Убеждаване на дете?!

  • 2 535
  • 47
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 448
Имам проблем от известно време. Търся съвети и идеи, ако някой е изпадал в подобна ситуация.
Детето ми е на 5. Казвала съм, че по късно проговори и не разбираше, но сега вече не е така. Макар, че още му куца граматически изразяването понякога и речника му не е толкова богат, както обикновено на тази възраст, мога да кажа, че разбира добре. Обаче, когато му забранявам нещо, което е вредно за него или искам да направи нещо полезно, а той не иска започва "надлъгването".  Twisted Evil
Пример: казвам му да спрем телевизора, защото не мога да го оставя да гледа нонстоп като не само искам да го спра, а му предлагам да прави нещо друго интересно за него и му обяснявам, че ще го заболят очите и главата, ако гледа толкова много. Той обаче казва "искам да ме заболят"  Shocked
Вечер след като си е измил зъбите и ще ляга понякога се присеща ни в клин ни в ръкав, че иска да яде в леглото, казвам му, че не може, защото ще му се развалят зъбите и чичо доктор ще ги извади и ще го боли. Пак същото, съгласен е да го боли само и само да стане на неговата. И ако не мога да го залъжа и му го откажа се сърди и реве, ама с такава болка, не тръшкане, ами все едно изобщо не го обичам и е най нещастния на света. И ми е много мъчно, ако заспи така. А се случва, когато се разстрои от нещо и направо изключва и заспива на минутата.  Tired
Дайте идеи какви тактики на убеждаване прилагате.  Praynig

# 1
  • София
  • Мнения: 12 551
Казвам само по веднъж. На втория път гася телевизора и го оставям да си реве, колкото иска. Ако го оставя на 2 години и 7 месеца да си прави каквото иска или да го убеждавам, на 20 ще ми се качи на главата.
Другият вариант е да му отклоняваш вниманието с нещо друго.

# 2
  • Мнения: 2 448
Е, да, но на 5 вече детето трябва да се научи само да прави разлика от полезното и вредното за него. Това е много крайно и го прилагам много рядко, не само заради убеждението ми, че не е редно аз да му се налагам от позицията на по силния, а и защото той е доста чувствителен и при такива случаи се разстройва до степен, че започва да се тикосва и събира едното си оченце.

# 3
  • Мнения: 1 632
pasinet, все едно говориш за моята дъщеря!
И за говора, и за настояването...
Ако пробваш да смениш канала на нещо което той не харесва?
Аз също съм в постоянна чуденка за варианти.
Пробвала съм доста неща, но нищо не минава.
Надявам се този период да отмине, но докато отмине...
Ще следя темата!

# 4
  • София
  • Мнения: 12 551
Е, да, но на 5 вече детето трябва да се научи само да прави разлика от полезното и вредното за него. Това е много крайно и го прилагам много рядко, не само заради убеждението ми, че не е редно аз да му се налагам от позицията на по силния, а и защото той е доста чувствителен и при такива случаи се разстройва до степен, че започва да се тикосва и събира едното си оченце.

Именно, защото е на 5. Вече би трябвало да разбира много добре какво значи може и не може. И след като разбира, че нещо не може, ще се примири. Детето просто те манипулира, защото поддаваш.

# 5
  • Мнения: 25 449
Е, да, но на 5 вече детето трябва да се научи само да прави разлика от полезното и вредното за него.

Изобщо не разчитай на това! Човек цял живот не може да различи полезното и вредното за него - огледай се само около теб...
В подобна на описаната от теб ситуация, когато обясненията не помагат и детето решава да прави напук, минавах към твърдата тактика на забраната. Например - казвам, че ще го заболи главата. То отвръща "искам да ме боли". Тогава аз заявявам твърдо, че съм му майка и моята работа е да не допускам да го боли нещо. Като стане баща, ако ще да си оставя децата болни и страдащи, но аз нося отговорност за него и няма да допусна да вреди на здравето си. Точка.
Поне при моя син действаше. Определено се впечатляваше от думите ми, явно му даваха повод за размисъл що е то родител и дали като порасне би си оставил децата да страдат/седят гладни/ходят голи и боси/не се прибират навреме вкъщи/оставят да се изгубят/не учат и т. н.  Laughing
Да казвам ли, че въпросните доводи се използват все още, въпреки че вече е на 16 и общо взето е разумно момче?  Mr. Green

# 6
  • Мнения: 1 632
Аз пък мисля, че понякога е хубаво да се остави детето да се налага!
При нас е имало ефект, като така бързо губи интерес, а и му показваш, че все пак уважаваш мнението му, което спомага за самочувствието.
Но естествено, само понякога да му се позволява, а не винаги!

# 7
  • Мнения: 2 047
   Правя така - казвам й, че ще спра телевизора, иначе ще я болят очите - тя казва - нека да ме болят, дотук позната история.Тогава казвам, добре, може да гледаш, но само до края на това филмче и после го спирам. И тя казва добре и не се сърди като го спра след края на филма й.
По същия начин ако много настоява да продължи да прави неща, казвам, още веднъж- два пъти за последно и после край.
 Мисля, че това я настройва предварително да знае какво следва и засега  върши работа.

  А и също й казвам, че ако не го спрем веднага след това започва омразната за нея "Маската" , но това само в краен случай.

# 8
  • Мнения: 25 449
Аз пък мисля, че понякога е хубаво да се остави детето да се налага!


А аз мисля, че не е хубаво.  Laughing
Компромиси - да, но не и налагане от страна на детето. Родителят може да отстъпи, само когато става въпрос за неща, които не засягат здравето и живота на детето, като се подчертае, че го прави не защото детето се тръшка, а защото се съобразява с желанията му и го зачита като личност.
Друг е въпросът, че винаги трябва да се даде възможност да се излезе с достойнство от патовата ситуация. И двете страни знаят, че възрастният е по-силната страна, но волята му не трябва да смачква самочувствието на детето. Но, ако е дадена алтернатива, която да помогне на детето да излезе достойно от ситуацията, а то не се възползва и продължи да настоява на ината си, тогава вече се минава на варианта, който описах по-горе.

# 9
  • Мнения: 1 632
Говоря за нещата, които не биха му навредили!
Става въпрос за дете, което е малко по-различно, и понякога това налагане помага!
Аз лично, наблюдавах логопеда, като работи с моята дъщеря, и точно това ми беше направило впечатление, че когато я оставяше да си мисли, че се е наложила, имаше страхотен ефект!
Правила трябва да има и да се спазват, но кой е най-добрият начин в момента да се реагира?
Как да се реагира без детето да се затвори в себе си?
Като цяло съм съгласна с теб, но в случая това може да е опасно за детето!
pasinet, говорила ли си с психолог на тази тема?
Пробвай да попиташ и тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.315

Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 11:04 от [x] ивка-щастливка

# 10
  • Мнения: 2 448

pasinet, говорила ли си с психолог на тази тема?

Ами с психолог не, но с невролог по отношение на забраните, посъветва ме да се стремя максимално да не допускам травматизиращи истерии. Защото му се отразяват доста зле, както казах, направо се тикосва за доста дълъг период след това, няколко дни. И ако се натрупат последователно няколко такива положения е много неприятно и ми става болно да го гледам така.
Искам да кажа, че аз не го оставям да се налага. Ако сте останали с това впечатление. Но и не минавам веднага на вариант тотален отказ. Започвам да опитвам всякакви тактики, докато някоя сработи. Предлагам да пишем и след като свършим тогава да му пусна филм или започвам да предлагам игри с топка и борене, които знам , че харесва и като се заиграе с мен тогава спирам телевизора. В повечето случаи успявам, но е много трудно, правя се на маймуна почти, а не всеки път и аз съм в настроение , за което.  Laughing Варианта отказ и да реве, много рядко.
Аз просто се опитвам да го науча сам да избира хубавото. Защото уж ме обича, но в момент, в който му забранявам нещо и е готов да ме обиди. Единствената заплаха, която е страшна за него е , ако кажа че като прави така ще си тръгна. Но ми е кофти да му говоря такива неща де.
Но много хитрува, какви ли не оправдания измисля. Малките са направо страшни. Когато за нещо което желае е добре да е голям, казва, че е голям. А когато го карам да рисуваме (налага се заради моториката, куца му) и му кажа, че вече е голям и ще става ученик ми отвръща "не съм голям, нямам брада".  Laughing И аз направо се чудя да се смея ли или да плача.

п.п. Как'Сийка добър пример, ще се възползвам.  Hug

# 11
  • Мнения: 1 547
Опазил ме Господ от това, дете на 5 да ми се налага  Rolling Eyes Когато телевизорът трябва да се спре, не изпитвам вътрешна потребност да обяснявам защо. Спира се и толкоз. "Ще те заболят очите" не е кой знае каква угроза за едно дете, плюс това не е и реалистична - за да се случи наистина, трябва да гледа сигурно 8 часа непрекъснато. Иска да яде в леглото - не може. Ама не защото ще му се развалят зъбите - което си е лъжа отвсякъде - ами защото просто не може. У нас правилата са разяснени, обсъдени и установени. Ако някой се поинтересува с течение на времето, дали дадено правило още съществува, отговаря му се с въпрос. Пример: "Може ли да гледам телевизия?"; "Не може"; "Защо?"; "Ти не знаеш ли защо"; "Защото е късно?"; "Точно така, браво, бях сигурна, че помниш много".


Случаят на pasinet, разбира се, е по-специфичен. Аз говоря по принцип.

# 12
  • Мнения: 299
Аз в тази ситуация съм постъпвала така , че и двете страни да получат по-малко. Казвам добре погледай още 10 минути и спираш. Отивам след 5 минути и му казвам " Хайде минаха 10 минути"  този номер винаги минава при нас . Действам така че и двамата да правиме компромиси , естествено за неща който търпят това.

# 13
  • Мнения: 3 804
Е, да, но на 5 вече детето трябва да се научи само да прави разлика от полезното и вредното за него. Това е много крайно и го прилагам много рядко, не само заради убеждението ми, че не е редно аз да му се налагам от позицията на по силния, а и защото той е доста чувствителен и при такива случаи се разстройва до степен, че започва да се тикосва и събира едното си оченце.

Моите са тинейджърки ве4е - от любов към спорта дейстават така,но изхода е един-спирам тв,компютъра и подобни-следва мърморене.

# 14
  • Бургас
  • Мнения: 10 810
И аз отпускам още 4-5 "мумути",а после я питам тя ли ще го спре или аз/ТВ то примерно.Естствено тя го спира и е много доволна.По отношение на храненето отиваме в кухнята,а после отново мием зъбки.Стремя се да предупреждавам какво следва и оставям малко време да го осмисли.

Общи условия

Активация на акаунт