наистина ли е толкова ужасно???

  • 12 828
  • 284
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 368
И аз мисля, че не трябва да се плашат така бъдещите майки.
Първият път отидох да раждам с песен на уста, защото нямах търпение да гушна бебето. Накрая крещях да го извадят от мен, ако трябва на живо да ме режат, а като родих, казах на доктора, че съм готова да раждам пак.

Да, болката е голяма, но минава в мига, в който родиш. Аз раждах 16 часа, без упойка.

# 31
  • Мнения: 42
това са глупости, отивай да си раждаш спокойно- това ни е природна даденост, възползвай се да я опиташ и усетиш,няма нищо по-естествено от това да родиш.   bouquet

# 32
  • София
  • Мнения: 4 035
Разбира се, че боли. Разбира се, че е много, но ти гарантирам, че от самата болка никой не е умрял. Забравя се бързо и не трае дълго, така че горе главата, успех и леко раждане. А Мартина Вачкова се прави на по-интересна и страдаща от необходимото.

# 33
  • Мнения: 2 172
При всеки е индивидуално.Няма едно раждане еднакво  с друго  Peace

Мен ме боля адски последните 2 часа,но аз бях със система,а тогава боли в пъти повече.Гледах си капката,която капеще през абоката.Като си извия ръката спираше да капе и болеше съвсееем понисимо,но като идваше акушерката ми я усилваше и оправяше и тогава вече звезди ми изскачаха от очите.Мислех си ,че умирам,изпитвала съм и други гадни болки,свързани с болници(възпалена киста на опашката и аборт в 6-тия месец),но като раждането ми, нямаше такова нещо  #2gunfire

Сега съм изпаднала в лека паника,като си представя какво ме чака пак  Tired Надявам се да е по-безболезнено и да се размина с епизиотомийката  Rolling Eyes

# 34
  • София
  • Мнения: 30 107
ох, незнам.

Аз да ви кажа като я слушах как обяснява, направо се ужасих. Мъжът ми правеше нещо друго и слушаше от време на време и ми каза да превключа на друг канал, ама аз не та не, да чуя.

За тази упойка пак има различни мнения ама ще си помисля, ако пък е нечовешка болката, да ми я слагат и толкова.

Надявам се да издържа, аз лично се успокоявам, че трябва да го изкарам това дете някак си, то неможе да е все вътре. Ама разкъсвания, шевове, тези думи ми действат депресиращо  Sad

Добре, че веднага след тези ужасии каза за някакви манекенки, които раждали в 7-я месец, за да не се обезформят!!!!!!! Това ме шокира може би повече и позабравих за предишния разказ!

Дано издържа това, което ме чака! Ама все пак ще се подготвя за болка Simple Smile

# 35
  • София
  • Мнения: 2 004
Явно е индивидуално. Аз се бях настроила, че ще боли и в същото време нямах търпение да се видим с бебчо. Обаче останах изненадана, че не болеше чак толкова. В сравнение с бъбечна криза (което беше най-силната болка, която съм изпитвала) контракциите си бяха направо песен. А и с болезнения ми цикъл честно казано предпочитам да раждам всяка година, отколкото всеки месец по два дни да не съм човек.

# 36
  • Мнения: 9 776
Абе боли си. От първото ми раждане помня, че болеше, но очаквах да боли много повече. Затова при второто раждане очаквах по-слаба болка. Боля ме повече. Какво да ти кажа? Нагласи се за по-лошо, пък дано минеш по-леко. Просто си повтаряй, че е нещо, което трябва да изтърпиш, трябва да мине и това е. После пък ще имаш бебче Peace.

# 37
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
И мен ме болеше ужасно. Получавала съм и бъбречна криза, не ме е страх от инжекции, дори са ми вадили и кътник без упойка, но такава болка, като при раждането не съм подозирала, че може да съществува. Аз родих за 20 минути и без упойка, и нямам никакви шевове. Един час след това, не само че не чувствах болка, а имах чувството, че това което се случи е било сън.
Мисля, че Мартина беше права за това, че е по-долре да отидеш с нагласата, че ще боли. В противен случай си мислиш, че само теб те боли много и нещо нередно се случва, паникьосваш се и като не можеш да се владееш започва да боли още повече.

