Как да се справя с тормоза от страна на жената, която ме е родила?

  • 12 469
  • 131
  •   1
Отговори
  • Мнения: 238
Започвам една тема, която ми стои в главата отдавна. Ще се опитам да разкажа историята накратко, а ако има въпроси ще се включвам да пояснявам. Предварително благодаря за всички идеи, които ще получа.
Става въпрос за жената, която ме е родила. Бившата ми майка. Казвам бивша, защото вече в сърцето си не я чуствам такава.
От близо година съм подложена на една особена форма на домашно насилие. В случая нямаме физическо насилие, но продължаващ  системен емоционален тормоз, насаждащ чувство за вина от направен избор за личния живот /в моя случай майка ми, която не одобрява настоящия ми партньор/. Преследването става чрез ежедневни е-мейли, смс-и, телефонен тормоз, намеса на работното място, заплахи за самоликвидация ако не се разделя с партньора си, публично обсъждане и клевети срещу мен пред познати, клевети пред прекия ми началник, доноси в полицията с измислени факти срещу мен и партньора ми /проверките са прекратени, но ми костваше пак доста нерви/. Доста време вече изчаквам да престане, но тя става все по-агресивна и намесва все по-широк кръг от хора и институции. Вече имам чуството че не живея свая живот, а някакъв живот назаем. Тя заема пост в държавна институция и използва връзките от служебното си положение, за да занимава социални служби, полиция. За познатите и начинът, по който ме обсъжда и те ме гледат странно даже не ми се мисли. Прибирайки се у дома след работа не знам от кой прокурор ще получа призовка, кой полицай ще ме спре и извика за н-тата справка.
През последната година съм се опитвала неколкократно да я помоля да престане да се меси в живота ми, но тя заявява с гордост, че докато не отстрани от живота ми моя партньор няма да се спре с цената на нищо. И го доказва. Погледнете за справка част от последните ми публикации, за да добиете по-конкретна представа за какво иде реч.

Бях писала преди години тук... Много вода изтече оттогава, трябва да се допълня...
- Един телефонен звън и един глас от другата страна. Човек, който бях "погребала", голямата ми любов. Обажда се да ме чуе как съм след 4 години.
- Няколко месеца, през които си дадох сметка, че не си струва да прекарам живота си в брак, при който уж всичко е наред, но е празнота - съпругът ми спи в друга стая, детето ни няма спомен да ни е виждало да се прегръщаме и целуваме, всеки си има своите хобита и уважаваме времето си за тях, не се караме, но не се и обичаме.
- Обичам го! Онзи "погребания" от телефона. И не знам какво ще правя. Той е на 2500 км от мен, аз съм омъжена и никой не знае каква буря бушува в мен. Много часове на телефонни разговори, хиляди смс-и, е-мейли.
- Летището. Той. Първа среща след толкова години. Прегръщаме се силно и стоим така. Дълго. И пак съм аз.
- Веднага казвам на съпруга си. И се страхувам да кажа на родителите си. Той прекарва 3-4 месеца сновейки между Холандия и България, като не ме оставя по-дълго от 3-4 дни сама тук.
- Деси го среща за пръв път. Изненадва ме - пуска моята ръка и хваща неговата. И тръгват пред мен като си бърборят нещо.
- Голямата борба вътре в мен кога и как да кажа на родителите ми за тази любов. Казвам. И това е краят на нашите отношения с тях. Те не го приемат.
- Една полицейска сцена в дома ми.
- Множество полицейски намеси. Майка ми не престава да се жалва в полицията, а те от своя страна правят "справки" - у дома, на работата ми, къде ли не. Докато и те вдигат ръце от нея.
- Майка ми и моята шефка. Майка ми иска от нея да бъда следена за спазване на работното време, за поведение, за какво ли не. И аз попадам в "полезрението". Зад гърба ми говорят всички. В очите ми почти никой.
- Майка ми и моите познати. Тя не се свени да говори глупости пред никого.
- Майка ми. Решила е да ме изкара "неадекватна", за да ми отнемат детето.
- Майка ми и много е-мейли, телефони, смс-и. Аз искам правото сама да решавам съдбата си. Тя иска да контролира изборът ми. На ВСЯКА цена.
- Майка ми. Тя вече не ми е майка. Сърцето ми е затворено за нея. Семейството от моето детство го няма.
- Той, аз и Деси. И шепа близки хора. Научавам се да откривам за какво наистина си струва да се живее.


Допълвам пресни мигове от понеделник:

- На бракоразводното дело съпругът ми /вече бивш/ внесе искане да му бъдат присъдени пълни родителски права над детето. Просто ей така, напук. Това след като почти година не ме потърси по никакъв начин за контакт с детето, 10 месеца не е платил една стотинка за нея, и е запознат /от представени в съда психо-експертизи/ че пътят тя да го допусне изобщо в своя свят отново е дълъг и сложен.
- Биологичната ми създателка се яви в понеделник на бракоразводното дело да свидетелства в негова полза. "Майка" застава срещу порастналата си дъщеря,  за да подпомогне каузата същата да не бъде майка. За сведение: не съм наркоманка, алкохоличка, психопатка или криминално проявена, а като екстри - детето ми е щастливо, будно, свръхинтелигентно /преценките не са мои, а на специалисти/, заемам престижна длъжност, високи доходи, и смея да твърдя, че давам на Деси всичко, на което съм способна и което много деца нямат /емоционално и материално/.

Е, вие сте...


# 1
  • Мнения: 156
замини надалеч. ситуацията е прекалено сложна, за да й правя разбор тук.

# 2
  • Мнения: 35
Никой не може да избира родителите си.Следвай инстинкта си .Птиченцето един път каца на рамото . PeaceУспех. Simple Smile

# 3
Ако човекът е в Холандия, заминавай там и не оставяй адрес. Надявам се, че ще можеш да си вземеш детето. Не го оставяй в никакъв случай, защото има опасност да не го видиш. А за майка си изобщо не мисли. Много е тъжно, но се случва.
Пожелавам ти да бъдеш силна, както казват в Холадия!  Hug Hug

# 4
  • Мнения: 238
Заминаването надалеч ми е последния вариант. Предполагам, че ако си сменя местоживеенето, ще е за да заминем в някоя от страните на ЕС. Но това пък е свързано с ред други битови промени и бюрократични спънки /най-вече за пътуване на дъщеря ми/, така че ще отнеме време.

# 5
  • Мнения: 238
Решила съм да водя дело за домашен тормоз срещу родилата ме. По закон след спечелването на такова дело съдът постановява ограничителна заповед за виновната страна да не влиза в контакт с тормозения. Заповедта е от 1 месец до 1 година. Някой има ли наблюдения по такива случаи?

# 6
  • Мнения: 1 317
Единственото, което ми хрумва е да се преместиш в друг град, да опиташ да отрежеш всякакъв контакт с майка си. Но пък лошото е, че няма да можеш да се "скриеш" за дълго, но ако все пак си далеч няма да може да те тормози и преследва.

# 7
  • Мнения: 257
Не можеш ли да убедиш бившия си съпруг да не ти прави проблем за детето.И да се разделите интелигентно и цивилизовано.А майка ти не може да ти каже с кого да живееш.В един момент ще се спре.Според мен по-големият проблем в момента е искът за родителски права на съпруга ти.Трябва да се справиш с него на всяка цена.

# 8
  • Мнения: 238
Бившият ми съпруг има присъден режим на контакти с детето само и единствено в мое присъствие. За да получи такъв режим предполагам се досещате, че съдът има сериозни мотиви. От друга страна той и при така присъдения режим не се вестява и не се обажда. Така че на практика е невъзможно да му бъдат присъдени родителски права. В това отношение заплаха нямам. А за нормална раздяла по споразумение вече е късно. Разводът приключи, чакаме само съдебното решение до 2 седмици.

# 9
  • Мнения: 4 651
Това е ужасно. Не можеш ли на свой ред да подадеш оплакване за тормоз, вмешателство и уронване на доброто  ти име?

# 10
Моето лично мнение, т.е. не ангажирам никого с него, е да преосмислиш нещата, единствено родителите са най-безкористни на този свят.  newsm03

# 11
  • Мнения: 238
Моето лично мнение, т.е. не ангажирам никого с него, е да преосмислиш нещата, единствено родителите са най-безкористни на този свят.  newsm03

По принцип си много права. Но всяко правило си има изключения.

# 12
  • Мнения: 257
Аз явно не съм разбрала.Останах с впечатление,че сега той иска род.права.

# 13
  • Мнения: 15 619
Моето лично мнение, т.е. не ангажирам никого с него, е да преосмислиш нещата, единствено родителите са най-безкористни на този свят.  newsm03
Пътят към ада е осеян с добри намерения.
 Да налагаш разбиранията си на другите - какво му е доброто и безкористното на това?
Мисля, че в конкретната ситуация може да се справиш само с методите на майка си. - полиция, съд.

# 14
  • Мнения: 544
Добре де, какви са доводите на майка ти? Явно причината е разводът ти и появата на новият ти (бивш) партньор. Но защо? Тя познава ли го добре, за да е против? Защо не се поставиш на нейно място, нали родителят желае най-доброто за детето си? Дай повече информация за нейната мотивация. Аз лично не бих завеждала дело за тормоз. Не бих отговорила на войната с война.

Общи условия

Активация на акаунт