Публикувана: 20 март 2009, 01:01 ч.
Последно мнение: 3 май 2009, 12:59 ч.

Истинското АЗ!

3 029
41
1

20 март 2009, 01:01 ч.

Стара Загора
Мнения: 3 917

Кой съм аз, какъв съм? Добър или лош?

Сигурно на всички ни се е случвало да си задаваме подобни въпроси.
Но има хора, които сякаш на някакъв етап от живота си са изградили конкретен образ за себе си и се стараят по всякякъв начин да го поддържат. Може би с течение на годините успяват да се убедят, че те са точно този образ, който искат да бъдат, но... дали са истински?
Срещали ли сте такива хора? Какво ви е отношението към тях?
Случвало ли ви се е да бъдете заблудени от образа, който представят пред вас и обществото и после да се почувствате излъгани?

# 1 20 март 2009, 01:51 ч.

Мнения: X

Ами ,в интерес на истината досега само три пъти съм се лъгала в преценката си хора.Явно са били доста добри артисти.
Падам си малко психолог-аматьор,нещо като хоби ми е да определям хората ...като характери.
А колкото до мен...всеки има изградена някаква представа за себе си,мисля,че моята се припокрива с тази на околните.

# 2 20 март 2009, 07:34 ч.

Мнения: 2 175

Ми на мен това ми е специалността..))
Да създавам образи и истории..
От дълго време работя в среда, където нищо не е такова, каквото изглежда..
"Обръгнала" съм.. Laughing

Мисля, че безпогрешно различавам естествените и истинските хора..
Останалите - не им обръщам внимание, както и не се сближавам особено с тях..

Добрата новина е, че и там, където най-малко очакваш, може да те изненадат и да срещнеш уникално свестни и искрени хора..Така че - особено много ценя такива хора..
Радвам се също, че отдавна премина периода, в който и аз играех, за да се наложа..

# 3 20 март 2009, 08:12 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Истинското "Аз" е видимо само за притежателя си.
Какво ще покаже на околните е въпрос на личен избор.

# 4 20 март 2009, 08:17 ч.

Мнения: 2 723

Аз лично винаги съм си мислила, че много добре разгадавам хората...
По ирония на съдбата обаче много късно се светнах за истинското аз на няколко човека.
Което ми струваше много.
Но пък човек се учи докато е жив Naughty

# 5 20 март 2009, 08:40 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

знаеш за 7-те стени и 5-те лица ....
срещал съм такива хора, вярват си и няма лошо в това.
само те си знаят какво им струва да се натикат в другото си аз, като не е задължително да им носи неудовлетвореност.
може и да са доволни от резултата. какво по-хубаво ако е от лошо към добро ....

# 6 20 март 2009, 08:41 ч.

Мнения: 1 897

Отговарям с цитат по памет от една от любимите ми книги:
"Всеки човек е добър или лош, зависи от това на коя страница ще отвориш живота му и какво ще пискаш от него".
Мисля, че има много истина в тези думи.

А иначе, да, случвало ми се е да се разочаровам от хора, за чиято човечност и принципност съм имала фалшива представа. Така с годините трупам все повече огорчения, ставам все по-мнителна и внимателна към хората, но и придобивам сетивност, с която да усещам фалша и неистинските добродетели, които много хора си приписват и се стремят да демонстрират, а всъщност не притежават.

# 7 20 март 2009, 08:49 ч.

Мнения: 4 916

И аз да цитирам по памет японска поговорка, но вече не си спомням от коя книга: Човек има девет лица за пред хората, три за пред роднините и едно за пред себе си, или нещо в този смисъл беше. Общо взето е вярно.
Дали съм се разочаровала от хора - ами да, но не го вземам вече много навътре. С такъв характер съм, че в началото гледам с пълно доверие на всекиго, а после виждам, че не всички са го заслужавали. Такива са нещата от живота, аккво да се прави.

# 8 20 март 2009, 08:53 ч.

Мнения: 156

що се отнася до мен самата, все още съм на етап самоопознаване. все още ми се случва да изненадам сама себе си понякога. за щастие, обикновено се изненадвам приятно. чрез самоопознаване се опитвам да добивам реална представа за себе си. за доста неща престанах да се заблуждавам. отдавна не полагам усилия да изглеждам "еди си как" в очите на другите - просто осъзнах, че и без да играя съм си достатъчно добра, че да бъда обичана и ценена от когото е нужно.
що се отнася до сругите хора, дразня се от такива, които се стараят да изградят пред мен изкуствен образ и в повечето случаи ги надушвам. такъв човек няма да чуе от мен, че не одобрявам това, което прави. но никога няма да ми стане близък. учудващо е колко не ми пука за такива хора... просто не ги приемам на сериозно.

# 9 20 март 2009, 08:55 ч.

Мнения: 156

Цитат на: argun в пт, 20 мар 2009, 08:49

С такъв характер съм, че в началото гледам с пълно доверие на всекиго, а после виждам, че не всички са го заслужавали.

това също е и моята стратегия на непредубеденост. мразя предразсъдъци и според мен всеки заслужава кредит на доверие.

# 10 20 март 2009, 09:05 ч.

Мнения: 2 448

Цитат

Случвало ли ви се е да бъдете заблудени от образа, който представят пред вас и обществото и после да се почувствате излъгани?

Не, не ми се е случвало. За да се разочаровам от някого, трябва да съм била в доста близки отношения, далечните такива, не ме разочароват, нямам очаквания от тях.
А щом е близък, значи съм го усетила и съм го допуснала до себе си. Дали имам силна интуиция или пък съм късметлийка не знам, но подобни разочарования нямам.
Освен това не съм на мнение, че човек е длъжен да се разкрива пред околните напълно, за да може да се каже за него че е истински. Това, че на повечето хора край мен съм показала малка част от мен, а на двама трима само повече, прави ли ме фалшива?
А и има хора, които каквото и да им показваш, те виждат само това, което искат да видят и после се разочароват.
До сега в лицето никой не ми е заявявал "ти много ме разочарова". Може и да не е посмял да ми го каже. Mr. Green

# 11 20 март 2009, 09:42 ч.

Мнения: 15 619

Всеки носи маска. Това е моето мнение. Една маска в къщи, друга на работа, трета на раздумка с приятели и така нататък. Познавам хора, които си вярват, че маските, които са наденали, са им личната кожа... и си вярват....отстрани е смешно. Но пък къде го пише, че човек непременно има верен, кристално ясен поглед за себе си!? Виж, когато опитът е целенасочен, мисля, че го усещам....Фалшът отвращава. Той се усеща във всичко. Естественото привлича с простотата си и липсата на претенции...
Не съм застрахована и аз, нищо че в момента така го разбирам. Моментно просветление.

# 12 20 март 2009, 09:52 ч.

Мнения: 80

Интересна тема.
Да, много пъти съм се разочаровала, но причината е била в моите очаквания. Сега нямам очаквания от никого, опитвам се да приема хората такива каквито са- ако ми допаднат се сближавам, ако не-дистанция. За себе си, мисля, че винаги ще съм в процес на самоопознаване, от дете съм така и сега... Преди се чувствах длъжна да показвам определен образ, сега вече не, както и каквото преценя показвам според ситуация и хора. Дали съм истинска- мисля, че да, просто не умея да играя, винаги личи на всички и това не ми харесва, но не е задължително да се разкривам на всеки и всичко.

# 13 20 март 2009, 10:00 ч.

Мнения: 884

Да, оставала съм раочарована. За последно-разочаровах се от човек, който си е изградил определен положителен образ тук, по-точно в Благотворителния форум-образ, който лесно се поддържа от разстояние и с кратки визити "на живо" с други съфорумки. Но когато по-дълго работих и опознах тази персона, не само се разочаровах по чисто човешки начин, но и се отвратих от хитростта и лицемерието и.
За себе си-да, слагала съм маски, когато това е имало отношение към бизнеса ми, вероятно и занапред ще ми се налага да го правя. В отношенията с близки и роднини-гледам да съм си максимално "аз".

# 14 20 март 2009, 10:07 ч.

Мнения: 431

Всички сме си истински и истинско АЗ, постоянно. Различните хора провокират различни неща/лица в нас, но това не означава, че тези лица са "маски" или че са фалшиви. Различни проявления са. Никой не е идеалният злодей или светец. Вижда ми се нетактично да размишлявам на кого какво било "истинското" лице и на какво се "прави". На мен винаги ми е било неприятно да се опитват насилствено да ми прекрачват границите в опит да вадят някакво очаквано "истинско" аз. Щом дадена граница/проявление съществува, значи това е правилното за дадения момент за дадения човек и на никой не му е работа да бърника и оценя истинността.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

Развод и след това

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Причина:

Причина: