягвали и сочили с пръст. И това е станало само за няколко часа, след едно интервю на майката на сестрите по телевизията, която казва, че била дочула нещо...
Човекът каза така: Градиш цял живот някакво реноме, стараеш се, имаш добър статут в обществото и всичко за няколко часа отива на кино. Хората си казват: Няма дим без огън! Истински кошмар!
Извън конкретния случай, за който нямам никаква идея кой прав и кой крив, искам да ви попитам:

Случвало ли ви се е да сте несправедливо обвинени, наклеветени, за нещо наистина сериозно?
Как се справя човек с това? Кое е правилното поведение? Къде е разликата между клюка и клевета? /последният въпрос е тъкмо за Клюкарника  Wink/

Аз лично не знам как ще реагирам!
Дай Боже на никого да не се случва...

# 1
  • Мнения: 4 916
Нямаш много варианти за реагиране, защото няма как да бъде доказано, че нещо не се е случило. Особено в малък град като на този човек. Там всички шушукат зад гърба ти, а пред теб ти се покланят и ти се подмазват. Разговаряла съм с хора от този град, всички казват, че е много добър човек, обаче се подсмихват "Абе, нали знаеш, богатите могат да купят всекиго."

# 2
  • Мнения: X
Мен лично не са ме клеветили, или най-малкото не съм чувала клевета по свой адрес. Но се е случвало да наклеветят някой пред мен и чувството е ужасно. Няма да забравя как на ученически лагер едни лигли от моя клас, обвиниха  момиче от другия клас, че е свило цигарените дъвки на едната. Вярно, че за някакви скапани дъвки ставаше въпрос, но по онова време да те посочат и да кажат" Ти си крадла!" си беше голяма обида и голям срам. Естествено, момичето не беше виновно, просто лиглата не беше потърсила както трябва въпросните вносни дъвки, с които искаше да се изфраска пред простосмъртните си съученици. Не й се извини...май само аз останах да утешавам набедената за крадла.
Много години по-късно обвиниха една колежка, че е присвоила пари от касата, взеха й ключа за нея, орязаха й заплата. И пак защо....защото главната счетоводителка не може да смята. Естествено, и на нея не й се извиниха, назначиха нова, напълно непозната касиерка.

# 3
  • Мнения: 9 814
Клеветили са ме и то доста гадно. Такива неща съм чувала по свои адрес, че и до сега излизам извън кожа като се сетя.
То клеветата и клюката често вървят ръка за ръка....
Абе като в оня лаф:" Като кажат, че сестра ти е к..ва, иди доказвай, че нямаш сестра!".
Лошото е, че и хората са злопаметни и тръгне ли един път една клевета, повторена достатъчно пъти, се превръща в истина за мнозина.

# 4
  • Мнения: 27 524
Мен за нещо голямо - не. Зет ми например - да. Шеф е на столичната полиция и по времето на Богомил Бонев (ако не се лъжа) изчезна уж строго пазен цял склад с контрабадни цигари. Обвиниха зет ми за организацията и виновник, защото е станало по време на негово дежурство и го уволниха  ooooh! Нищо, че човекът беше на море по това време, както и че на мравката път прави. Станаха големи скандали тогава, дела, разправии, но след това му се извиниха и го върнаха. Та, знам какви кризи, проблеми, пресата... и колко е гадно да си несправедливо обвинен и набеден, както и наказан.
А не искам да мисля за тези, които лежат невинни в затвора или са със смъртни писъди, защото има и такива.
Жълтата преса редовно е писала големи глупости по мой адрес преди, та косите на майка ми се изправяха, както си имах и служебни проблеми, но това не е нищо голямо  Simple Smile

# 5
  • Мнения: X
Не й се извини...май само аз останах да утешавам набедената за крадла.
Да, и аз си мисля, че това е по-често срещаното поведение. Човек мрази да се чувства гузен, предпочита да се скатае, да замълчи, а не да се изправи пред набедения и да каже: Сори, сбърках.
А най-гадното е, че след години някой ще каже: Абе имаше нещо около това момиче, нещо беше откраднала навремето, не е читава.... Naughty

Абе да си приказват каквото искат, в крайна сметка!

