Днес излязох да платя нета. Пред входа - купчина строителни боклуци от съседния строеж. Трябваше да разритам (буквално!) боклука, за да прекарам количката. Излязах на улицата и след поредица псувни от моя страна и от подминаващите ме шофьори (нямаме тротоари) стигнах до търговския център, в който е касата на интернет-доставчика ни. Там се наложи да оставя детето при цветарката на първия етаж, защото до втория се стига само по вита стълба. Касата беше затворена с бележка "Връщам се след 10 мин.". Слязох при бебето и реших да седна в близката пицария - да обядвам, а после да си свърша работата. Но там се пуши... В съседната следкарница "Неделя" на 3 кв.м. имаше 6 маси. Вероятността да набутам количката вътре беше по-малка от 0. Реших да се разходя до аптеката. Тя е на надземен етаж, до нея се стига по стълби с "рампа". Толкова стръмна, че дори и да бях избутала бебето с количката нагоре, после имаше голяма опасност при слизане да го изтърва и количката да изхвърчи на улицата. Една мила жена постоя при количката, докато купя каквото трябва от аптеката. Върнах се в търговския център, оставих отново количката при цветарката, платих интернета и тръгнах да изкарвам количката през единичната врата. Пред врата има стълби, а в дясно - рампа. Отворих вратата, подпрях я с гръб, издърпах количката и през това време една баба застана пред входа. Помолих я да се отмести, а тя ми заяви: "Аз не ви преча, вие си управлявате количката неправилно."
Аз съм майка, не съм чумава, бих искала да имам достъп до околния свят!