# 38
  • Мнения: 4 433
Че боли,боли...но не се шашкай толкова.
После всичко се забравя Hug

# 39
  • София
  • Мнения: 30 107
ако пък ме боли толкова, че немога да изтърпя предполагам, че все ще ми сложат нещо да ми помогнат. Преди седмици имах бъбречна болка и даже си казах, че е раждането. Издържах я, дано и родилните издържа. Имам непоносимост съм кръв ама няма да си представям кръвта и разкъсванията и шевовете  Cry

# 40
  • София
  • Мнения: 3 789
Раждах със секцио и не мога да ти дам адекватен отговор, но смятам, че всичко зависи от прага на болката, т.е кой каква болка може да понесе.
В стаята ни имаше една "девойка", на която като й взимаха кръв от пръста и се мяташе из леглото и ревеше, че я боляло.....затова е индивидуално.
Не го мисли отсега за болката, важна е нагласата
Леко раждане Hug

# 41
  • от Луната
  • Мнения: 1 752
Болката наистина е силна, но природата си знае работата. Навремето бившата ми шефка като ми разправяше как е родила и че ако по този начин я е боляло нещо друго-крак или ръка сигурно не би издържала на болката, но понеже знаеш, че накрая ще гушнеш най-прекрасното нещо на света, твоето бебе, такава болка се понасяла. Като наближи времето да раждам започна да ме друса яко шубе. Почнаха ми контракциите, но разкритието не вървеше и след 30 часа ми спукаха водите(нещо което не боли, аз бях умряла от страх какво е това пукане на води) и ми сложиха система и за 2 часа на 8 см разкритие родих. Имах и епизиотомия, която изобщо не съм усетила. И като излезе бебето почувствах невероятно облекчение и щастие и си помислих, че не е чак толкова страшно Party. Виж шиенето при мен беше друга работа, но много ме шиха Rolling Eyes. За разкъсванията не се притеснявай, точно по тая причина правят епизиотомия. 
Желая ти леко раждане

# 42
  • Мнения: 1 121
Аз първият път раждах с упойка, вторият без и да, определено боли и то доста, особено накрая, защото контракциите много се засилват и почти се сливат, та нямаш време да си починеш между тях. Но ако се притесняваш от болката, раждай с епидурална, с нея не боли въобще Peace а за шевовете и разкъсванията не се притеснявай-заздравяват напълно, все едно никога не ги е имало и в сравнение с контракциите изобщо не болят, по-скоро усещаш някакъв дискомфорт при ставане и сядане, но не и болка. Моите шевове минаха за 2 седмици и двата пъти. А със синът ми имах много, понеже беше 4 килца Crazy

# 43
  • Мнения: 38
Боли и то ужасно. Имах нагласа за болка, но явно не достатъчна. Може би и защото синът ми беше 4,500 кг.

# 44
  • Мнения: 163
Спокойно, не е непоносимо. Ако кажа, че не болеше и, че не съм викала ще излъжа, но се търпи.  Е, по едно време обяснявах, че се отказвам, че не мога и т.н, но това си е в реда на нещата според мен.Simple Smile Сега говоря така, защото мина, но преди да родя бях много шашната и адски уплашена, че няма да издържа на болката. Според мен не трябва да отиваш да раждаш наплашена, че те чакат нечовешки болки, защото по този начин още повече се напрягаш и наистина ще родиш по-трудно. Аз не можах да се настроя, че няма да боли и затова просто не мислех за болката докато не дойде.  Simple Smile Но знам едно със сигурност - в момента, в който видиш бебето забравяш, че те е боляло, колкото и тривиално да звучи е самата истина  Simple Smile  Що се отнася до разкъсванията и шевовете, много зависи от лекаря, който ти води раждането - аз имах 4 шева, които не усещах изобщо после и нямах разкъсвания. Леко раждане  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт