Знам,че е малко странно,може би доста объркано.Попаднах в ситуация,от която сама не мога да се измъкна.Обичам двама-двама много различни един от друг и двамата много обичащи ме.Единият е мил,грижовен,винаги се грижи за мен,но е толкова болезнено ревнив,че чак ме е страх.Забранявал ми е да се виждам с приятели,съмнява се с мен дори когато съм с родителите си...ако не отговоря на позвъняването на мобилния веднага започва паническо звънене на домашния,на телефона на майка ми,дори е хващал такси,за да провери дали съм у нас..и каквото и да съм правила в дадения момент(защото и аз съм човек-къпя се,ходя до тоалетна,заспивам от умора) винаги казва,че го лъжа и едва ли не всеки момент съм се прибрала от съседа си любовник..Другият е свободолюбива личност като мен-излиза,ходили сме заедно навсякъде,държи на мен също толкова много,но прави планове за живота си без мен..казва как след година,две като завърши ще иде в Германия,защото тук няма нищо(или никой..),който да го задържи тук..А аз вече съм в една такава възраст когато започвам да мисля и за утрешния ден,не само как да оцелея днес..А как да оцелея с някой от двамата-един живот с човек,който ме обича но не иска да излезе с мен дори на кино,или един живот с човек,който не иска живот с мен...
Не съм била с двамата едновременно,а в момента съм сама,за да избера това,което ще ме направи щастлива.Може би не са правилните хора за мен,но ги обичам..хем по равно някак,хем по различен начин..Не мога да кажа това дори на най-близката си приятелка и моля вас за странично мнение..
Не съм била с двамата едновременно,а в момента съм сама,за да избера това,което ще ме направи щастлива.Може би не са правилните хора за мен,но ги обичам..хем по равно някак,хем по различен начин..Не мога да кажа това дори на най-близката си приятелка и моля вас за странично мнение..
