Добър ден на всички.
Имаме един семеен въпрос, който е тежък за решаване. Става въпрос за следното:
Моята свекърва работеше като детегледачка. Последното дете й беше поверено за 24-часово отглеждане, за срок от максимум 3 месеца. Майката замина да работи в чужбина, а бащата на детето не е доказан. Въпросната майка има и друго по-голямо изоставено дете...Да не се впускам в много подробности...
Та, тези 3 месеца станаха период повече от година. Майката все обещава да се върне, не плаща освен това, все моли за още малко търпение...и така детето вече не помни майка си. Беше на 2 години, а сега вече е на 3 и половина...При един от последните разговори по телефона тази "майка" е казала, че все някога, може би ще се върне......И така, свекърва ми се обърна към социалните грижи, и не след дълго това дете се оказва в приемно семейство, а майката е лишена от родителските си права. Добре, обаче това семейство след по-малко от седмица се отказва да се грижи за детето и то по закон е под опеката на социалните, т.е. на държавата. Така, ама историята продължава. Социалните не искат да го оставят в детски дом, за да не се травмира, т.к. детето до сега е живяло в семейна среда, и са помолили свекърва ми да продължи да се грижи за него, докато намерят семейство. И така, тя се съгласява, от милосърдие. Но по закон няма право. Никой за тези грижи не и плаща. Тя помисли да му стане приемен родител, но казва, че искат куп документи, време и средства, и пак не било гаранция, че ще ги одобрят.
А ето и другата страна на ситуацията: Това детенце, страдащо най- много от създалата се ситуация не е добре здравословно. Има проблеми видимо с очите, говора, и видимо не се развива нормално, няма адекватни реакции. Все е болно и ние като отидем на гости - веднага прихващаме ...
Може би това е причината приемното семейство да се е отказало да го гледа...незнам.
А семейния проблем е следния: На всички в семейството ни е трудно да го приемем и всички смятат че е най- добре майката да се върне и да се грижи за детето си. И всички са единодушни, че не са длъжни да жертват своето щастие за сметка на нечие друго. Да, звучи жестоко, но си е така. Ние имаме 1 дете, очакваме да се роди и второ (Дай Боже всичко да мине добре). И сега свекърва ми и свекър ми вместо да се радват на внуците си, са се отдали на милосърдие вече повече от година - благородно, но до изнемогване. Той е пенсионер, а тя е на минимална заплата към социални грижи - сега обгрижва стари болни хора. Средствата не им достигат за тях самите, камо ли за това детенце, което има нужда от лечение...Поне държавата да им плащаше нещо, а не само да си измиват ръцете, защото и на тях не им се занимава - "Вие го гледайте, до сега сте били милосърдни, значи можете и още..."
Та, кажете, може ли така?
И кой прав- кой крив?
До скоро не вярвах, че майка може да остави детето си по този начин, но сега вече знам, че има и такива...
Имаме един семеен въпрос, който е тежък за решаване. Става въпрос за следното:
Моята свекърва работеше като детегледачка. Последното дете й беше поверено за 24-часово отглеждане, за срок от максимум 3 месеца. Майката замина да работи в чужбина, а бащата на детето не е доказан. Въпросната майка има и друго по-голямо изоставено дете...Да не се впускам в много подробности...
Та, тези 3 месеца станаха период повече от година. Майката все обещава да се върне, не плаща освен това, все моли за още малко търпение...и така детето вече не помни майка си. Беше на 2 години, а сега вече е на 3 и половина...При един от последните разговори по телефона тази "майка" е казала, че все някога, може би ще се върне......И така, свекърва ми се обърна към социалните грижи, и не след дълго това дете се оказва в приемно семейство, а майката е лишена от родителските си права. Добре, обаче това семейство след по-малко от седмица се отказва да се грижи за детето и то по закон е под опеката на социалните, т.е. на държавата. Така, ама историята продължава. Социалните не искат да го оставят в детски дом, за да не се травмира, т.к. детето до сега е живяло в семейна среда, и са помолили свекърва ми да продължи да се грижи за него, докато намерят семейство. И така, тя се съгласява, от милосърдие. Но по закон няма право. Никой за тези грижи не и плаща. Тя помисли да му стане приемен родител, но казва, че искат куп документи, време и средства, и пак не било гаранция, че ще ги одобрят.
А ето и другата страна на ситуацията: Това детенце, страдащо най- много от създалата се ситуация не е добре здравословно. Има проблеми видимо с очите, говора, и видимо не се развива нормално, няма адекватни реакции. Все е болно и ние като отидем на гости - веднага прихващаме ...
Може би това е причината приемното семейство да се е отказало да го гледа...незнам.
А семейния проблем е следния: На всички в семейството ни е трудно да го приемем и всички смятат че е най- добре майката да се върне и да се грижи за детето си. И всички са единодушни, че не са длъжни да жертват своето щастие за сметка на нечие друго. Да, звучи жестоко, но си е така. Ние имаме 1 дете, очакваме да се роди и второ (Дай Боже всичко да мине добре). И сега свекърва ми и свекър ми вместо да се радват на внуците си, са се отдали на милосърдие вече повече от година - благородно, но до изнемогване. Той е пенсионер, а тя е на минимална заплата към социални грижи - сега обгрижва стари болни хора. Средствата не им достигат за тях самите, камо ли за това детенце, което има нужда от лечение...Поне държавата да им плащаше нещо, а не само да си измиват ръцете, защото и на тях не им се занимава - "Вие го гледайте, до сега сте били милосърдни, значи можете и още..."
Та, кажете, може ли така?
И кой прав- кой крив?
До скоро не вярвах, че майка може да остави детето си по този начин, но сега вече знам, че има и такива...
