Ами това е - ако можете да ми дадете определение за ''формална връзка" - и дали да я приема. Аз като чух това - ми идваше да ревна. Ама БНД си мисли, че това е най-благородното нещо, което е направил в своя живот. Фактите няма какво да ги излагам - човека иска да се живее КОМФОРТНО (това е любимата му дума), а с мен и детето - тва е невъзможно. Изнесе се и понеже аз - глупачката му казах, че ми липсва и разни такива неща - той ми предложи ФВ.
- Публикувана: 19 март 2009, 09:46 ч.
- Последно мнение: 31 март 2009, 11:57 ч.
БНД ми предложи формална връзка
Ще ви дам малко предистория - в началото искаше да заживеем заедно пълноценно. Ходихме на обяд заедно. Но явно нещо не му съм се харесала - след два дни вече ми каза, че всъщност трябва мнооооого да внимаваме, какво вършим ... а след още три дни - беше като стена- чувствал само съжаление към мен, объркал се бил и ако искам - формална връзка. Явно човекът е приключил с мен. Точка.
Ух ама вярно всички мъже са си плюли в устите. Няма смислъл да се съгласяваш на такова нещо.
М, да... така е!
... а след още три дни - беше като стена- чувствал само съжаление към мен, объркал се бил и ако искам - формална връзка.
ами точно това ми се върти в главата - просто не трябваше да ме залъгва с пълноценното връщане. Толкова се зарадвах - за едно денонощие бях най-щастливата жена на света. Ходих на козметик, купих си нови дрехи.....След това приказката свърши и пак аз бях наранената.... Та реших и аз да му бия един шут. Сега почти не му говоря. Лошото е, че той е мнооооого по - жесток от мен.
Уф, това явно е "модно" напоследък..
Ок, ФВ..ама ще има ли равноправие в нея?
Щото моите впечатления са, че жената винаги продължава да си върши всичко, а г-на наистина си живее живота..Ще си разделяте ли заедно задълженията по детето? а по домакинството? Ще успеете ли да запазите добрия тон - без грам "собственическо" чувство спрямо другия?
Т.е - единия винаги е прецакан..
За протокола - живях в такава форма няколко години..
Но и двамата си "живеехме живота" активно..
После- просто се влюбихме..в други
Ок, ФВ..ама ще има ли равноправие в нея?
Щото моите впечатления са, че жената винаги продължава да си върши всичко, а г-на наистина си живее живота..Ще си разделяте ли заедно задълженията по детето? а по домакинството? Ще успеете ли да запазите добрия тон - без грам "собственическо" чувство спрямо другия?
Т.е - единия винаги е прецакан..
За протокола - живях в такава форма няколко години..
Но и двамата си "живеехме живота" активно..
После- просто се влюбихме..в други
всъщност ако участва пълноценно в отглеждането на детето, помага в домакинството, двамата си живеете живота равнопоставено и това не те кара да страдаш - ами защо не
но за мен нека обясня какво е ФВ:
- когато трябва той взима детето, водиго където трябва, гледаго - не ме ползва под неговия покрив за гувернантка и то нонстоп без право на почивка - те.е печелиш безплатна детегледачка и то най-добрата за детето си и ти е в дома при това;
- парично се грижи поне на половина за дома и за детето ако не и за мен;
- поделяме задълженията за дома - аналогично на тези за детето - не да си има безплатна икономка....
- не ме ОБИЖДА и не си позволява волности - след като вече сме формални ще се държи като с чужд човек и няма да си позволява дори тон да ми повишава; апропо това важи и за мен!
- не ме боли от това че се търкаля нейде, не ми прави и той проблеми след поредната вечер дето съм спала неясно къде
ако горното е изпълнено, в този безумно тежък и жесток свят аз бих била чудесен съквартирант на човек държащ се по гореописания начин! стига да не страдам по голямата "любов" и "страст" видиш ли...щот тогаа бих си отишла поне да не се самозалъгвам!
ОБАЧЕ! ако си мислиш, че с едно взаимно съжителство имаш шанс да го омаеш - забрави...надали...най-вероятно е съвсем да охладнее към теб...това другото става само по холивудските филми и то тези с щаслив край...
успех, налага се да бъдеш силна дори и да не си -имаш дете, не можеш да си позволиш каквотоо и да е щото и то ще страда с теб...
