Здравейте момичета,
Омъжена съм в чужд град, дойдох тук заради него - без да познавам никого освен семейството му. Зарязах всичко - роднини приятели, работа само, за да сме заедно. Вярвах, че той е мъжа на мечтите ми......докато родителите му не решиха, че не съм достатъчно добра за него и не заради нещо друго, а заради факта, че те осигуриха семейното жилище, а аз "съм получила всичко на готово"......а щом и аз нямам апартамент на центъра( не че техния е там) значи го дърпам назад. Не съм им искала апаратамента, нито съм се събрала с него по сметка ...... бях толкова влюбена, че сега като се връщам назад направо се чудя къде ми е бил мозъка. Изприказваха един куп глупости, обидиха ме милион пъти, докато бях бременна никой не се поинтересува как съм, а сега искат да се правим на невероятно задружно семейство, да се радват на детето........да казват как да го гледам, да дават съвети на мъжа ми как да се отнася с мен и т.н. Мъжът ми изведнъж забрави за всичките им глупости и се изправи срещу мен. Когато са на около не трябва да пипам дедето, за да не си помислят, че не искам да им го дам, трябва да им се усмихвам, за да не ги засегна.....само ,че аз немога - не искам да пипат малката, не искам да ги виждам, не им искам апартамента, да си го вземат, макар че достатъчно лични спестявания вложих в него. Искам си предишните отношения с него и поне частица от обичта, която изпитвахме. Озлобих се и към него, защото все си мисля , че един мъж на място би си грабнал жената и детето и би се махнал......или най-малкото би се опитал да сведе срещите ни до минимум...а той ме бута постоянно към тях ....мразя го за това. Ако сме в добри отношения с него някак понасям една - две срещи седмично, но той ми се прави на мъж...........аз няма да ги приема в живота си и това е и явно цената, която трябва да платя е брака ми. Но и той явно вече не струва, щом господина си позволи да ми заяви "Ако не влезеш в крак ще те изгоня"
Доживях след заплахите на техните да го чуя и от него.
И като ме изгони какво - ще ме уплаши. Не аз той е този дето се страхува, че без мама и тати няма да се оправи ..... или може би си мисли, чи ще му оставя детето....не мога да го гледам .....забравил е, че направих всичко за него, останах и търпях, за да не му се налага да избира между мен и тях ...и пак няма да му се наложи ако просто ги държи малко встрани, но той не иска. Питам се струваха ли си жертвите за такъв човек, струваше ли с унижението и болката, през които преминах.....Незнам как да реагирам, от два дни не му говоря , но какво от това. Кажете как да постъпя!
Омъжена съм в чужд град, дойдох тук заради него - без да познавам никого освен семейството му. Зарязах всичко - роднини приятели, работа само, за да сме заедно. Вярвах, че той е мъжа на мечтите ми......докато родителите му не решиха, че не съм достатъчно добра за него и не заради нещо друго, а заради факта, че те осигуриха семейното жилище, а аз "съм получила всичко на готово"......а щом и аз нямам апартамент на центъра( не че техния е там) значи го дърпам назад. Не съм им искала апаратамента, нито съм се събрала с него по сметка ...... бях толкова влюбена, че сега като се връщам назад направо се чудя къде ми е бил мозъка. Изприказваха един куп глупости, обидиха ме милион пъти, докато бях бременна никой не се поинтересува как съм, а сега искат да се правим на невероятно задружно семейство, да се радват на детето........да казват как да го гледам, да дават съвети на мъжа ми как да се отнася с мен и т.н. Мъжът ми изведнъж забрави за всичките им глупости и се изправи срещу мен. Когато са на около не трябва да пипам дедето, за да не си помислят, че не искам да им го дам, трябва да им се усмихвам, за да не ги засегна.....само ,че аз немога - не искам да пипат малката, не искам да ги виждам, не им искам апартамента, да си го вземат, макар че достатъчно лични спестявания вложих в него. Искам си предишните отношения с него и поне частица от обичта, която изпитвахме. Озлобих се и към него, защото все си мисля , че един мъж на място би си грабнал жената и детето и би се махнал......или най-малкото би се опитал да сведе срещите ни до минимум...а той ме бута постоянно към тях ....мразя го за това. Ако сме в добри отношения с него някак понасям една - две срещи седмично, но той ми се прави на мъж...........аз няма да ги приема в живота си и това е и явно цената, която трябва да платя е брака ми. Но и той явно вече не струва, щом господина си позволи да ми заяви "Ако не влезеш в крак ще те изгоня"
Доживях след заплахите на техните да го чуя и от него.И като ме изгони какво - ще ме уплаши. Не аз той е този дето се страхува, че без мама и тати няма да се оправи ..... или може би си мисли, чи ще му оставя детето....не мога да го гледам .....забравил е, че направих всичко за него, останах и търпях, за да не му се налага да избира между мен и тях ...и пак няма да му се наложи ако просто ги държи малко встрани, но той не иска. Питам се струваха ли си жертвите за такъв човек, струваше ли с унижението и болката, през които преминах.....Незнам как да реагирам, от два дни не му говоря , но какво от това. Кажете как да постъпя!
. и не забравяй, че момиченцето ти трябва да е на първо място за теб!
