Затова пиша под прикритие!
С приятеля ми сме от две години заедно.В началото всичко беше супер.Допуснах го в живота си за да забравя мъката по голямата си любов,с която се разделих.Някак неусетно стана.В стремежа си да избягам от болката по раздялата вече бях допуснала той да ми влезе в живота като утеха.Оценявам го като грешка към днешна дата но не съжалявам за нищо.
В началото обяснявах,че не искам връзка,че нямам какво да му дам,ревях нон стоп за бившия но нищо не помагаше.С времето започнах да се влюбвам в него,да виждам колко е мил,отговорен,красив,колкото много ме глези,колко много е влюбен в мен.Нанесе се вкъщи още на първата седмица тъй като живех сама , в нов дом и ми беше адски криво.Та така до ден днешен.
Първата година всичко беше цветя и рози.Много респект,много уважение,много пеперуди в стомаха.Толкова много бях наранила бившия си с раздялата по моя инициатива,че си казах тогава,че никога повече няма да се разделя....С родителите му се познаваме от самото начало на връзката,баща му ни помага да оправим моя апартамент, ходим в тях редовно,много мили и готини хора,много ме уважават,дават всичко за мен и за нас....Вече сякаш толкова са свикнали с мисълта,че сме едно цяло,че тръпки ме побиват ако се разделим как ще го приемат....
Напоследък осъзнавам,че това не е човека за мен,май....Причини много.Но защо ли да ги казвам,след като осъзнавам,че НЕ СЪМ ЩАСТЛИВА...а,какво по-голямо доказателство от това,че краят е дошъл?......
Не знам как да постъпя.Какво да направя.Гадно ми е,много ми е гадно,че трябва да нараня още един човек....,който допуснах в живота си.Той почти не подозира за моите терзания.Не очаквам да му сервирам подобно нещо.А техните още по малко....Много ми е гузно.Не знам как да му го кажа,какво да кажа,така,че да не го нараня някак си, как ще се погледне на тази раздяла от техните....изобщо много държа на тях и не искам да им причинявам такава болка....
Наясно съм,че ако не го направя сега, то ние рано или късно ще се разделим.....Но...сърцето не ми дава да причиня това....
Помагайте!!!!!