Предметчетата, на които държим

  • 2 294
  • 46
  •   1
Отговори
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 642
Темата е тривиална, може би е пускана вече. Ако е така, вместо да ми натриете носа - нека който има нужното средство, да я измете  Mr. Green

Така, аз съм голям материалист, и си обичам вещите. Понеже ако не си сложа ограничение, ще си опиша  целия инвентар, предлагам да изброим до 5 (+-2)
материални неща, които разглеждаме като най-скъпи - имам предвид най-вече в емоционално отношение.
Това означава, че не пускам темата, за да ми каже някой, че съм я пуснала с цел да изтъкнем кой какво повече има.
Аз каквото имам, съм си го изкарала с доста пот където е било нужно да се потя, така че, моля, не се префантосвайте на тази вълна,
и не търсете под вола теле.

Аз най-много си обичам:
1. Фотоапаратът с целия му прилежащ антураж.
2. Всичките книги.
3. Електронното ми книжле.
4. Колата - тази година става на 20, но ми е напълно достатъчна, дава ми това, което се иска от нея - независимост в транспортно отношение.
Когато искам да се таралежа, сядам в тази на Милото.
5. Кростренажора.

Нарочно не включих ходещите и неходещите компютри, щото между тях и мен вече има някаква своего рода симбиоза (без да е съвсем ясно повече ползи или вреди си разменяме  Mr. Green), както и домакинските уреди. 

# 1
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
деска, ще ми повярваш ли, че вече го превъзмогнах това чувство...
Имам предвид да се привързвам към материални ценности.
Иначе съм пълна с неща, които ми е мило да виждам понякога или всеки ден.
И имам голям афинитет към тях (куклите ми, всичките ми дет. сервизи, пералнята, легълцата и банята... аааааа и ученическо-студентския ми пенал, детските ми книги), но сякаш с тях или без - светът не се променя драстично.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 157
Първо да подчертая ,че и аз не съм материалист. Вещите са преходни , днес ги имаш  утре  ги нямаш.... Mr. Green
По темата:
1. Колата ( да обяснявам ли ?)
2. Сим картата   (апарата не  е от значение )  Laughing
3. Дисковете с музика ( не мога без музика)
4.Албумите ми със снимки ( нещата които съм правила на фотошоп)
5. Личния ми бележник ( голям съм заплес , та записвам си  Blush)

# 3
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 642
 HugО, да вярвам, че има моменти (дано не са много, и дълги) в живота на човек, когато тези неща излитат далеч-далеч назад...
Аз имам предвид този живот, в който можем да си позволим спокойно да се радваме на тези, да кажем, псевдоценности.
А и съвсем отделно погледнато, много е хубаво човек да се пребори със склонноста си да се привързва към такива работи, наистина.

А, и в моs защита - подчертавам, че не се боря за материалното на всяка цена, просто, веднъж имам ли го, си го възприемам като my precious  Embarassed

# 4
  • Мнения: 27 524
А, избоявах ги някъде наскоро. Ето пак  Hug

1. Книгите ми (възползвам се да ги броя като теб за едно  Grinning)

2. Малахитената ми колекция

3. Едно медно войниче

4. Писмата до мен

5. Снимките ми

6. .... О, Деска, много са, не се побирам в 5 изобщо  Hug

# 5
  • Мнения: 516
Няма вещ, с която да не мога спокойно да се разделя.

# 6
  • Мнения: 17 401
мобилния телефон/не настощия/, а изобщо. Със сим картата, много ясно.

# 7
  • София
  • Мнения: 177
Много съм привързана към фибичките и бижутата си. Не са ценни, повечето са ми от пластмаса и тенеке, освен това рядко ги нося, но ми харесва да си ги имам, да се ровя в тях, не изхвърлям тези, които са демоде. Това сигурно идва от детството ми - имах твърде малко такива "съкровища" и ми бяха по-скъпи от всичко. Особено скъпо ми беше едно пръстенче с лилаво стъкълце във формата на ромб. Толкова го обичах, че го зарових на двора на село (сигурно съм се надявала да поникнат други като него). След време, години може би, се сетих да го търся, прекопах и изорах околовръст, но така и не го намерих.

# 8
  • Мнения: X
Колекцията ми от слончета. Другите са предметища.

# 9
  • London, baby
  • Мнения: 800
Не мога без компютъра ми и телефона ми.

# 10
  • Мнения: 17 546
Снимки, безброй снимки.
Едно дървено зайче с размерите на длан, от детството ми. И едно зайче направено от черупка на кокосов орех, което ми е подарък от един от синовете ми и което нося навсякъде с мен(все зайци! Thinking замислих се).
Писма.
Още две три неща, запазени заради скъпи спомени.
Другите неща са преходни. Обичам ги докато са ми нужни или още новички.

# 11
  • Мнения: 227
Рисунките ми от ученическити години..а и тези по стените вкъщи. WinkМъжа ми (като се налага)боядисва,струва,прави из апартамента-но рисунките не се пи-пат! Naughty

# 12
  • Мнения: 1 517

4. Колата - тази година става на 20, но ми е напълно достатъчна, дава ми това, което се иска от нея - независимост в транспортно

Пък аз си мислех, че само моята кола е 20 годишна  Whistling

# 13
  • Мнения: 1 629
Мога да прежаля абсолютно всичко веществено. И ценните, и тези които ми връщат спомени, дори книгите. Е, има едни обувки, за които навярно ще поплача, но ще ми мине.
Като си продължих мислено темата, мога да прежаля и загуба на паметта, загуба на принципи и прочее ментални липси.
Както казваше един майстор, дето сложи шкафчетата накриво: 'Ще свикнеш.'

# 14
  • Мнения: 4 300
Нали въпросът е за скъпи на душата нещица, а не за такива, без които не можем  Wink
1. няколко свещничета
2. някои от книгите ми- имам абсолютно оръфани тийн поредици, които сигурно не са особено ценни като литературни шедьоври, но си ги обичам и ги препрочитам редовно
3. комплект бели солници ( уви , вече е само една)
4. около дузина фигурки- две слончета, влюбени моржове, тюлен и още малко менажерия
5. стари бижута от сребро, които не нося от десетина години и кусур, но не хвърлям.

Има и още разбира се, това на прима виста.

Общи условия

Активация на акаунт