Искам да поразсъждаваме над следното:
Наскоро любимият направи огромен жест за мен..
Даде ми нещо, за което винаги съм мечтала..
Направи го с такава лекота и толкова естествено..че направо онемях..
Говорили сме преди за това много пъти и знам, че за него не представляваше трудност, но за мен пък беше непостижимо.
И изобщо не вярвах, че ще го направи..защото се изисква огромно доверие за това..
Заедно сме отдавна, познаваме се отлично и тн..и въпреки това, досега, през годините винаги ме е гледал "под лупа" и крайно подозрително..
Аз, от своя страна - също..Май съм прихванала от неговата параноя
Вярвам му, обичам го безумно..обаче все си имах "едно наум"..
И сега, след неговия жест, изведнъж се случи нещо като взрив в сексуалния ни живот..
И той, и аз, изпитахме неща, които досега не са ни се случвали..
И се получи естествено, а не по желание на единия или другия..
От вчера не ми излиза мисълта от главата, че ако аз му нямах безусловно доверие, това нямаше да се случи..От негова страна - още повече..
И сега какво?
На думи пак по принцип сме си "подозрителни", ама всъщност.. се предадохме..
Вие кога/как разбрахте /повярвахте/се предадохте на своята половинка?
Случка, повод, усещане, доказателство или др..?
Знам, че при всеки е различно, ама сигурно има и други такива "катили" като нас..