Дъщеря ми е на годинка и два месеца, но имаме проблем.Ако види някой да яде нещо или да пие започва неистово да го иска.Започват едни викове "Ам Ам" и подобни.Това се случва на всякъде.Като седнем на кафе, като вечеряме в къщи, като сме на гости.Види ли някой да яде или пие и откача.Няма значение дали е яла преди 20 минути...тя иска още.Ако и дам допълнително го изяжда и повръща в някои случаи.Засега я лъжа със солети, но става нетърпимо.Доста съм притеснена защото започва да пълнее и не знам как да се преборя с този неин апетит.Нито аз нито баща и сме пълни или с наднормено тегло.
- Публикувана: 14 март 2009, 19:08 ч.
- Последно мнение: 17 март 2009, 11:09 ч.
Прекалено лакомо дете...
Дъщеря ми е на годинка и два месеца, но имаме проблем.Ако види някой да яде нещо или да пие започва неистово да го иска.Започват едни викове "Ам Ам" и подобни.Това се случва на всякъде.Като седнем на кафе, като вечеряме в къщи, като сме на гости.Види ли някой да яде или пие и откача.Няма значение дали е яла преди 20 минути...тя иска още.Ако и дам допълнително го изяжда и повръща в някои случаи.Засега я лъжа със солети, но става нетърпимо.Доста съм притеснена защото започва да пълнее и не знам как да се преборя с този неин апетит.Нито аз нито баща и сме пълни или с наднормено тегло.
Давай плодове или зеленчуци. От тях няма да напълнее.
.............................
Споделям. В моментите, когато иска храна неистово,давай храни, от които не се пълнее като плодове и зеленчуци. Стискам ти палци да е период и по-скоро да го израсте.
И моето дете е същото.
Опитвам се да му давам храна, която да му пълни стомахчето, но да не е много калорична - тиквички, карфиол, броколи, плодове. Затова не го записах на детска кухня. Не давам каши, сладко. Засега само това мога да направя.
Понякога си мисля, че освен лакомията това е и начин да привлече вниманието към себе си, а може и да го прави от скука. Когато сме навън му е интересно се занимава и дори в часовете на хранене не плаче и не нервничи.
Опитвам се да му давам храна, която да му пълни стомахчето, но да не е много калорична - тиквички, карфиол, броколи, плодове. Затова не го записах на детска кухня. Не давам каши, сладко. Засега само това мога да направя.
Понякога си мисля, че освен лакомията това е и начин да привлече вниманието към себе си, а може и да го прави от скука. Когато сме навън му е интересно се занимава и дори в часовете на хранене не плаче и не нервничи.
И моята дъщеря беше същата.Номера да се излъже с плод не ставаше - тя искаше да яде точно от конкретно нещо,нямаше начин да го замени с друго.Хранехме се всички заедно,за да не се случва да вижда ядене през останалото време.Ако искаше нещо по никое време започвах да обяснявам че сега коремчето е пълно и няма повече място,ако все още й се яде по-късно от това -ще й дам.В повечето случай забравяше.
П.П.Този апетит обаче изчезна след като стана на три години.
П.П.Този апетит обаче изчезна след като стана на три години.
Същата работа е и при нас (и аз наскоро пусках подобна тема, че здраво съм се притеснила). Синът ми е страшно ящен. В градинките само гледам да няма ядящи деца край нас, че иначе става страховито. В къщи закусваме заедно с него, но въпреки това той е по-бърз от нас и си дояжда с нашите филийки (за мой ужас)....Едва си е отхапъл първата хапка и започва да иска още. Опитвам се да го залъгвам с плодове, но не винаги номерът минава. Като излезем навън и започва да плаче за солети. Дори и като си играе, изведнъж се сеща я за сок, я за хапване. Понякога си мисля, че иска да яде от скука. Често пъти се опитвам да го залъгвам, но започвам да си мисля, че това може да даде отражение и да му се създаде някакъв психологически глад. Не знам къде е границата - до кой момент трябва да му се дава 
Изобщо за мен това си е голям проблем...Често пъти си казвам, че ще му давам каквото поиска, но след това започвам да се притеснявам, че може да стане някой дундьо (с баща му сме слаби, но в рода на съпруга ми има и дебелички).
В темата, която пуснах, майките ме успокоиха, че този период отминава след три години. Много се надявам да е така. Дано и при вас да отмине скоро.
Изобщо за мен това си е голям проблем...Често пъти си казвам, че ще му давам каквото поиска, но след това започвам да се притеснявам, че може да стане някой дундьо (с баща му сме слаби, но в рода на съпруга ми има и дебелички). В темата, която пуснах, майките ме успокоиха, че този период отминава след три години. Много се надявам да е така. Дано и при вас да отмине скоро.
Интересна тема.
При нас стоят нещата по подобен начин, затова вече се храним по едно и също време.
Ако през друго време разбера, че ми иска храна, се правя на "глуха" и се опитвам да отвлека вниманието
Голям проблем става, обаче, когато сме на гости и има наредена маса. Почти нищо от масата, според мен, не става за нея, все още, а тя съответно е в "транс", като види изобилието от АМ-АМ
Смятам, че е временно явление и не е повод за притеснение
При нас стоят нещата по подобен начин, затова вече се храним по едно и също време.
Ако през друго време разбера, че ми иска храна, се правя на "глуха" и се опитвам да отвлека вниманието
Голям проблем става, обаче, когато сме на гости и има наредена маса. Почти нищо от масата, според мен, не става за нея, все още, а тя съответно е в "транс", като види изобилието от АМ-АМ
Смятам, че е временно явление и не е повод за притеснение
Никога не е искал да яде извън основните му хранения. Никога не съм му предлагала закуски между тях, затова и не търси. Напротив - дори отказва..
Просто си хапва стабилно когато трябва (4 пъти на ден) и не му е нужно да се залъглва със щуротии между храненията.. а да се чудя защо не си яде манджата
Просто си хапва стабилно когато трябва (4 пъти на ден) и не му е нужно да се залъглва със щуротии между храненията.. а да се чудя защо не си яде манджата
