Всеки път като мина покрай нея изпитвам порив да спра и да и предложа да я закарам до София....и ако преди съм имал извинение пред себе си „Я стига, не се излагай, с тоя голф ще прихне да се смее”, то от известно време и това оправдание отпадна. Тази сутрин намалих, но не спрях. Замислих се дали е редно. Какво би си помислила тази почтена дама, ако внезапно една сутрин пред нея спре един джип, а отвътре брадясал младеж с дълга, зализана коса и черен костюм се усмихне „Да ви закарам до София?”...най-вероятно, че съм психар, изнасилвач или сериен убиец. Или още по-зле – неумел сваляч от типа „ало, маце, не се ли познаваме отнякъде?”. Така или иначе ме плаши мисълта да спра и глупаво да увисна след едно „Не, благодаря!”, все едно съм спрял да търся случаен секс. После всяка сутрин подминавайки я, ще трябва да се правя, че разсеяно търся нещо из жабката.
От друга страна си мисля – ако се качи, после бих се чувствал задължен да я качвам всяка сутрин (или си мислите, че на другия ден бих я подминал, все едно не съм я видял?!)...а после някоя вечер между другото да подхвърля на жена си „Всяка сутрин возя до София една мацка, но не е това, което си мислиш... тя е по-възрастна”...”Така ли...ами ако не беше?”
Или си мисля – жената вероятно е женена. Как би се почувствал мъжът и? (може би всяка сутрин я изпраща с поглед от прозореца на къщата)...Ако аз разбера, че някакъв прошляк с джип кара жена ми на работа всяка сутрин просто ще го намеря и ще му строша гръбнака като на малко котенце...Ужасно съм объркан...дали е редно да спра?