Някои от вас ме знаят....
За тия, на които съм непозната - имам три деца и мъж, който не ми изневерява и е грижовен човек....
Обаче напоследък светът ми тотално се сгромоляса....
Отскоро сме в ново наследствено тристайно жилище - преди това се гъчкахме в гарсониера, която страшно си обичах и все още обичам, но се наложи да продадем....Сега сме само с това жилище и мислите ми за тримата ми сина, на които искам да осигуря поне още едно местенце за живеене....
Новият апартамент е чудесен, но....не мога да свикна с него...Чужд ми е .... Освен това в блока сме само две-три семейства, всички правят диви ремонти, а залепен за нашия блок строят друг и е денонощно рутене, къртене и шум....
Не съм спала вече година и половина - с дребосъка още се кърмиме и нощем, той е буквално залепен за мен
Живея ден за ден, изнервена съм до безумие и вече чувсвам,че сдавам багажа....Средния ми син е ужасно трудно детенце - истеричен и се налага - ще кажете, че аз съм си виновна....Сигурно е така.....На обяд треперя всеки ден дали ще мога да ги приспа за час, за да отдъхна.....Защо треперя ли? Ами незнам дали някой от строителите или комшиите, които съм молила вече стотина пъти от 2 до 4 да не блъскат постените, ще ме зачетат за човек....
Избухвам от всичко, децата ме тормозят психически - просто така се чувствам....Когато заспят, гледам ги и не спирам да плача - толкова ги обичам, толкова много, а не мога да се справя с нищо.....От време на време свеки или майка взимат средното братче за ден-два - това ме спасява много, но после пак ставам същата истеричка....Искам да си почина, да се наспя, да изгледам един филм, да не пишкам на отворена врата в предстартова поза и поне за час да не чувам истерични писъци от бой за играчки или нещо друго...За малко да не спасявам перални и други съдове от погрома да детски ръчички...
Всеки път като си мисля тези неща ме обзема ужас - ами ако ме накаже Господ, че така искам да се отърва от децата си и стане нещо лошо....Напълно съм изтрещяла....Секс не съм правила от....две години.....Така е наистина....Просто не искам....Казах на мъжа ми да си намери някоя - нямам право да го отблъсквам ей така толкова време.....Не само с него, никак не мисля за секс, даже ме отвращава....
Някой ще каже, че е следродилна депресия...Може....Взех да мисля, че само ако пукна ще си отдъхна от всичко....
На психолог да ида - откъде да взема такива пари....
С мъжът ми сме от два различни свята - много е добър, но сме страшно различни....
Уж имам всичко, а се чувствам празна и нещастна.....Само плача вече.....
Говоря си сама, че съм лигава, но вече май и това не помага....
Имам още толкова да кажа, ама....Сега спят и треперя да не се събудят докато пиша, че малкия веднага иска да цоца - аз и лекарства не мога да пия заради това...
Просто ми се говори с някой и ето ме при вас....Приятелки нямам, поне не такива, които ще ги заболи за мен или ще ме изслушат поне....
Тук се спасявам трета година, дано и този път успея