Момичета,браво на вас! Надявам се и аз да съумея да преодолея страховете си и да изкараме незабравима почивка с детето си 
- Публикувана: 30 март 2009, 15:26 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2009, 21:09 ч.
на почивка сама с детето
Имам незабравими спомени от всичките ни почивки с дъщеря ми - сами! Всъщност ние сме сами още от 4-тия месец на бременноста ми. Страхотно е да си заведеш детето на почивка, весело, приятно. Не ме притесняват семействата наоколо, защото на този етап от живота ми дъщеря ми ми е повече от достатъчна. Зависи дали си решила да си почиваш или да гледаш как другите хора си почиват. Горе главата и весело изкарване!
Аз също се притеснявам малко, но не от самотата или от хорските погледи, а от необуздания нрав на малкия мъж... не съм напълно сигурна, че ще е почивка просто 
Иначе аз обичам да почивам сама - с хубава книга и коктейл на плажа, без да говоря с когото и да било с дни... Сега, разбира се, няма да е така, защото Момчил (3 год) не се заиграва още сам, все иска с мен да играе.
Ще ми е много мъчно за съпруга ми, разбира се, но не мисля, че ще имам много време да мисля за това.
Иначе аз обичам да почивам сама - с хубава книга и коктейл на плажа, без да говоря с когото и да било с дни... Сега, разбира се, няма да е така, защото Момчил (3 год) не се заиграва още сам, все иска с мен да играе.Ще ми е много мъчно за съпруга ми, разбира се, но не мисля, че ще имам много време да мисля за това.
Страх ме е да си помисля, че вече ще ходя сама на море с детенце.
Какво му е страшното?
Даже си е супер!
Няма кой да те ядосва,кой да ти "меи сол" на главата.
Ако погледна моя случай-няма кой да ти казва как не си отслабнала за морето,в кое заведение да седнете.....
Страх ме е да си помисля, че вече ще ходя сама на море с детенце.
От какво те е страх?
Конкретно.
Безспорно има много плюсове да отидеш сам с детенце на почивка.
Моят скромен опит от тази година беше, че изкарахме перфектно.
Последният ден обаче беше пълен кошмар и ме докара до нервен срив.
Имах да прибера 5 дрешки на кръст (ходихме на басейна в хотела последната сутрин) и от тръшкане и лигавщина на малката госпожица ми идваше да я метна през прозореца.
Така, че много си зависи и от детенце, колко е голямо и как се държи.
Моят скромен опит от тази година беше, че изкарахме перфектно.
Последният ден обаче беше пълен кошмар и ме докара до нервен срив.
Имах да прибера 5 дрешки на кръст (ходихме на басейна в хотела последната сутрин) и от тръшкане и лигавщина на малката госпожица ми идваше да я метна през прозореца.
Така, че много си зависи и от детенце, колко е голямо и как се държи.
Ще ми е трудно ,защото се оказа ,че ще ходим пак на същото място ,където с мъжа ми си изкарахме супер миналата година....ама все някога трябва да се мине и през това. Все пак ще сме с наши общи приятели,но всички са семейни...та ще видим.
НО...
Ето това изречение ми даде отговор и на моя въпрос "Как ще ни мине тази почивка??".
Зависи дали си решила да си почиваш или да гледаш как другите хора си почиват.
Както и да го погледнеш ,точно това е най -важното -как ще погледнеш на нещата.
За седем години, само веднъж се излъгах да отидем с бившият. Малката беше тогава на 4г. Понеже баща й искаше сам да я заведе - абсурд, детето без мене не мърда - той прие да отидем тримата. Свекито тъкмо се надяваше да му дойде акъла / и след 100г. няма да му дойде /, и да се прибере да си гледа детето........както и да е.
И там само нерви, караници, съобразяване.... лудница....все едно не бяхме отдавна разведени.
Повече тази грешка не правя...........ходиме си пак сами и се чувствам като преродена след това.
И там само нерви, караници, съобразяване.... лудница....все едно не бяхме отдавна разведени.
Повече тази грешка не правя...........ходиме си пак сами и се чувствам като преродена след това.
Нищо страшно няма 
Вече 2 години ходим сами с дъщеря ми.Различното при мен е,че още си зее една "дупка" в душата ми.Но с малко автотренинг се опитваш да не влизаш там.Абе,горе-долу ,както минават и другите дни,само сменяш мястото. Най-хубавото е,че имаш възможност да се отдадеш изцяло на детето,разговори,игри. И като се замислиш,направи си е страхотно
Вече 2 години ходим сами с дъщеря ми.Различното при мен е,че още си зее една "дупка" в душата ми.Но с малко автотренинг се опитваш да не влизаш там.Абе,горе-долу ,както минават и другите дни,само сменяш мястото. Най-хубавото е,че имаш възможност да се отдадеш изцяло на детето,разговори,игри. И като се замислиш,направи си е страхотно