Искам да се разделя но ми е гузно!

  • 3 658
  • 26
  •   1
Отговори
 Пиша във форума много и много хора ме познават.
 Затова пиша под прикритие!


С приятеля ми сме от две години заедно.В началото всичко беше супер.Допуснах го в живота си за да забравя мъката по голямата си любов,с която се разделих.Някак неусетно стана.В стремежа си да избягам от болката по раздялата вече бях допуснала той да ми влезе в живота като утеха.Оценявам го като грешка към днешна дата но не съжалявам за нищо.

В началото обяснявах,че не искам връзка,че нямам какво да му дам,ревях нон стоп за бившия но нищо не помагаше.С времето започнах да се влюбвам в него,да виждам колко е мил,отговорен,красив,колкото много ме глези,колко много е влюбен в мен.Нанесе се вкъщи още на първата седмица тъй като живех сама , в нов дом и ми беше адски криво.Та така до ден днешен.

Първата година всичко беше цветя и рози.Много респект,много уважение,много пеперуди в стомаха.Толкова много бях наранила бившия си с раздялата по моя инициатива,че си казах тогава,че никога повече няма да се разделя....С родителите му се познаваме от самото начало на връзката,баща му ни помага да оправим моя апартамент, ходим в тях редовно,много мили и готини хора,много ме уважават,дават всичко за мен и за нас....Вече сякаш толкова са свикнали с мисълта,че сме едно цяло,че тръпки ме побиват ако се разделим как ще го приемат....

Напоследък осъзнавам,че това не е човека за мен,май....Причини много.Но защо ли да ги казвам,след като осъзнавам,че НЕ СЪМ ЩАСТЛИВА...а,какво по-голямо доказателство от това,че краят е дошъл?......

Не знам как да постъпя.Какво да направя.Гадно ми е,много ми е гадно,че трябва да нараня още един човек....,който допуснах в живота си.Той почти не подозира за моите терзания.Не очаквам да му сервирам подобно нещо.А техните още по малко....Много ми е гузно.Не знам как да му го кажа,какво да кажа,така,че да не го нараня някак си, как ще се погледне на тази раздяла от техните....изобщо много държа на тях и не искам да им причинявам такава болка....

Наясно съм,че ако не го направя сега, то ние рано или късно ще се разделим.....Но...сърцето не ми дава да причиня това....


Помагайте!!!!!

# 1
  • София
  • Мнения: 17 142
Причини много.Но защо ли да ги казвам,след като осъзнавам,че НЕ СЪМ ЩАСТЛИВА...а,какво по-голямо доказателство от това,че краят е дошъл?......


Ами много са важни причините да ти кажа пък аз.
Понеже не съм щастлива може да в функция на много неща, човек не е перманентно щастлив и не може да прекратява връзката си всеки път като му докривее (Да, Паси, ти ми повлия да мисля така  Mr. Green).

# 2
  • Мнения: 320
С какво да помагаме?
Нали знаеш, че решението е твое. Освен да ти кажа, че трябва да бъде обмислено - с друго не мога да помогна. От една страна "не си щастлива", от друга "ще нараниш чувствата" на околните - това ми прилича на сърби ме, боли ме, драго ми е.

# 3
  • Мнения: 1 844
щом не си щастлива и я няма любовта,тогава продължавай напред сама.
не можеш цял живот да се преструваш и да вървиш срещу себе си,за да му е добре на някой друг.

# 4
  • Мнения: 1 878
Ох миличка, и мен ме терзаят подобни мисли в момента! Мисля си, че човек трябва да е малко егоист в живота и да помисли за себе си! Ако не се чувстваш щастлива с този човек и наистина си мислиш, че няма шанс някога да бъдеш с него, действай! Може другият да е много нещастен, но няма да е за цял живот! Недей да го мислиш,ще се оправи без теб, ще си намери друга! Само моментът ,когато му го кажеш, ще е гаден, но животът е такъв,гаден, а ти имаш правото да си щастлива!

# 5
  • Мнения: 4 665
 Трудно се живее без любов. От форума научих, че много хора го умеят макар за мен да продължава да бъде непонятно.
 Мисля, че вече си се решила на раздялата и е просто въпрос на време да направиш тази крачка. Човекът до теб така или иначе ще бъде наранения, поне му спести още от надеждите за безоблачно бъдеще с теб като се разделите по човешки овреме.

