Здравейте, това е и моя нерешен проблем, до колко мъжете ни трябва да са обвързани с майките и бащите си? Моя мъж например, според мен е много силно обвързан с майка си, по ред причини-не е в никакъв случай маминото синче, но тъй като няма баща по зла участ на съдбата, той се е превърнал в нещо като мъж на майка си не в буквалния смисълна думата, но прави всичко, което е необходимо за нея от повече от 15 год. Вече от 5 год е семеен с деца, но тази грижа продължава с пълна пара! На този етап той прави дом за нас и за нея, грижи се за нас и за нея, решава какво да купи за нас и за нея, или с една дума една глава мисли за две домакинства. Понякога се замислям, дали пък това не е нормално, но от друга страна става така, че за да е на разположение моя мъж на майка си, в тези моменти аз трябва да поема всичко останало. Ако това се случваше по-рядко в рамките на приемливото не би ми направило впичетление, но така вече преминава границата на нормалното. Може ли един човек да мисли едновремнно и за жена и зе дете и за майка и за брат и сестра??? Наел се е да построи дом на майка си, ОК, наел се е да го обзаведе ОК, наел се е да и задоволи желанията до колкото може ОК, но питам аз и децата, когато исками да бъдем с тати на разходка, а той е изморен и ни изпраща сами и ние трябва да му влезем в положение какво да правим???? Нервите около това също трябва да изтърпим-не се сърдим, но аз започвам да се замислям дали е нормално? И ако аз така се отдам на моите родители в оказване на първа помощ и грижа, моите деца на кой да ги оставя??
- Публикувана: 27 март 2009, 14:07 ч.
- Последно мнение: 31 март 2009, 17:53 ч.
До колко мъжете ни трябва да са обвързани с майките си?
Нормално е. Браво на мъжа ти.
Щом толкова и помага, значи жената заслужава и не би имала против да и оставяте от време на време децата, а вие да релаксирате, предполагам. Можете и да и ходите с децата на гости. Така хем тя ще е доволна, че ви вижда, хем , ако има и нещо по работа да му каже, няма да е във време, в което ти и децата сте сами.
Щом толкова и помага, значи жената заслужава и не би имала против да и оставяте от време на време децата, а вие да релаксирате, предполагам. Можете и да и ходите с децата на гости. Така хем тя ще е доволна, че ви вижда, хем , ако има и нещо по работа да му каже, няма да е във време, в което ти и децата сте сами.
Според мен чак такава привързаност не е нормална, особено когато има семейство / жена и деца/. Аз лично бих се дразнила, ако се отнема от времето за семейството, изключвам случаите на болен роднина. А и винаги съм се чудила на такива майки, които си мислят, че детето е задължено вечно да бъде до полите им и да се грижи за тях.
За мен е нормално.Още повече,щом е сама.Моята свекърва си има мъж,но и мъжът ми помага...за каквото се наложи.Води ги да си вземат пенсията,пазаруваше им,когато имаше много сняг и им беше трудно да излизат,помага за почистване,размествания в къщи и др . подобни.
А и не върви някак да имат син, а да разчитат на чужди хора....Не знам,може би при нас не е било натрапчиво....не ми е пречело досега...с много малки изключения.
А и не върви някак да имат син, а да разчитат на чужди хора....Не знам,може би при нас не е било натрапчиво....не ми е пречело досега...с много малки изключения.
Според мен е важно синът да се грижи за майка си!Все пак тя го е отгледала и всички ние тук знаем,колко трудно е да възпиташ и отгледаш едно дете,а особено ако си сама без мъжка подкрепа. 
Но не трябва да се зарязват жена и деца,заради мамини прищевки,защото децата имат нужда от татко,а съпругата от мъжка упора.Затова,когато ангажиментите се степенуват по важност и всичко ще си дойде на мястото особено,ако е подплатено с много любов ЗА и ОТ двете страни 
Но не трябва да се зарязват жена и деца,заради мамини прищевки,защото децата имат нужда от татко,а съпругата от мъжка упора.Затова,когато ангажиментите се степенуват по важност и всичко ще си дойде на мястото особено,ако е подплатено с много любов ЗА и ОТ двете страни 
Не си права.
Моята майка остана сама и макар да се стреми всячески да не ни е в тежест, много често има нужда от мъжка помощ. И понеже има две дъщери, няма на кой друг да разчита, освен на съпруга ми. И така когато и отидем на гости, той непрекъснато е зает да ремонтира и поправя нещо или да върши тежката работа в градината . Да ми е жив и здрав, че проявява разбиране и е толкова отзивчив!
Просто за малко си представи, че тази жена можеше и да е твоята майка.
Моята майка остана сама и макар да се стреми всячески да не ни е в тежест, много често има нужда от мъжка помощ. И понеже има две дъщери, няма на кой друг да разчита, освен на съпруга ми. И така когато и отидем на гости, той непрекъснато е зает да ремонтира и поправя нещо или да върши тежката работа в градината . Да ми е жив и здрав, че проявява разбиране и е толкова отзивчив!
Просто за малко си представи, че тази жена можеше и да е твоята майка.
Не, не е нормално чак толкова.Моят беше същия.Но когато се роди дъщеря ни, лека полека, взеха да стихват бяганията.Както разбирам, и вие сте финансово обезпечени, така че може да се викат и майстори.Моят така направи.За него си останаха по-дребните неща за вършене.
Ако сега, с малки деца, не сте семейство, кога?
Ако сега, с малки деца, не сте семейство, кога?
Някои родители явно не могат да разберат, че децата им са порастнали и имат самостоятелен живот и човек до себе си.
Майка ми е вдовица, живее сама, за съжаление сме на близо 350 км разстояние. Та... никога не се е натрапвала, никога не е искала, за нея най-важното е ние да сме добре. За ремонтите вика майстори и се справя. Чувства се адски неудобно, когато ние започнем да правим нещо / последния път беше течащо кранче/ .
Майка ми е вдовица, живее сама, за съжаление сме на близо 350 км разстояние. Та... никога не се е натрапвала, никога не е искала, за нея най-важното е ние да сме добре. За ремонтите вика майстори и се справя. Чувства се адски неудобно, когато ние започнем да правим нещо / последния път беше течащо кранче/ .
Какво значи нормално, или ненормално в случая? Като цяло ситуацията, да нямаш баща, може да се каже, че не е нормална, но е факт. Същия въпрос може да се зададе и ако изобщо не обръщаше внимание на майка си - дали е нормално.
Може пък, ако намали грижата към майка си и вземе, че с нея стане нещо, да се пропие, например и живота с него да стане непоносим - разни хора, разни идеали.
Всичко трябва да се разрешава в откровени разговори - ти да знаеш, точно защо се грижи толкова за майка си, той да знае, как вие се чувствате и др. такива. Накрая и от двете страни трябва да има разумен компромис по въпросите.
Може пък, ако намали грижата към майка си и вземе, че с нея стане нещо, да се пропие, например и живота с него да стане непоносим - разни хора, разни идеали.
Всичко трябва да се разрешава в откровени разговори - ти да знаеш, точно защо се грижи толкова за майка си, той да знае, как вие се чувствате и др. такива. Накрая и от двете страни трябва да има разумен компромис по въпросите.
