Става въпрос за жената, която ме е родила. Бившата ми майка. Казвам бивша, защото вече в сърцето си не я чуствам такава.
От близо година съм подложена на една особена форма на домашно насилие. В случая нямаме физическо насилие, но продължаващ системен емоционален тормоз, насаждащ чувство за вина от направен избор за личния живот /в моя случай майка ми, която не одобрява настоящия ми партньор/. Преследването става чрез ежедневни е-мейли, смс-и, телефонен тормоз, намеса на работното място, заплахи за самоликвидация ако не се разделя с партньора си, публично обсъждане и клевети срещу мен пред познати, клевети пред прекия ми началник, доноси в полицията с измислени факти срещу мен и партньора ми /проверките са прекратени, но ми костваше пак доста нерви/. Доста време вече изчаквам да престане, но тя става все по-агресивна и намесва все по-широк кръг от хора и институции. Вече имам чуството че не живея свая живот, а някакъв живот назаем. Тя заема пост в държавна институция и използва връзките от служебното си положение, за да занимава социални служби, полиция. За познатите и начинът, по който ме обсъжда и те ме гледат странно даже не ми се мисли. Прибирайки се у дома след работа не знам от кой прокурор ще получа призовка, кой полицай ще ме спре и извика за н-тата справка.
През последната година съм се опитвала неколкократно да я помоля да престане да се меси в живота ми, но тя заявява с гордост, че докато не отстрани от живота ми моя партньор няма да се спре с цената на нищо. И го доказва. Погледнете за справка част от последните ми публикации, за да добиете по-конкретна представа за какво иде реч.
- Един телефонен звън и един глас от другата страна. Човек, който бях "погребала", голямата ми любов. Обажда се да ме чуе как съм след 4 години.
- Няколко месеца, през които си дадох сметка, че не си струва да прекарам живота си в брак, при който уж всичко е наред, но е празнота - съпругът ми спи в друга стая, детето ни няма спомен да ни е виждало да се прегръщаме и целуваме, всеки си има своите хобита и уважаваме времето си за тях, не се караме, но не се и обичаме.
- Обичам го! Онзи "погребания" от телефона. И не знам какво ще правя. Той е на 2500 км от мен, аз съм омъжена и никой не знае каква буря бушува в мен. Много часове на телефонни разговори, хиляди смс-и, е-мейли.
- Летището. Той. Първа среща след толкова години. Прегръщаме се силно и стоим така. Дълго. И пак съм аз.
- Веднага казвам на съпруга си. И се страхувам да кажа на родителите си. Той прекарва 3-4 месеца сновейки между Холандия и България, като не ме оставя по-дълго от 3-4 дни сама тук.
- Деси го среща за пръв път. Изненадва ме - пуска моята ръка и хваща неговата. И тръгват пред мен като си бърборят нещо.
- Голямата борба вътре в мен кога и как да кажа на родителите ми за тази любов. Казвам. И това е краят на нашите отношения с тях. Те не го приемат.
- Една полицейска сцена в дома ми.
- Множество полицейски намеси. Майка ми не престава да се жалва в полицията, а те от своя страна правят "справки" - у дома, на работата ми, къде ли не. Докато и те вдигат ръце от нея.
- Майка ми и моята шефка. Майка ми иска от нея да бъда следена за спазване на работното време, за поведение, за какво ли не. И аз попадам в "полезрението". Зад гърба ми говорят всички. В очите ми почти никой.
- Майка ми и моите познати. Тя не се свени да говори глупости пред никого.
- Майка ми. Решила е да ме изкара "неадекватна", за да ми отнемат детето.
- Майка ми и много е-мейли, телефони, смс-и. Аз искам правото сама да решавам съдбата си. Тя иска да контролира изборът ми. На ВСЯКА цена.
- Майка ми. Тя вече не ми е майка. Сърцето ми е затворено за нея. Семейството от моето детство го няма.
- Той, аз и Деси. И шепа близки хора. Научавам се да откривам за какво наистина си струва да се живее.
- На бракоразводното дело съпругът ми /вече бивш/ внесе искане да му бъдат присъдени пълни родителски права над детето. Просто ей така, напук. Това след като почти година не ме потърси по никакъв начин за контакт с детето, 10 месеца не е платил една стотинка за нея, и е запознат /от представени в съда психо-експертизи/ че пътят тя да го допусне изобщо в своя свят отново е дълъг и сложен.
- Биологичната ми създателка се яви в понеделник на бракоразводното дело да свидетелства в негова полза. "Майка" застава срещу порастналата си дъщеря, за да подпомогне каузата същата да не бъде майка. За сведение: не съм наркоманка, алкохоличка, психопатка или криминално проявена, а като екстри - детето ми е щастливо, будно, свръхинтелигентно /преценките не са мои, а на специалисти/, заемам престижна длъжност, високи доходи, и смея да твърдя, че давам на Деси всичко, на което съм способна и което много деца нямат /емоционално и материално/.
Е, вие сте...