Хваща ли ръжда старата любов?

  • 41 627
  • 275
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте!
Провокирана от една темичка, която скоро прочетох във форума, искам да ви попитам: наистина ли е вярна приказката, че старата любов ръжда не хваща? За вас как е? Сещате ли се за старите си любови, макар и сега, след години, да сте щастливо или нещастно женени?
Преди време аз, случайно и не толкова, намерих координатите на една моя стара неосъществена любов в Скайп. Преди десетина години имахме заигравка в гимназията, но до връзка не се стигна. Беше ученическа любов, гледах го и си въздишах по него всеки път, когато го срещна. Той знаеше или поне се досещаше, но нямахме връзка, така и не разбрах харесвал ли ме е или не. Това продължи години, аз бях срамежлива, той също. Никой на никого нищо не каза. След време съдбата ни срещна пак случайно. Той следваше в града, където следвах и аз. Но пак нищо не стана, аз тогава мислех за друг.
Сега, след толкова години, го намерих. Писах му. Отговори. Казах му коя съм. Сети се. Признах му чувствата си от миналото, той каза, че също не е бил безразличен.
Е, и? Омъжена съм щастливо, смея да твърдя, обичам съпруга си. Не съм крила нищо. Всъщност, проблемът ми е, че постоянно взех да мисля за този човек от миналото ми. Писахме си няколко дни, като приятели, без задни мисли. Но мисълта в мен си остава. Той ми каза: защо не ми каза тогава, защо не ми обясни какво чувстваш? Е, защо? Просто изпуснахме момента...
Но не спирам да мисля за него... Малко объркано стана, но бих искала, ако някой има подобни преживявания, да сподели, ще ми е интересно как сте се справили, ако в живота ви случайно се е появила някоя стара любов...

# 1
  • Мнения: 2 448
Моите са хванали ръжда, направо са умрели бих казала. И да се сетя по някакъв повод и да ги срещна, не ми трепва сърцето. Преживяни, неизживени, забравени са. Не съм правила нищо особено, просто съм такъв човек, в сърцето ми няма място за много хора. Трудно се влюбвам, още по трудно разлюбвам, но за сметка на това завинаги.

# 2
  • Мнения: 46 430
Само веднъж съм се влюбвала истински и още съм с него. Към бившите не съм изпитвала такива чувства и затова не се сещам въобще ...

Мисля, че го идеализираш, затова е така Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 1 317
Само веднъж съм се влюбвала истински и още съм с него. Към бившите не съм изпитвала такива чувства и затова не се сещам въобще ...

Мисля, че го идеализираш, затова е така Rolling Eyes
И аз мисля така Simple Smile
А и смятам че старата любов хваща ръжда .... няма начин където е текло да не хване Wink

# 4
  • Мнения: 398
 За идеализирането си е точно така.

 Аз имам лошия навик да свързвам песен с определен човек и примерно след време като я чуя се сещам за него , но нещо като лека носталгия  с усмивка на уста.

# 5
  • Мнения: 431
Ех, скуката, скуката... за какво ти е било да го търсиш, че и да му споделяш за чувствата си? Нали уж си щастливо омъжена. Търсиш си белята.
Нямам стари любови, а и да имах, не бих ги търсила.

# 6
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Май човек се сеща за стара любов, когато настоящата хване ръжда.

# 7
Ееееех, и аз имам такава любов.
Пиша анонимно за да не прочете съпругът ми.
Точно от гимназията ми е моята стара любов. Обичахме се безумно, всички знаеха за това, но от срам ли, от страх ли така и нищо не се получи. Имаше само няколко целувки. Много пъти съм се оптвала да говоря с него, но все не се престрашавах. Времето си мина и завършихме. И ето ме вече 12 години след това още мисля за него почти всеки ден. Понякога плача, мразя се, обвинявам се. Тъгувам за него и за това което не изживяхме. Опитвам се да го намеря, но не успявам. Сякаш потъна в дън земя. Нито съучиниците ни, нито познати от неговият град знаят нещо за него. Разбира се аз питам така между другото за да не заподозре някой нещо, защото съм щастливо омъжена. Наистина е така. Срещнах съпругът си още докато учехме. Обичам го и съм щастлива с него. Но, другият е постоянно в мислите ми и винаги е бил от моментът в който го обикнах. Моля ви не ме мислете за луда и за незнаеща какво иска. Аз това нещо не съм способна да го контролирам. Мисля си, ако поне можех да го видя и да поговорим малко, всичко ще ми мине. Защото и аз понякога се обвинявам че  идеализирам тази неусъществена любов. Но къде подяволите изчезна това момче? Моля се само да не го срещна някъде случайно, защото сигурно ще ми проличи много.
Благодаря на всеки който ме изчете, имам нужда да споделя с някого, а няма с кого. Съпругът ми е най-добрият ми приятел и най- близък човек, а с него разбирате няма как да споделя. най - малкото ще стана смешна.
Та така...страрата любов ако е била силна и истинска, според мен ръжда не хваща.