# 6
  • Мнения: 278
Една вече бивша приятелка ме обвини, че разпространявам клюка за нея, че е лесбийка. Не е далеч обаче времето в което ме натискаше по кюшетата, ревнуваше ме от всеки мъж осмелил се да ме погледне и ми правеше скандали заради това. Всички хора, които са я виждали и познавали са в шах, как при нейната външност и поведение твърди обратното.
И за други работи са ме клеветили, но вече не искам да си помислям, защото  Rage

# 7
  • Мнения: 2 759
                          На най-добрата ми приятелка от определен период бъдещия и мъж реши да ни раздели. Много гнусно го направи, но това, което ме потресе наистина беше, че повярваха на него, а не на мен. При все, че с нея бяхме приятелки години преди да го срещне. Обичах я, уважавах я, но се обърнах на другата страна и си тръгнах. А тя остана с този човек. Все пак и той много добре си беше измислил постановката, де -  д' го таковам у психопата Tired... А и аз бях в такъв шок, че може би не съм успяла да се защитя адекватно.
                         Понякога ми се иска да я потърся отново и да се разберем, но.. все си мисля, че няма смисъл.

# 8
  • Мнения: 212
В гимназията не бях във Варна а в по-малък град.Ами честно да си призная там редовно някой клеветеше друг (даже и между приятели).И ще кажете, че е детска работа, но аз лично съм чувала възрастни жени да въртят интруги, да говорят глупости за които грам не са сигурни, че са истина ooooh! Грозна работа беше там (няма да споменавам града, за да не се обиди някой).
А едната ми съученичка беше просто царица на тази работа.Имам чувството, че не можеше да заспи без да е оплюла някой през деня...
Взела съм си поука до някъде и сега страня от хора, които плюят някой зад гърба му, не за друго- просто плюят ли другите, рано или късно и мен ще наплюят. Confused

# 9
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Била съм обект на злонамерени постановки и последващи за мен вреди, 'лов на вещици' май го наричаха още.
Разликата между това изключително гнусно нещо и клюката е голяма, нея просто можеш да си я пуснеш покрай ушите, докато другото направо ти разбива живота.
Как се справя човек с това? Трудно.
Единственото условие, за да тържествува злото е бездействието на добрите хора.
В моя случай извадих късмет да имам такива до себе си.

# 10
  • Мнения: 2 476
Не са ме клеветили поне досега,но аз и не допускам близо до мен хора,които малко познавам.Не че е нужно винаги да ги допуснеш,за да ти навредят,де.
А клюкарстването съществува навсякъде,във всяка една сфера на човешките взаимоотношения,но въпреки това е различно от интриганстването и измислянето на лъжи,с цел да наклеветят някого.

# 11
  • Мнения: 2 759
                           о, да, спомних си и една друга случка. Не лична. Позната ми сподели, че понеже не и се харесала идеята неин познат да се ожени за някакво момиче, отишла на сватбата и наговорила сред гостите разни глупости, жестоко оклеветяващи булката. Бракът като цяло продължил няколко дни до месец  Tired. Горкото момиче.

# 12
  • Мнения: 15
Никога не се забравя.Това е най-тъжното и да минат  години ,когато  нещо ти напомни за случилото се,преживяваш го отново.                                                   Много лесно се вярва в негативното.И се преповтаря  и доукрасява...... в повечето случаи пострадалия се моли да му се върне...

# 13
  • Мнения: 502
     Ужасно нещо е клеветата. Има хора,които го правят съзнателно,със зла умисъл. Има и такива,които поради прибързаност или от глупост,или без да искат просто,наклеветяват невинен човек. Сигурно те самите след това се чувстват по-зле и от наклеветения. Излезе ли веднъж на бял свят клеветата,няма връщане назад. Ето едно подходящо сравнение,точно за клеветата става дума. От един нов филм с Мерил Стрийп е,горе-долу на тази тема. Направи ми впечатление и го запомних:
" Вземете една възглавница с пух и отидете на покрива на къщата си. Разпорете възглавницата,вятърът ще поеме за миг и ще разпилее завинаги малките перца. Така е и с Клюката. Веднъж излязла на бял свят,нищо не може да я върне обратно на тъмно."

# 14
  • Мнения: 1 217
Случвало ми се е. Правилният подход е да си търсиш правата докрай, както и да направиш всичко възможно истината да излезе наяве.
Наистина е ужасно, но ако човек не се поддава прекалено на емоциите си, може не само клеветата, но и авторът и да иде на тъмно.
Трудно се забравя, но пък от всяка ситуация научаваш по нещо и при всяка следваща несправедливост се чувстваш по-силен.

Общи условия

Активация на акаунт