Любимите ни книги - есе на свободна тема

  • 7 082
  • 28
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 1 744
По повод дискусията, разразила се относно любимия роман на българина, предлагам тук да обсъждаме любимите си книги.

Самоцитирам се от въпросната тема.
Една от моите любими книги е романът "Лолита", който има 2 варианта - един, написан на английски, представящ Хумберт по типичния за пуританска Америка като гаден мазен мръсник-съблазнител-педофил. По тази редакция е заснет и екранизацията на Стенли Кубрик.
Вторият е написан на руски. /Втората екранизация на Ейдриен Лейн/. Тук Хумберт е съвсем различен от 'американския' си събрат. Има голяма доза състрадание и разбиране от страна на автора към лиричния си герой. /тук учителката ми по литература би била адски доволна от мен/. Хумберт е чувствителен интелектуалец, повлиян от спомени от детството си, който остава поразен и зашеметен от неподходящия за възрастта й сексапил на Долорес.
Той се терзае от чувствата, емоциите, впечатленията, които разтърсват душата му. Цялото му същество хем страстно желае, хем се бои от Лолита. Всъщност Хумберт няма намерение да 'развращава' невинното създание. За разлика от Лолита, която целенасочено си играе с него и проверява женското си начало. Плюс - изпитва задоволство, усещайки надмощие над майка си. Когато Хумберт я взима от лагера и се 'надругава' над малкото телце с изненада установява, че далеч не й е първи.
Той и остава верен докрай. Дори след като я измъква от вертепа и убива, за да я защити, дори след като я вижда дрипава, мръсна и бременна, той пак е до нея.
Това, че в началото на романа тя е на 14г, явно скандализира все още патриархално-пуританското. А като си помисли човек, че само преди 60-70г преди написването на романа, това е била нормална възраст за брак.

За малко да забравя. БЕЗУМНО силно ме впечатли невероятният език на Набоков, стилът му на изказ и своебразното му формиране на думи и изрази. "Дом был БЕЗЛОЛИТЕН"(с)
 

По предложение на Василиса Умница започвам с "Гранатовый браслет" на Ал.Куприн.
Накратко фабулата: Княгина Вера вече 8г е обект на любовни чувства от местния дребен чиновник Желтков, който с похвална усърдност и старание й праща любовни писма с подробни описания на това с какво е била облечена, къде е ходила, какво е правила. Същевременно запазвайки анонимността си. Любезният воайор /за мен той е такъв/ не се смущава от факта, че обектът на чувствата му е омъжена и че неведнъж е изказвала пожелание да бъде оставена на мира.
Върхът на айсберга. Рожденият ден на княгинята. Тя получава писмо и ценен дар - гранатова гривна. Ни да я хвърлиш, ни да я носиш. И в двата случая е удар по репутацията. Съпругът и братът издирват наглеца и го молят да спре да уронва доброто име на княгинята. Той дава дума. И се самоубива.
Финал: княгинята плаче, защото " В эту секунду она поняла, что та любовь, о которой мечтает каждая женщина, прошла мимо нее. "В тази секунда, тя разбра, че тази любов, за която мечтае всяка жена, е минала покрай нея"

Предлагам дискусия по темата.
Мислите ли, че е възможно нещо подобно? Вие сте на мястото на княгинята, някой ви преследва и досажда. И явно разчита на нещо, на какво не е ясно, но ... Не че го заявява писмено, но какъв е смисълът на това 8г да пишеш любовни писма на недостижима за теб жена?

Последна редакция: пн, 23 мар 2009, 21:11 от Приятно ми е - Богиня!

# 1
  • Мнения: 2 401
Да дискутираме любимата книга на Василиса????
Та аз не съм я чела, едва ли някога ще я и прочета.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Може и твоята.

# 3
  • София
  • Мнения: 11 884
"Сянката на вятъра" на Карлос Луис Сафон. Тя ми е любима в последните две години. Четох я на български, след това и на испански. Преводът е много добър, предвид уникално богатия речник на автора и сложния свят, който изгражда. Книгата е съвременен опит за готически роман, но в него има буквално всичко- криминале, мистерия, приказка, любовна история, сапунен сериал, философия, политика. В същото време се чете леко и много пъти. Историята започва в Барселона след Втората световна война. Главният герой е момче останало без майка, а татко му има книжарница. За рождения ми ден го води в една тайна библиотека, за да избере книга, която е рядкост като подарък. Момчето избира "Сянката на вятъра" и мистерията, криминалето, приказката, любовната история и тн започват. Избраната от главния герой книга го увлича напълно и той започва да издирва други книги от същия автор, но мистерията около автора се оказва по- увлекателна дори от самата книга.
Независимо какви книги харесвате я прочетете- наистина всеки /от хората, които познавам, а те са много и различни/ намери нещо в нея. Всички я четоха повече от веднъж.