# 6
  • Мнения: 251
 newsm78
Хора без проблеми, сами си ги създават!!!!!!!!!!!!!

# 7
  • София
  • Мнения: 17 142
Трудно се живее без любов.

Ако не го обича - да. Ама аз така и не прочетох такова нещо (може и да съм изтървала де  Crazy)

# 8
  • Мнения: 4 665
 Аз го долових между редовете и. Тя сама си признава, че той се е появил в живота и като спасителен камък. Животът е жесток понякога. Едни идползват вкопчвайки се като удавник за сламка в някого докато изплувт, други потъват за да спасят тях.

Не мисля че го обича по настоящем. Просто и е съвестно да го остави, понеже и е помогнал в адски труден момент от живота и.
Лично мнение е това разбира се.

# 9
  • Мнения: 4
Аз доколкото разбирам решението да се разделите вече си го взела. Просто сега се чудиш как най- безболезнено да стане това. Аз бих седнала и бих поговорила съвсем честно и открито за това какво чувствам или по-скоро не чувствам вече. Звучи жестоко и със сигурност ще е болезнено, но предпочитам да го  кажа ( или да ми го кажат) отколкото да изчаквам ответната страна да се усети какво всъщност се случва.Не е грях да спреш да обичаш някого и да не искаш повече да си с него, но е грях да лъжеш както себе си така и човека до теб, че чувствата все още са на лице. Много е гадно да се живее в заблуда. Аз не бих издържала дълго да потдържам илюзията, че обичам някого само за да не го нараня.

# 10
  • Мнения: 230
Каквото и да предприемеш, направи си сериозни изводи от случилото се, за да има по-малко потърпевши следващия път. В това, което прочетох, виждам грешка след грешка. Sorry.

Копирам от изказването ти:
1. "Допуснах го в живота си за да забравя мъката по голямата си любов", " Бях наранила бившия си с раздялата по моя инициатива"
2. "Нанесе се вкъщи още на първата седмица"
3. "Баща му ни помага да оправим моя апартамент"

Нама да анализирам точките, защото има 2 варианта : 1.След като ги прочетеш, ще ме разбереш веднага. 2. Дори и да напиша нещо допълнително - няма да ме разбереш.

# 11
  • Мнения: 2 448
Защо така някои хора все търсят причина за собственото си нещастие в човека до тях?
И аз не прочетох в темата дали го обича, но напоследък е доста модно, като мине първоначалния трепет и хоп, рутината се мисли за нещастие.
Не мога да дам съвет по темата, защото изобщо не знам кое кара авторката да е нещастна. То човек понякога сам не знае какво иска и кое го кара да се чувства щастлив. А и не може нонстоп да сме на гребена на вълната. Хубаво е да сме честни пред себе си, да осъзнаем на какво сме способни по отношение на постигане на щастието си, а не да очакваме този който ни обича да ни сбъдва желанията.
Любовта е особена връзка между двама, далеч надхвърляща аз ти давам това, ти ми дай онова.

# 12
  • В града на хумора...
  • Мнения: 605

Ами много са важни причините да ти кажа пък аз.
Понеже не съм щастлива може да в функция на много неща, човек не е перманентно щастлив и не може да прекратява връзката си всеки път като му докривее (Да, Паси, ти ми повлия да мисля така  Mr. Green).
[/quote]

...........Подкрепям абсолютно  !

# 13
  • Мнения: 1 192
Напоследък осъзнавам,че това не е човека за мен,май....Причини много.Но защо ли да ги казвам,след като осъзнавам,че НЕ СЪМ ЩАСТЛИВА...а,какво по-голямо доказателство от това,че краят е дошъл?......
Ако си наясно със себе си,принципно е по-добре да си егоист-така даваш на другите някакви "координати"на кой къде му е мястото.Щом не си пътят му,остави го да си го търси,както и ти твоят...Но да не стане като с предишния-хем си го оставила,хем тежко си го изживяла newsm50

# 14
  • Мнения: 200
Има в думите ти едно'' май '',помисли си сериозно дали наистина ,той не е твоят човек !Нали знаеш ,че всяко нещо или състояние си има своите приливи и отливи. И дали сега момента не е такъв? Но ако си абсолютно сигурна ,че това наистина е края ,действай !

Общи условия

Активация на акаунт