Добър вечер/утро.
На 17 съм,момче.Нашите не са в розови отношения,от 6 години живеят разделени,не разведени,говорят си,майка ми ако има нужда от нещо,иска,аз също,той дава.Не съм имал цветущо детство,имам чувството,че прескачам огромни периоди.От 5 годишен съм оставал сам,заради семейният им бизнес,не сме ходили на никакви семейни екскурзии,семейните вечери ги помня до 5-6 годишен,по принцип не мога да се оплача,че съм лишен от нещо(материално),възпитанието общо взето сам си го придобих,един път съм разубеждавал майка ми да не се развежда (май направих грешка),всичко съм търпял каквото е ставало по празници и в обикновенит дни,сам съм свикнал да се оправям,отделно и баща ми постоянно е искал да съм пораствал по-бързо,за това са и скарани с майка ми де.Живея с майка ми,караме се,нормално,дори заминах на 600 км от тях да уча.Та преди 4 години намерих смс в телефона на баща ми от няква ***** "обичам те,моля те прости ми" и не знам си още колко пъти "обичам те".Казах на майка ми.Той взе да се оправдава,и нещата се потулиха.Но до днес продължавах да си мисля,че продължава да го прави,та обади ми се в 11:30 тази вечер,и още като звънна ми прищрака,че сега явно това ще ми каже и след 1 час и 15 мин приказки,как искал да наследя бизнеса,защото съм му бил единствен син,за изкревените му представи,че мъж се става с бизнес и с пари,а аз му казах,че нямам интерес и да се оправя,и той вика,че бързо можел да съм проявил,когато примерно вместо 10 лв,ми даде 1 лв,казах му да внимава кой заплашва,и разни такива фантасмагории,които няма да ги бъдат де,отделно съм си предвидил,че искам да работя и уча медицина.Та изведнъж ми изръси,искам отношенията да ни бъдат не баща-син,а като най-добри приятели (тц,не може да го бъде това) и ми изръси,че се срещал с друга жена,която имала дъщеря.Ей тогава вече ми причерня.Изобщо не исках да го зная това,въпреки че преди също го знаех,но пък успявах да се залъгвам,че примерно параноята ме гони.А след 2 дни ще ме взима oт тука,за да си ме откара в нас за ваканцията,за да се срещна с приятелите и знам,че ще повдигне пак 1 от темите,ако не и всичките и не знам как ще ми издържат нервите,като сега в момента откачам,само като си представя.На майка ми няма да и кажа,тъй като само това и липсва и пак всичко ще се стовари както винаги върху мен.Но пък не знам какво да правя,не мога да стоя и да гледам,ей така.Просто наистина ме е страх,че няма да издържа и ще го натупам,колкото и грубо да звучи,най-много мразя лъжата,а това направо неговото си е гавра и мижавост,46 годишен мъж,да се прави на някой,който е на моята възраст,отделно после да ми казва,че съм нямал достатъчно опит в живота ... божеее ... изключително разочарован съм (а си мислех,че не може повече),тъжен до някъде и ядосан.
Извинявам се,че ви занимавам с тинейджърски проблеми,но пък може би тук само мога да получа що годе компетентен съвет.Благодаря
На 17 съм,момче.Нашите не са в розови отношения,от 6 години живеят разделени,не разведени,говорят си,майка ми ако има нужда от нещо,иска,аз също,той дава.Не съм имал цветущо детство,имам чувството,че прескачам огромни периоди.От 5 годишен съм оставал сам,заради семейният им бизнес,не сме ходили на никакви семейни екскурзии,семейните вечери ги помня до 5-6 годишен,по принцип не мога да се оплача,че съм лишен от нещо(материално),възпитанието общо взето сам си го придобих,един път съм разубеждавал майка ми да не се развежда (май направих грешка),всичко съм търпял каквото е ставало по празници и в обикновенит дни,сам съм свикнал да се оправям,отделно и баща ми постоянно е искал да съм пораствал по-бързо,за това са и скарани с майка ми де.Живея с майка ми,караме се,нормално,дори заминах на 600 км от тях да уча.Та преди 4 години намерих смс в телефона на баща ми от няква ***** "обичам те,моля те прости ми" и не знам си още колко пъти "обичам те".Казах на майка ми.Той взе да се оправдава,и нещата се потулиха.Но до днес продължавах да си мисля,че продължава да го прави,та обади ми се в 11:30 тази вечер,и още като звънна ми прищрака,че сега явно това ще ми каже и след 1 час и 15 мин приказки,как искал да наследя бизнеса,защото съм му бил единствен син,за изкревените му представи,че мъж се става с бизнес и с пари,а аз му казах,че нямам интерес и да се оправя,и той вика,че бързо можел да съм проявил,когато примерно вместо 10 лв,ми даде 1 лв,казах му да внимава кой заплашва,и разни такива фантасмагории,които няма да ги бъдат де,отделно съм си предвидил,че искам да работя и уча медицина.Та изведнъж ми изръси,искам отношенията да ни бъдат не баща-син,а като най-добри приятели (тц,не може да го бъде това) и ми изръси,че се срещал с друга жена,която имала дъщеря.Ей тогава вече ми причерня.Изобщо не исках да го зная това,въпреки че преди също го знаех,но пък успявах да се залъгвам,че примерно параноята ме гони.А след 2 дни ще ме взима oт тука,за да си ме откара в нас за ваканцията,за да се срещна с приятелите и знам,че ще повдигне пак 1 от темите,ако не и всичките и не знам как ще ми издържат нервите,като сега в момента откачам,само като си представя.На майка ми няма да и кажа,тъй като само това и липсва и пак всичко ще се стовари както винаги върху мен.Но пък не знам какво да правя,не мога да стоя и да гледам,ей така.Просто наистина ме е страх,че няма да издържа и ще го натупам,колкото и грубо да звучи,най-много мразя лъжата,а това направо неговото си е гавра и мижавост,46 годишен мъж,да се прави на някой,който е на моята възраст,отделно после да ми казва,че съм нямал достатъчно опит в живота ... божеее ... изключително разочарован съм (а си мислех,че не може повече),тъжен до някъде и ядосан.
Извинявам се,че ви занимавам с тинейджърски проблеми,но пък може би тук само мога да получа що годе компетентен съвет.Благодаря
ЪРЗАЛКА,ТОВА НЕ Е СТИЛ НА МЪЖ,ДОРИ ДА Е НА 17 ГОДИНИ 
я се вземи в ръце и не ни пързаляй! 
