Не винаги изневяра или липса на обич е повод за развод

  • 3 742
  • 36
  •   1
Отговори
Здравейте,

пред развод съм, вече много сериозно обмислям тази крачка, миналата седмица окончателно се изнесох. Причината не е изневяра или липса на любов, а просто несходтво в характерите, колкото и банално да звучи. Страшно много се обичаме, но някой прегради са просто непреодолими. Женени сме от 3 години, доста набързо се оженихме, бяхме заедно преди това около 6 месеца, може би и в това ми беше грешката. И двамата мислехме, че сме намерили любовта на живота си, за съжаление това за мен не е достатъчно.
Аз имах трудно детство, веднага след езиковата гимназия заминах в чужбина за уча, винаги сама се издържах, сама се оправях, беше ми много трудно, лишавах се от всичко само и само да мога да си плащам студентските такси, да посещавам допълнителни курсове към университета, за да мога да работя в различни области, не само като тесен специалист. Свикнала бях да планувам всичко предварително, даже и в месеци. Винаги когато трябваше да се свърши нещо го правех веднага, ако може, винаги гледах да имам събрани пари поне за един месец от наема, ако стане така да си изгубя работата да не остана на улицата, за съжаление никога не съм можела да разчитам на родителите си, а и те нямаха възможност да ми помогнат в нужда. След това завърших, намерих си работа по специалността, на външен вид съм много симпатична, не ми липсваха обожатели нито в университета нито на работа.
За добро или лошо се запознах с мъжа ми, по това време той живееше в България, имаше много хубава работа, но никога не му се е налагало да се оправя сам, работата му са я уредили с връзки. Дойде да живее при мен, постоянно ми показва колко много ме обича, не в това е проблема. Проблема е , че вече е три години при мен, ок стои си вкъщи и гледа детето, което е на 2 годинки и оправя домакинството, което никак не е малко, и го признавам. Малко ми е гадно, че аз трябва да издържам семейството, той не може да се справи, ако се бях върнала в България пак нямаше да може, но и в това не е причината. Той е вече 3,5 години тук, още не може да се оправи, забравя да ми казва че сме получили писма, оттам нататък аз плащам глоби. Писна ми да мисля за всичко, той за всяко нещо спори с мен и се инати за глупости. Забравил да ми каже например, че е пристигнало писмо за застраховката на колата дали да я прекратиме или не, и трябваше да платиме 1200 евро за цялата година. Аз му казах е защо забрави, колко пъти ти казах, той вика голяма работа, че си закъсняла с една седмица,ама най накрая платих аз 1200 евро. Тези пари ги изкарвам с много голям труд, пропускам детството на детето си, трябва пак да ходя да работя извънредно.
Сега се сетил, че има някакъв договор със мобилен оператор в България, който се ползва от баща му, но той не е плащал отдавна сметките, молих се да се обади, неще мързи го, все ми вика утре, не е твой проблем, аз се обадих и сега пак трябва да плащам около 700 лева за всичко, а уж нямаше проблем, направо безотговорна работа, лентяйщина.
Преди около два месеца ходихме на почивка в Египет, имаше силен вятър, молих го да се прибереме а да не стоиме на плажа, той вижда , че е студено, но се инати, докато аз не издържах взех детето и си тръгнахме, преди това го молих около половин час да тръгваме. По принцип винаги гледам да се съобразявам с него и да не го оставям сам, защото освен български никакъв друг език незнае и не може да се оправя, но тогава не издържах. Детето през ноща вдигна много висока температута, цяла нощ ходихме по лекари, имаше бронхит и то само заради нас двамата си изпати то. Не мога да гледам детето си така, имам чувството че то само страда заради нас.
Откакто се изнесох от апартамента се чувствам от една страна много олекотена, и някак си освободена, от друга страна го обичам много, но повече обичам детето.

Благодаря ви, че мога да споделя всичко това във форума.   Hug

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 3 536
Според мен всичко си е в реда на нещата. И си права, че не е нужно да има изневяра или липса на обич, за да се стигне до развод.
В твоя случай нямаш никаква опора. Не мога да си представя подобно съжителство. Вероятно ще ви излезе по-евтино да наемете гледачка за детето и той да работи, отколкото той да върти домакинството. Още по-големия проблем е липсата на инициатива от негова страна - да научи език, да си намери работа! Не дай си боже утре да ти се наложи да излезеш в болничен какво става? Оставате без доходи?! И като имаш предвид, че той е човек без никакъв стаж в страната в която живеете, а езиковата бариера въобще не коментирам.Страшно много ме дразни начина по който пренебрегва усилията ти за изкарване на пари. Защото тия 1200 едро и 700 лв. така безхаберно платени заради нечие невнимание можеше да са спестени или вложени в нещо по-значимо.

