Родителите ми остаряват

  • 6 743
  • 110
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 811
Не знам как да го приема, как да се държа с тях. Свикнала съм да ги виждам силни , авторитарни, даващи ми акъл, закрилящи ме, грижещи се за мен. Сега ги виждам изморени, крехки опитите им за помощ направо изглеждат нелепи - все едно болен здрав носи. Като се опитват да ми дават пари или подкрепа или съвети просто ги приемам за да не ги обидя. Не мога дори да се скарам с тях.  Много ми е мъчно и не знам как ще свикна с идеята, че след 10тина години аз ще трябва да се грижа за тях.Страх ме е ,защото България може да е чудесно място да се родиш, но е ужасно място да си стар. Още си спомням за мизерията на баба и дядо през 90тте.

 Как приехте тази смяна на ролите?

# 1
  • Мнения: 516
Трудно. Но се радвам, че имам любящи и подкрепящи родители. Старая се, синът ми да прекарва възможно най- много време в компанията им и се надявам той да изкупи отчасти вината ми, че не бях най-добрата дъщеря.

# 2
  • София
  • Мнения: 18 679
И моите. Татко от всеможещ мъж за една година се превърна в старче...Някак изведнъж стана Rolling Eyes
Приемам нещата философски, това е животът. Помагам, колкото мога, искам да имат достойни старини. Няма да мога да се дишам, ако знам, че мизерстват след всичко, което направиха за нас със сестра ми.
Държа се с тях нормално, както досега. Гледам да не давам да се разбере, че ролите са сменени. Винаги има начин да накараш един възрастен човек да се чувства полезен.

# 3
  • Мнения: 31
Развълнува ме темата, защото и аз на скоро смених ролята.  Cry Как да го приемем ли - трудно. Трудно ми е когато рамото на което съм  се опирала до сего вече търси моето.....а то е крехко..... Sad ще следя темата.

# 4
  • Мнения: 836
мацка, да са ти живи и здрави!
Показвай им обичта и уважението си.

А, смяната на ролите... Едва ли аз ще мога да се отплатя за всичко, което са направили за мен. Няма да мога... Не и на двамата.

# 5
  • Мнения: 5 462
Охххх момичета , много тъжна тема . Cry Sad

# 6
  • Мнения: 15 619
Никога няма да ми излезе от ума един спомен - бях около 4/5 годишна. Посред зима беше, студено, заснежено, татко ме прибира от детската градина и малкото ми и посиняло от студ юмруче се губеше в топлата му ръка.... беше ми толкова хубаво и уютно. Така ще го запомня татко. Знам, че ролите вече са сменени, но това е естественият ход на  живота. И аз ще извървя този път. Дай Боже и моите синове да имат такива спомени и да таят синовна обич в сърцата си към нас.

# 7
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
ми аз не мога да го приема
и не искам Confused

# 8
  • Мнения: 1 470
Моите още не се дават...Или аз не ги възприемам по този начин,не знам...Не съм се замисляла... Hug
Може би когато кажат "Браво,най-после направи нещата както трябва..."ще приема че наистина са остаряли... Wink Grinning Grinning Grinning

# 9
  • Мнения: 2 811
Никога няма да ми излезе от ума един спомен - бях около 4/5 годишна. Посред зима беше, студено, заснежено, татко ме прибира от детската градина и малкото ми и посиняло от студ юмруче се губеше в топлата му ръка.... беше ми толкова хубаво и уютно. Така ще го запомня татко. Знам, че ролите вече са сменени, но това е естественият ход на  живота. И аз ще извървя този път. Дай Боже и моите синове да имат такива спомени и да таят синовна обич в сърцата си към нас.
Ти ме разплака. Имам такива прекрасни спомени като детенце . Майка ми най красивата жена на света а баща ми като минимум супермен. Те са наистина прекрасни хора и много се гордея с тях, свива ми се сърцето.

# 10
  • Мнения: 2 811
Моите още не се дават...Или аз не ги възприемам по този начин,не знам...Не съм се замисляла... Hug
Може би когато кажат "Браво,най-после направи нещата както трябва..."ще приема че наистина са остаряли... Wink Grinning Grinning Grinning
Laughing Laughing

# 11
  • София
  • Мнения: 15 884
Свиквайте - това е живота. Идва момент когато ние ставаме най-старите в рода. А си спомняме срещи с близките когато сме били малки деца. Времето не се връща назад.

# 12
  • Мнения: 8 999
Полудявам от страх, само като си помисля. За последните 10 г., в които аз се занимавах с раждане и отглеждане на бебета, някак неусетно татко ми остаря. Смали се, побеля, започна да боледува от старчески болести. Държи се, все още не са се сменили ролите, но виждам, че този ден наближава. За жалост, той е толкова зле със здравето, че не мога да го вкарам "в употреба", не мога да му намеря място, на което да е полезен. Беше превъзходен готвач, заинати се, че щял да ми приготвя понякога нещичко, за да облекчи домакинските ми задължения. Ами, какво да ви кажа - от известно време ми носи само буламачи, които не стават за ядене. А той, милият, си мисли, че все още кулинарията е неговата сила.
Да, тъжно, гадно, ужасно.
Моят баща, който е много мъдър човек и ме е научил на много неща, казва, че най-голямата любов е тази, която родителите изпитват към децата си. Ние, техните деца, даваме своята огромна обич на нашите наследници и така нататък. Но това чувство е еднопосочно. Децата никога не могат да обичат своите мама и татко така, както мама и татко обичат детето. Затова той предварително ми е простил, че вниманието ми е насочено на 100% към малките вампири вкъщи, а за него - когато имам време. Лошото е, че не е често.

# 13
  • Мнения: 5 877
Ужасно болна тема ми е.
В момента баща ми е безработен, за пореден път, в малък град без производства. С инфаркт е, ужасно се депресира от тази ситуация. Търси работа и не намира.
А и аз съм свикнала да е супермен; по-лошото е, че и той така беше свикнал, вечният отличник и победител по олимпиади, после хайде компютърно инженерство, че най-перспективно... и от това, което е учил, вече нищо не е актуално, а на 58 години не успява да е в крак с младоците. То не че и за млади компютърни специалисти има място в Добрич.
Най-лошото е, че е спрял да си вярва.
Страшно много го обичам и ми е толкова мъчно... защото ако аз си вярвам за пет стотинки, то е заради него и майка ми.

# 14
  • Мнения: 27 524
Наистина тъжна тема, и аз си поплаках още в началото й  Cry Но човек трябва да има и да намери сили да се справи и с това. Както и с безвъзвратната им загуба някой ден. Аз също не мога да си го представя, но ще ми се наложи. Много е тежко детето да усети, че родителят има нужда от него. И много хубаво казано от Белинда за това, да накараш един възрастен човек да се почувства полезен. Лесно е и приятно - опитвам се да го правя постоянно с 88 годишната ми баба, макар и да не мога да се похваля с много търпение към нея  Embarassed
Да сме живи и здрави и нещата да вървят по ред - първо родителите ни, после ние, след нас - децата ни. Че понякога става и обратното и това вече е кошмар, неприемливо и ужасно  Cry

Общи условия

Активация на акаунт