Какво прави бракът ви щастлив?

  • 2 772
  • 43
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 660
Разкажете вашата история: какво прави бракът ви щастлив, какво намирате в човека до себе си, какво той във вас? Как са се развили отношенията ви във времето? Приятели ли сте?

Последна редакция: пн, 23 мар 2009, 11:14 от Nanane

# 1
  • Мнения: 133
Моя брак е щастлив. Но няма да навлизам в подробности... да не взема да урочасам нещо.... хехехе Blush Grinning

# 2
  • Мнения: 2 660
Еее, ако не навлезеш в подробности, какъв е смисълът?  Grinning

Дано повече от вас искат да разкажат, иначе се обезмисля темата.

# 3
  • Мнения: 25 447
Боя се, че представата ти за красота и успех на един брак не съвпада с моята. Затова е безсмислено да разказвам за моя, нито пък мога да давам съвети за чуждите.
Макар че мъжът ми не спада към категорията "романтичен мъж", считам брака си за успешен и напълно удовлетворяващ ни - и двамата.
Той затова и съществува все още.  Laughing

# 4
  • Мнения: 15 619
Добре че не винаги сме на едно мнение.
 Представата ми за удовлетворителен брак може и да се размине с тази на всеки друг, но аз не смятам, че като няма разминаване и спор всичко е наред и бракът е идеален.
Спорим, понякога се сърдим един на друг, но всичко минава.
Не съм се замисляла правя ли компромиси, може би в това е ключът. 
Простичко ми се вижда - вървим рамо до рамо напред.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 114
И аз мисля,че компромисите трябва да ти идват отвътре-без да се замисляш,но да става и от двете страни.Ако ровиш много-кой колко и защо-тогава идват проблемите

# 6
  • Мнения: 2 032
Мчи то какво има да се казва?
Да цитирам дядо Толстой, щастливите семейства си приличат; всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин. (Хвърли поглед надолу и ще се увериш.)

# 7
  • Мнения: 2 660
Явно не съм си формулирала темата добре, защото получавам отговори, различни от тези, които очаквах.

Преформулирах. Разкажете ми вашите истории. Темата е не толкова дискусионна и не за преброяване на щастливо женените, а за споделяне на собствената си истина и щастие.

# 8
  • Мнения: 15 619
Аз споделих току що хрумналия ми извод. Но за мен е верен.
Ама не мога да разказвам, не ми се удава. Ще чета с удоволствие. Може нещо да ми хареса....
Историята ми е щастлива дотогава, докато не пусна тема тук анонимна.... Wink

# 9
  • София
  • Мнения: 3 064
Приятелството, доверието, общите спомени и общите мечти.

# 10
  • Мнения: 884
Когато се омъжвах навремето ,баба ми сподели "тайната" на собствения си щастлив брак-в семейството единият трябва да е малко глух, другият-малко сляб, и така...
 При нас-ние сме щастливо семейство, поне засега. Ако нещо се случи в бъдеще, ще знам, че сме имали 12 щастливи години.В други подобни теми съм описвала подробности.Бях набедена, че съм си измисляла сапунка.Така че ще спестя подробностите сега. Не се вписвам в представите на повечето съфорумки -смятам, че децата и домакинството са мое задължение. Ходя на работа, за да излизам за няколко часа от образа на майка и домакиня-финансова причина-нямам.Не подслушвам телефони, не ровя в джобове, във фирмата му ходя ,след като предварително съм му звъннала.Има хоби, свързано с отсъствие от дома,което съм приела, моето хоби пък го е приел той. Съпругът ми е тип, от който косите на съфорумките настръхват-не бърше прах, не готви, деца не гледа. Работи много. Аз си знам мястото в семейството, той си знае неговото.Обичаме си безумно децата-нормално, но когато става въпрос за семейството, те знаят , че вътре в тази общност сме с равни права, и никой не е привилегирован. Пример-на мен ми се яде шоколад също толкова много, колкото и на тях, така че, ако имаме пари-ще купим за всички, ако имаме по-малко пари , няма да купуваме, защото няма да стигне за всички. Компромиси правим всички, и дори за момент не съм съжалявала за тях-струваше си всяка една моя крачка назад.Карали сме се, плакали сме, обаче на никой не му е хрумвало да си тъгне.Може би най-важното е това, че в един момент свикнахме с недостатъците си, просто заживяхме с тях, а и всеки за себе си призна, че не е идеален.Спряхме да се доказваме един на друг, пораснахме.