# 8
  • Мнения: 398
Май човек се сеща за стара любов, когато настоящата хване ръжда.

 Колко е вярно  това. Laughing

Последна редакция: пт, 27 мар 2009, 21:44 от petq B

# 9
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Моите са хванали ръжда, направо са умрели бих казала. И да се сетя по някакъв повод и да ги срещна, не ми трепва сърцето. Преживяни, неизживени, забравени са. Не съм правила нищо особено, просто съм такъв човек, в сърцето ми няма място за много хора. Трудно се влюбвам, още по трудно разлюбвам, но за сметка на това завинаги.

И аз така. Тотално ръждясали са ми старите тръпки. Дори да ги срещна, да ми се строят в редичка и хоро да ми играят, нищо няма да ми трепне.

# 10
Май човек се сеща за стара любов, когато настоящата хване ръжда.

Станислава, не мисля че е така. Много пъти съм си задавала този въпрос. Дали пък нещо в живота ми със съпругът ми ме прави нещастна? Дали наистина го обичам и вярвам че и той ме обича? Дали някъде нещо куца. Не, нямам проблем от това естество.
Просто, когато има неизживяна любов, тя сякаш чака цял живот! Да бъде изживяна......

# 11
  • Мнения: 2 448
Абе кви истински любови в гимназията, че и неосъществени?!  Crazy
И защо трябва да ги идеализирате, толкова ли няма хубави филми за гледане като ви се иска да се потопите в някаква измислена приятна емоция?  newsm78
Вместо да си мислите, че всичко би било цветя и рози може да си помислите, че в секса би бил кръгла нула или нещо друго кофти.  Mr. Green
Разбирам човек да страда по нещо отнето му насилствено, но да знае какво губи, да е бил с този човек и съдбата да е решила друго, но така .... изобщо не мога да го проумея, че и да се терзая.   Rolling Eyes Още повече, че ние се променяме, така, че едва ли бих харесала днес мъж, който е бил тогава желано момче за момичето, което бях.

# 12
  • Мнения: 7
Ех, скуката, скуката... за какво ти е било да го търсиш, че и да му споделяш за чувствата си? Нали уж си щастливо омъжена. Търсиш си белята.
Нямам стари любови, а и да имах, не бих ги търсила.
Знам, че е така.
И може би наистина го идеализирам. Просто защото не сме имали връзка и не бих могла да зная какво щеше да се случи.
А чувствата ги споделих, просто защото винаги съм се чудела, изпитвал ли е и той нещо към мен. Бях срамежлива и така и не събрах смелост да му призная какво изпитвам, както и той си мълчеше. Сега, след толкова години, му го споделих едва ли не като на шега. Защото винаги ме е тормозела мисълта какво е изпитвал той към мен. Може би именно затова мисля за него: защото любовта беше неосъществена. Но е факт.
Иначе наистина обичам съпруга си, за по-добър човек не мога и да мечтая.
Май човек се сеща за стара любов, когато настоящата хване ръжда.
Е, настоящата любов не мисля, че е хванала ръжда. Просто и аз не знам какво се случва с мен, по-точно с мислите ми. Затова и пиша тук. Няма с кого другиго да споделя...
anonimkata, ако искаш, пиши ми на Лични  Hug

# 13
  • Мнения: 5 940
Хваща. Не се сещам.

# 14
  • Мнения: 398
 Все пак е пролет и дойде моментът на атака на хормоните.А това ,че не е имало връзка си е голяма тръпка.

 Любопитството е голяма работа , ама и какви бели води понякога.

 

 

Общи условия

Активация на акаунт