- Публикувана: 27 март 2009, 13:39 ч.
- Последно мнение: 27 март 2009, 18:06 ч.
За приятелската подкрепа, даването на съвети и оказването на помощ
Отварям една анкета, с цел да станат ясни някои неща в поведението ни към приятелите ни, роднините ни и не само. Знам, че този въпрос има много гледни точки и няма еднозначен правилен отговор. Просто да видим къде сме ние в тая ситуация.
Знаем ли къде е границата на подпомагането и влизането в личното пространство на другия човек?
Трябва ли човек да дава съвети, да помага и въобще да се намесва в конфликтни ситуации, които не го засягат пряко?
Имат ли право приятелите ни да ни с личните си проблеми, или трябва сами да ги решават?
Редно ли е човек да се оплаква постоянно от нещо и когато някой вземе та му помогне на своя глава, да изкара тоя някой виновен за всичко?
Трябва ли да се правим на обидена ощипана мома, когато приятелят е решил да не последва безценните ни съвети?
Знаем ли къде е границата на подпомагането и влизането в личното пространство на другия човек?
Трябва ли човек да дава съвети, да помага и въобще да се намесва в конфликтни ситуации, които не го засягат пряко?
Имат ли право приятелите ни да ни с личните си проблеми, или трябва сами да ги решават?
Редно ли е човек да се оплаква постоянно от нещо и когато някой вземе та му помогне на своя глава, да изкара тоя някой виновен за всичко?
Трябва ли да се правим на обидена ощипана мома, когато приятелят е решил да не последва безценните ни съвети?
Изключително ценя правото на лично пространство на приятелите си...
Ако поискат да споделят или имат нужда от "външно" мнение - винаги съм насреща..
По същия начин съм и аз - мълча като "пън'..и ако не мога да се справя, се обръщам за помощ към тях..
Всички сме заети, натоварени и постоянно забързани..не бих си позволила да отнема ничие време, ако няма съществена причина..Можем да си дърдорим ежедневно безцелно по тел, докато висим по задръстванията и да си споделяме ежедневните грижи и емоции..
Но-когато някой има нужда просто казва: имам проблем, трябва да се видим..и реагираш..веднага..
Ако поискат да споделят или имат нужда от "външно" мнение - винаги съм насреща..
По същия начин съм и аз - мълча като "пън'..и ако не мога да се справя, се обръщам за помощ към тях..
Всички сме заети, натоварени и постоянно забързани..не бих си позволила да отнема ничие време, ако няма съществена причина..Можем да си дърдорим ежедневно безцелно по тел, докато висим по задръстванията и да си споделяме ежедневните грижи и емоции..
Но-когато някой има нужда просто казва: имам проблем, трябва да се видим..и реагираш..веднага..
Гласувах трета опция "Давам съвети и помагам, само когато изрично ме помолят за това."
За изслушването дори и непознати съм изслушвала и помагала със съвет.
Рядко споделям лични неща и проблеми, дори с най близките си. Имам двама души, които са винаги насреща, ако имам нужда, но предпочитам да ме виждат усмихната, дори и вътрешно да не ми е до смях. Боря се сама.
А непоискани съвети ме вбесяват.
За изслушването дори и непознати съм изслушвала и помагала със съвет.
Рядко споделям лични неща и проблеми, дори с най близките си. Имам двама души, които са винаги насреща, ако имам нужда, но предпочитам да ме виждат усмихната, дори и вътрешно да не ми е до смях. Боря се сама.
А непоискани съвети ме вбесяват.
, другото е намеса в личното пространство.
Нарочно не дадох примерни ситуации, обаче я си представете:
1. Мъжът на приятелката ви си има любовница и вие разбирате за това. Ще и кажете ли, или смятате, че това си е техен личен проблем? А може би ще говорите с мъжа й за това, без да казвате нищо на приятелката си?
2. Детето на приятелите ви има лек здравословен проблем, който в бъдеще може да доведе до сериозни последствия според вас. Но въпреки множеството ви разговори, родителите отказват да му обърнат необходимото внимание?
