Какво става масово децата ни стигат до там ,че си проправят път с агресия .Това е много страшно ,защото утре може да е и нашето дете намесено в една крайна драма.
- Публикувана: 16 март 2009, 10:24 ч.
- Последно мнение: 16 март 2009, 14:22 ч.
Мислите ли ,че този динамичен живот рефлектира в отрицателна посока на децата ни
В напрегнатото ежедневие оставяме това задължение на родители на заден 
план.И започват да ни вълнуват второстепенни проблеми, като например облеклото на децата скъпите вещи, с които трябва безотказно да задоволиме техните прищевки .За възпитание не се говори то е отживелица ценностите са забравени.Но идва момент си плащаме за поведението ,което сме предприели .Започваме да се оправдаваме и да търсим причини.А тя се крие в нас за голямо съжаление.
план.И започват да ни вълнуват второстепенни проблеми, като например облеклото на децата скъпите вещи, с които трябва безотказно да задоволиме техните прищевки .За възпитание не се говори то е отживелица ценностите са забравени.Но идва момент си плащаме за поведението ,което сме предприели .Започваме да се оправдаваме и да търсим причини.А тя се крие в нас за голямо съжаление. 
И аз мисля. Но не мога да измисля какво да направя по въпроса. И на село да ги заведа да живеят, пак някой ден ще дойдат в джунглата и ще е още по-зле, защото ще са неподготвени 
Тъжно ми е, че не ни достига времето да бъдем истински с децата си. Вечер след работа имаш 2-3 часа...Това е. Не знам дали ми се живее така
Тъжно ми е, че не ни достига времето да бъдем истински с децата си. Вечер след работа имаш 2-3 часа...Това е. Не знам дали ми се живее така
Зависи.
Със сигурност начинът на живот рефлектира, но човек винаги може да намери баланс и да се погрижи за възпитанието, без да стига до споменатите крайности:
Със сигурност начинът на живот рефлектира, но човек винаги може да намери баланс и да се погрижи за възпитанието, без да стига до споменатите крайности:
... И започват да ни вълнуват второстепенни проблеми, като например облеклото на децата скъпите вещи, с които трябва безотказно да задоволиме техните прищевки ....
... и преди е имало такъв но децата не са се разпарчосвали .
нямало е.
Моите родители са работели всеки ден до 13:30-14:00ч.
И не са ни лишавали от внимание, ласки, помощ ... От зимен и летен отдих, от екскурзии в Бг и чужбина. От нищо.
И нямаше нерви, забързаност и надпревара с времето.
Не е както сега, да тичаш и да се мъчиш да изкараш 2лв., защото вече закъсняваш да внесеш нейде си поне 5лв.
НЯМАШЕ такова нещо. Всичко беше съвсем друго.
Адски угризения имам, че децата ми не растат, както аз съм расла и нямат моето детство
Но за да им се осигури живот (сносен) без осезаеми лиспи на материалности е нужно да бъдат лишени от нашето присъствие
Жалко, но е факт.
Едва ли това може да се нарече динамичен и стресиращ живот. До преди 60 години хората са живели в постоянни войни - световни и локални. И преди това векове наред войната е била постоянна част от живота на хората, които са били или войници или жени на войници, или селяни избивани от войници. Мислите ли, че на фона на това днешния живот е стрес?
На децата се отразява чувството на безсилие, неудовлетвореността и депресията обхванали много родители. В скорошно изследване на нещастните хора по света се оказа, че в България нещастните са над 50% при среден процент за света от 13%. Това се отразява. В динамиката няма нищо лошо- напротив, но негативната динамика или пасивност са еднакво вредни и за децата, и за възрастните.
На децата се отразява чувството на безсилие, неудовлетвореността и депресията обхванали много родители. В скорошно изследване на нещастните хора по света се оказа, че в България нещастните са над 50% при среден процент за света от 13%. Това се отразява. В динамиката няма нищо лошо- напротив, но негативната динамика или пасивност са еднакво вредни и за децата, и за възрастните.
Цитат
нямало е. Naughty
Моите родители са работели всеки ден до 13:30-14:00ч.
Моите родители са работели всеки ден до 13:30-14:00ч.
а моите от 7 до 17:30 - 18:00 (а на приятелите и познатите ми 8-17) , и пак нямаше такива изстъпления .....
работили са много, на смени, пътували са всеки ден по час за работа и обратно и както и хиляди като тях.
не работата на работното място възпитава децата ....
Зависи от родителите...от семейната среда, от това доколко родителите позволяват на външните обстоятелства да влизат в крепостта Семейство. Че влизат, влизат по някакъв начин, но всяко нещо трябва да си има граници......Или дори и от лимона да си направиш лимонада.......Зависи дали все пак родителите ще направят семейството онзи спокоен бряг, при който децата , а и самите родители, ще се прибират с наслада всяка вечер след необходимите и нужните задължения навън......Проблем става, когато вълните превземат брега....
Добре казано......
Не мисля. И не може да се слагат под общ знаменател всички родители и всички деца. Винаги е имало хора, които държат повече на материалното. Възпитанието и ценностите не са отживелица. По-трудно ни е , защото държавата и училището не ни помагат особено.
Добре казано......
Стреса и динамиката определено го има като елемент...но не е само това. Много хора спекулират с тази динамика. Освен това не етолкова важно количеството прекарано време с децата, а качетвото. Или по-скоро баланса между качествено и количествено време.
Всеки сам прави избора си в зависимост от приоритетите.
Всеки сам прави избора си в зависимост от приоритетите.