Животът ти не свършва след тази раздяла! Може би тепърва започва........
Пожелавам ти много по-значима и качествена любов в скоро бъдеще!

# 2
Здравей,
Поздравявам те за това че си толкова смела, оправна, работлива.
Мисля че си направила най-добрия избор да го напуснеш този лентяй.
Не стига, че лежи из къщи и не носи никакви пари ами и допълнителни разходи ще ти създава заради мързела и глупоста си, аз бих го изритала отдавна.
Не знам защо ,но темата ми прилича подобна на тази от "Сама", само че написана от "другата страна на медала"
Гледай напред и съм сигурна, че ще намериш някой на твоето ниво. не случайно са казали че тайната на добрия дългогодишен брак се крие в двама хора които не се гледат в очите ами гледат в 1 посока (малко объркано го написах,дано ме разбереш) Hug

# 3
  • Мнения: 145
Мила това са дреболий , мисля , че това са неща които могат да се изгладят м/у вас. И ние оинякога спорим , всички спорят и се инатим в дадени моменти , но това е съвместното съжителство неможе 24 часа 7 дни нон стоп разбирателство . Помисли си , защото сега определяш дали детето ти да расте без баща и щон казваш , че го обичаш може би има шанс и да парие не са всичко колкото и кървави да са те .
Успех и дано намериш правилният път . Hug

# 4
  • Мнения: 145
Здравей,
Поздравявам те за това че си толкова смела, оправна, работлива.
Мисля че си направила най-добрия избор да го напуснеш този лентяй.
Не стига, че лежи из къщи и не носи никакви пари ами и допълнителни разходи ще ти създава заради мързела и глупоста си, аз бих го изритала отдавна.
Не знам защо ,но темата ми прилича подобна на тази от "Сама", само че написана от "другата страна на медала"
Гледай напред и съм сигурна, че ще намериш някой на твоето ниво. не случайно са казали че тайната на добрия дългогодишен брак се крие в двама хора които не се гледат в очите ами гледат в 1 посока (малко объркано го написах,дано ме разбереш) Hug

Ние повечето жени като си гледаме децата и домакинството да не сме " лентяй "

# 5
Той е там от 3.5 години
- език не е сметнал за необходимо да се помъчи да научи,
-остави, че не знае езика и сигурно и 1 хляб не може до магазина да отиде сам да купи, ами и ей така забравя важни неща като писма-сметки да покаже,че накрая момичето да бачка още повече да плаща глоби,
-живота в чужбина е малко по- различен от този в бг- тя не само трябва да се оправя съвсем сама - без познати и близки ами и него трябва да влачи на гърба си....
- че и на всичкото отгоре и той има смелоста да се дразни и заяжда , след като тя се разкъсва да бачка да им осугури нормален живот?
Ами да, за мен той е лентяй

# 6
  • Мнения: 145
Много смело определяте , направо ме кефите . Жалко че слагате определения на хора , които даже не познавате . Shocked

# 7
"Сега се сетил, че има някакъв договор със мобилен оператор в България, който се ползва от баща му, но той не е плащал отдавна сметките, молих се да се обади, неще мързи го, все ми вика утре, не е твой проблем, аз се обадих и сега пак трябва да плащам около 700 лева за всичко, а уж нямаше проблем, направо безотговорна работа, лентяйщина."

[/quote]

Авторката сама употреби думата "лентяйщина".
Повечето хора тук не се познават,
Правим си изводите само от написаните думи...и не значи, че всички трябва да сме на едно мнение...

# 8
  • Мнения: 145
Продължавяй в същия дух тогава .

# 9
  • Мнения: 293
Аз,понеже  ми е доста познато за какво говориш бих те посъветвала да поговориш с него за тези неща.
Да му обясниш всичко точно както си е.Какви усилия правиш ти и какви той.
На него позицията му е удобна и никога няма да седне да говори.
Обясни му,че имаш нужда от неговата подкрепа,от малко негово усилие.Обясни му,че си се изморила вече твърде от борба с живота...и освен,че се обичате трябва да направи нещо за да олекоти твоите задължения и работа.да прояви загриженост и разбиране за благосъстоянието на теб и на семейството ви като такова.
Просто му покажи,че издишаш и не можеш повече така....