# 11
  • София
  • Мнения: 18 679
Хм, да виидим... Thinking
На първо място - имам голяма тръпка към него. Знам, че звучи примитивно, но е факт, че няколко пъти точно това елементарно и примитивно нещо ме е спирало да си взема чантата, шапката, гащите и.... Laughing Никой друг мъж не ме привлича така. Не знам защо, но - факт.
На следващо място - многото история между нас. Преминали сме през всичко заедно, буквално от хлапета. Това много помага за взаимното оформяне на характерите, много по-лесно е, отколкото ако се съберат двама души по на 30 години, с вече утвърдени характери, тепърва да се напасват и т.н.
И накрая - между нас казано, е единственият мъж, който ме обича достатъчно, за да ме изтърпи с всичките ми лигавщини Crazy Дори баща ми не проявява такова търпение към мен.

Тези неща ми се виждат най-съществените Peace

# 12
  • Мнения: 3 453
Нещата, без които бракът ни може би не би бил щастлив:
- не трупаме камъчета в колата. Казваме си всичко на момента. Понякога едно здраво спречкане е по-здравословно, от прикриване и отричане на проблемите;
- не си вадим кирливите ризи от миналото. Решените проблеми спадат точно към миналото и нямат място в настоящи спорове;
- разчитаме единствено и само на себе си. Не допускаме вмешателства - емоционални, финансови, всякакви;
- връзката ни е основана на принципа на равното начало. Бяхме студенти, бедни като църковни мишки, но богати откъм мечти.
- гледаме в една посока. За мен няма нищо по-важно, от това! Никоя любов не би оцеляла, ако всеки тегли на някъде;
- заедно преминахме през много проблеми и сътресения. Трудно нещо може да разтърси връзката ни на този етап. Висока цена платихме, но спечелихме също нещо безценно;
- вярваме си, подкрепяме се, грижим се за връзката си, чувстваме се част, от цялото.
Какво повече да кажа - просто се обичаме. Тръпка винаги е имало, макар видоизменена с годините. Не бих заменила дълбочината на тези чувства, спокойствието и нежността за каквито и да било пеперуди! Laughing

# 13
  • София
  • Мнения: 1 735
Скоро и аз си задавах този въпрос. newsm78Първо смятам любовта,привличането,общите интереси и цели/нещо много важно/,приблизително сходно интелектуално и социално ниво,доброто възпитание,което означава уважение и възможността да се правят компромиси и от двете страни.
Иначе нашето семейство е щастливо,защото се борим непрекъснато за това.Да сме самостоятелни,даже и затова да имаме дете. CryТова ни направи по-силни и по-сплотени.Обичаме непрекъснато да сме заедно,в малкото свободно време.Правим всичко заедно-пазаруване,забавления.Заедно сме 14 год.,от които 8 сме семейство.

# 14
  • Мнения: 686
Трудно е да се даде отговор на темата ти.Семейството ми е сплотено,може би защото с мъжа ми успяхме да превърнем първоначалното влюбване в дълбока и безрезервна обич и след като се родиха децата-те още повече засилиха чувствата ни.Това,че ние двамата сме създали две прекрасни деца и че е наша отговорността за тях,мисля,че това е нещото,което ни кара да загърбваме дребните неразбории.

Общи условия

Активация на акаунт