# 4
  • Мнения: 2 401
Множко ми дойдоха литературните теми вече, почвам да се излагам с присъствието си в тях  Mr. Green
Чао. Flowers Bouquet

# 5
  • Мнения: 1 517
Множко ми дойдоха литературните теми вече, почвам да се излагам с присъствието си в тях  Mr. Green
Чао. Flowers Bouquet

 Joy не бий отбой така де

Аз последно се вихрих из хрониките на Цанев.

# 6
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Да дискутираме любимата книга на Василиса????
Та аз не съм я чела, едва ли някога ще я и прочета.
Ох, ще ме умориш.  Joy Joy Joy
Не ми е любимата книга, не си разбрала.  Party
Ако искаш да дискутираш любимите ми книги, ехе...  LaughingТо аз не мога да направя списък.  Mr. Green Много любимост, много нещо.
П.П. "Гранатовата гривна" си я спомням смътно. Ох, не ме оставят, утре се надявам да се включа.
П.П.П. А сега предлагам да обсъдим любимата ми закуска.  hahaha

# 7
  • Мнения: 12 648
Ще следя с благагоговение, белким хвана нещо.  Аз харесвам Малкият принц

# 8
  • Мнения: 1 517
Всъщност за какво е темата...че вече не съм сигурна  Grinning

# 9
  • София
  • Мнения: 3 064
Имам толкова много, че ми е трудно. Ще изброя няколко, без да ги анализирам:

"Улица Консервна"и "Благодатния четвъртък" на Стайнбек

"Фиеста" на Хемингуей, както и други негови. Макар че късно го дораснах и съм го чела само по веднъж, мога да кажа, че ми е любим автор вече.

"Великият Гетсби" на Фицджералд, както и разказите му.

Разказите на Съмърсет Моъм.

Романите на Патрик Модиано, не мога да ги подредя.

"Малкият принц", разбира се.

"Пипи"

"Бърни кълвача" - Том Робинс

# 10
  • Мнения: 6 991
Запис. Mr. Green
С моите 3ки (О, и една 4ка!) по литература ще се наложи да ви спестя вижданията си за любимите си и не толкова любими романи Laughing
Но ще ми бъде интересно да ви чета.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Никой ли няма да се престраши да напише нещо повече от заглавието?

# 12
  • Мнения: 502
  Предлагам да говорим за авторите и книгите последователно. Когато се изчерпят мненията за една книга,започваме друга. Дискусията за "Лолита" е отворена. Нека се изкажат повече хора. Моята теза е,че няма по-малка или по-голяма перверзност. Не може веднъж да хулиш педофилите,а в друг един момент да им съчувстваш. Нещата не са само бели и черни в живота,така е. Но понякога размиването на цветовете води точно до това-до едно бременно четиринадесет годишно ДЕТЕ. Нека поговорим спокойно по темата,без да се нападаме,моля. И най-добре утре,на свежа глава. Laughing

# 13
  • Мнения: 431
Винаги много се затруднявам от въпроса за любимите книги. На различна възраст различни книги са ме докосвали по различен начин. Променят се заедно с мен, казват различни неща.

Само една книга ме е докосвала и това е "Степният вълк" на Хесе. С нея се намерихме точно когато трябваше. Написаното в нея в този мой период ме прониза право в сърцето и ми е било по-близко от всичко друго. След това пораснах и сега не мога да кажа, че това ми е любимата книга. Дори не мога да се накарам да я прочета, защото ми връща ужасни спомени.

На много книги се възхищавам - на език, на герои, на истории, но не мисля, че ще срещна любима книга занапред. Тъй като пиша, може би някой ден ще напиша своята лична, любима, удобна книга, в която да изчезна завинаги.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Никой не одобрява педофилията, надявам се. Но романът е фикция, не е ръководство за действие как да съблазним малолетна. Въпреки, че и според нашия НК сексът с 14-годишна не е престъпление. Вярно, че е обществено недопустимо, но не е забранено ...
По същата логика трябва и един друг блестящ роман да бъде низвергнат - "Парфюмът". Откъде-накъде главният герой, някакъв си сериен убиец е обект на подобно повествование?

Общи условия

Активация на акаунт