Ако и от този разговор няма полза...значи си взела правилното решение.Тъжно е да разбереш,че си се оженила за търтей но ако той няма намерение да се променя ще ти е тъжно цял живот така,че по-добре от сега да се разделите.С мъж,който не само не ти помага но и те дърпа назад....много много трудно се живее....

# 10
благодаря са отговорите ви !

      bouquet

почти съм се решила да се разведа, не издържам вече, а и се навивам достатъчно сама.

venka10 много ти благодаря за думите, разбра ме много добре.Толкова е успокояващо чувството, когато човек усети разбиране.

miraluba
Според мен всичко си е в реда на нещата. И си права, че не е нужно да има изневяра или липса на обич, за да се стигне до развод.
В твоя случай нямаш никаква опора. Не мога да си представя подобно съжителство. Вероятно ще ви излезе по-евтино да наемете гледачка за детето и той да работи, отколкото той да върти домакинството. Още по-големия проблем е липсата на инициатива от негова страна - да научи език, да си намери работа! Не дай си боже утре да ти се наложи да излезеш в болничен какво става? Оставате без доходи?! И като имаш предвид, че той е човек без никакъв стаж в страната в която живеете, а езиковата бариера въобще не коментирам.Страшно много ме дразни начина по който пренебрегва усилията ти за изкарване на пари. Защото тия 1200 едро и 700 лв. така безхаберно платени заради нечие невнимание можеше да са спестени или вложени в нещо по-значимо.

Животът ти не свършва след тази раздяла! Може би тепърва започва........
Пожелавам ти много по-значима и качествена любов в скоро бъдеще!
не може да работи, той не знае езика, може само няколко думи, за да му признаят нещо му трябва доста солидни знания, мислила съм го и този вариант, но не става. Той ще получава по-малко отколкото ще плащаме на бавачка.
И на мен много ме притеснява това какво ще стане с тях, ако не дай си боже стане нещо с мен, все пак пътувам около 80 км всеки ден с колата, работя в съседен град, не е задължително винаги млади хора да си отиват заради болест, в живота нищо не се знае. Но долу горе и този въпрос съм го разрешила със тукащните застраховки-живот, фирмена и частна, но и това е въпрос на време, готови пари свършват много бързо. Не мога да разчитам на този човек и това е.

zuza1984 благодаря за твоето мнение, много уважавам майки, които си гледат сами децата си и им се възхищавам, и даже понякога им завиждам искренно.  Hug

AGAPH
Аз,понеже  ми е доста познато за какво говориш бих те посъветвала да поговориш с него за тези неща.
Да му обясниш всичко точно както си е.Какви усилия правиш ти и какви той.
На него позицията му е удобна и никога няма да седне да говори.
Обясни му,че имаш нужда от неговата подкрепа,от малко негово усилие.Обясни му,че си се изморила вече твърде от борба с живота...и освен,че се обичате трябва да направи нещо за да олекоти твоите задължения и работа.да прояви загриженост и разбиране за благосъстоянието на теб и на семейството ви като такова.
Просто му покажи,че издишаш и не можеш повече така....

Ако и от този разговор няма полза...значи си взела правилното решение.Тъжно е да разбереш,че си се оженила за търтей но ако той няма намерение да се променя ще ти е тъжно цял живот така,че по-добре от сега да се разделите.С мъж,който не само не ти помага но и те дърпа назад....много много трудно се живее....
говорили сме много пъти, той винаги се съгласява с мен, винаги съм права, но най-накрая пак си прави каквото си иска. Като бяхме в Египет ми каза миличко, голям глупак съм, отсега винаги ще те слушам какво ме съветваш и какво ми казваш, заради ината ми детето е болно.
Като мине обаче един месец или два всичко по същия начин, никаква промяна.
Миналата седмица като се изнесох, хиляда пъти му обяснявам, обади се за телефона на баща ти, не та не, утре, утре ще го направя, и сега пак аз обирам кашата.
Не издържам на това напрежение, искам съвсем минимална помощ, толкова ми е трудно като жена да се боря, не се оплаквам, но ме дразни много, че той се държи с мен така все едно му мисля злото, все едно искам да спра на баща му телефона, ами ще го спра ако трябва да го плащам аз, да не съм му длъжна, като не иска да си го плаща няма да има телефон.
И да напълно си права дърпа ме много назад, давала съм му три години шансове, от начало трябвало му време да свиква, ок , чаках, учих го какво да прави, как да се оправя, и накрая пак същото, че докога. Аз като дойдох на 20 години, имах пари от баба и дядо само за около един месец и веднага трябваше да работя, иначе не мурджо ами незнам кой щеше да ме лае, той си има хубав живот, трябва само елементарни работи да ми казва или да направи докато съм на работа.
Колкото повече пиша, толкова повече се убеждавам, че съм взела правилното решение май.
Друго си е като си споделиш страховете и болката.
Благодаря ви момичета.