3. Новата ви колежка е помолена от шефа да остане да съврши някаква работа, която ще свърши по късни доби. Вие знаете, че тоя ден пристига приятелят и от Франция и тя трябва да го посрещне от летището. Тя е добро и стеснително момиче и не казва нищо на шефа ви. Какво ще направите - ще идете тайно при шефа да помолите да остави вас след работа, а не нея, ще я попитате дали да отидете да питате шефа да остави вас, или нищо няма да направите - да се оправя сама.
И т.н. и т.н.
1. Мъжът на приятелката ви си има любовница и вие разбирате за това. Ще и кажете ли, или смятате, че това си е техен личен проблем? А може би ще говорите с мъжа й за това, без да казвате нищо на приятелката си?
2. Детето на приятелите ви има лек здравословен проблем, който в бъдеще може да доведе до сериозни последствия според вас. Но въпреки множеството ви разговори, родителите отказват да му обърнат необходимото внимание?
3. Новата ви колежка е помолена от шефа да остане да съврши някаква работа, която ще свърши по късни доби. Вие знаете, че тоя ден пристига приятелят и от Франция и тя трябва да го посрещне от летището. Тя е добро и стеснително момиче и не казва нищо на шефа ви. Какво ще направите - ще идете тайно при шефа да помолите да остави вас след работа, а не нея, ще я попитате дали да отидете да питате шефа да остави вас, или нищо няма да направите - да се оправя сама.
И т.н. и т.н.
За съжаление трудно различавам кога ми искат съвет и кога се оплакват. Това ми пречи в общуването с жените. Когато ми споделят проблем, често автоматично започвам да мисля за решения, а идеята е било просто да се помрънка. Да слушам едно и също мрънкане ("той ме обижда, но всъщност ме обича", "скарахме се-сдобрихме се-скарахме се-сдобрихме се") от един и същ човек безкрайно ме натоварва. Мразя да ми искат мнението по лични въпроси, защото каквото и да кажеш, няма значение, отсрещната страна вече си знае какво да прави и иска само потвърждение на решението си. Да си говори с огледалото тогава.
За всяка ситуация - различно, така че не мога да гласувам.
1. Ще й кажа на секундата.
2. Без да ме питат ще си кажа мнението, след което решението си е тяхно и дори не ме интересува какво е.
3. Няма да се намеся.
Нарочно не дадох примерни ситуации, обаче я си представете ...
1. Ще й кажа на секундата.
2. Без да ме питат ще си кажа мнението, след което решението си е тяхно и дори не ме интересува какво е.
3. Няма да се намеся.
Нарочно не дадох примерни ситуации, обаче я си представете:
1. Няма да и кажа.
2. Щом сме провели множество разговори не виждам какво повече да направя, да го заведа насила на лекар ли? Разбира се, че детето си е тяхно и те отговарят за него.
3. Ще я попитам иска ли да я заместя, ако ми е от приятните колежки.
С годините все повече избягвам да давам непоискани съвети. Ако някой поиска моето гледам да завъртиме проблема отвсякъде и избягвам категоричните присъди. Не се сърдя, ако не ме послушат.Ако някой постъпва множество пъти неадекватно , пък постоянно мърмори и се жалва, се дистанцирам без да личи отстрани. Ако такъв човек ми поиска съвет обикновенно се измъквам с общи приказки. Същото очаквам и спрямо мен. Обичам да изслушвам много различни мнения, търся противоложни гледни точки, оставям ги да ми "отлежат" и тогава правя тов, което смятам за редно.
Иначе по долните хипотези:
1. Ще говоря с мъжът, ако не даде резултат ще мълча.
2. Подобна ситуация имах с една приятелка. Избухна след като и споменах, че трябва да направи едни изследвания, след половин година и операция ми сподели, че много е сгрешила. Избора си беше неин, тя си носше и последствията.
3. Ще кажа на шефа задължително.
Иначе по долните хипотези:
1. Ще говоря с мъжът, ако не даде резултат ще мълча.
2. Подобна ситуация имах с една приятелка. Избухна след като и споменах, че трябва да направи едни изследвания, след половин година и операция ми сподели, че много е сгрешила. Избора си беше неин, тя си носше и последствията.
3. Ще кажа на шефа задължително.