                      bouquet








# 11
  • Мнения: 109
Радвам се на такива жени като теб,... аз никога не съм била,няма и да бъда  Cry ,може би защото не ми се е налагало да се оправям сама в живота, или може би защото винаги съм усещала мъжа до себе си, което на теб явно ти липсва. И това неминуемо е довело до сегашното положение, вероятно вие просто не сте един за друг. Поздравявам те за решението ти,защото доста жени не биха предприели тази крачка,било заради детето или от страх за бъдещето,от самотата...причини много. 
От сърце ти пожелавам успех занапред   Simple Smile

# 12
Радвам се на такива жени като теб,... аз никога не съм била,няма и да бъда  Cry ,може би защото не ми се е налагало да се оправям сама в живота, или може би защото винаги съм усещала мъжа до себе си, което на теб явно ти липсва. И това неминуемо е довело до сегашното положение, вероятно вие просто не сте един за друг. Поздравявам те за решението ти,защото доста жени не биха предприели тази крачка,било заради детето или от страх за бъдещето,от самотата...причини много. 
От сърце ти пожелавам успех занапред   Simple Smile
всеки е слаб и силен по различен начин, всеки понякога е много силен, и така изглежда на хората отсрани, но само той си знае какво му е на душата.
Толкова ми мъчно в момента, чувствам се много самотна, Мъжа ми ми звъни през целия ден, праща ми почти на всеки половин час любовни смс/и. От една страна така ми се иска да се прибра при него, но трябва да стискам зъби и да се отделя от него завинаги, защото знам, че само след около месец ще запее същата песен. Знам, че със всяко връщане обратно, следващото напускане ще е още по-трудно, или даже човек може и да не събере повече смелост да направи тази крачка. Убедена съм че двамата нямаме бъдеще заедно, сега трябва да съм много силна, за да го напусна веднъж завинаги. Разкъсвам се вътрешно от мъка, със последни усилия се опитвам да се концентрирам на работа, измъчвам се, но трябва да издържа този път. Иначе ако бъх останала с него може би щях да си съсипя живота.
Ох, че готино да си споделиш тук, винаги ще те разберат

                   bouquet



# 13
  • София
  • Мнения: 3 049
Може нещо да не съм разбрала, но мислили ли сте да се върнете в България? Така той няма да има оправдание да не работи, ти също ще работиш, може да имате помощ от близки. По този начин като сега много трудно се живее, а и е много неприятно да не усещаш мъжка опора.
Ти си свикнала цял живот да разчиташ само на себе си, да си силна, да се оправяш с всичко. След като си се омъжила, може би е хубаво да си поделите грижи, отговорности и т.н., а не да продължаваш да се опитваш да носиш и мъжа си на гърба си.

# 14
Здравей!

Аз искам да те подкрепя в избора ти за момента. Щом сама си усетила, че те дърпа надолу и си предприела тази крачка, значи наистина не виждаш нещата да се поправят. Мисля, че ще се справиш, защото ти де факто никога не си разчитала на този човек съвсем спонтанно. ЯВно винаги си имаш едно наум, поверявайки и детето , и къщата си. Повярвай никак не е трудно след като крачката е направена. Казвам го от собствен опит - преди 4м напуснах съпруга си, защото и той ме дърпаше надолу и си дадох сметка, че нещата няма да се оправят.Много противоечиви мисли ми минаваха през главата, дали ще се справя (имайки впредвид, че аз никога не съм се справяла сама с живота, първо бяха родителите ми, после "съпруга" ми), как ще се оправя с детето (синът ми е на 2,5 г), какво ще стане с работата ми (местя се в друг град, при родителите ми), въобще при мен нещата се променят драстично. Но вътрешно почувствах, че няма друг път...Засега все още нещата ми не са уредени, "съпругът" ми не ми дава развод, замина за чужбина, НО аз се чувствам добре, спокоина съм и най-важното вярвам, че нещата ще се наредят и аз , и детето ще сме много по-добре така.

Така, че, мило момиче, кураж и много, много късмет занапред!

Общи условия

Активация на акаунт