Много ли са 2 деца сега, в България?

Няма да агитирам за деца, няма да изтъквам плюсовете и минусите, но все пак за да може да се отдели от другата тема, а и повече хора да се включат със своето собствено мнение, пускам отделно тема + анкета.

Тук нямам предвид случаи като алкохолизъм, малтретиране, най-малко и не искам да засягам, напротив - винаги съм подкрепяла и окуражавала хората, имащи репродуктивни проблеми(самата аз чаках първото си дете 4 години, и то, и второто се родиха след прием на лекарства), искренно и от сърце им желая да станат мама и тати, проблеми, които могат да бъдат решаващи за избора на семейството да има дете/деца, както и здравословни и медицински показатели за опасност за здравето на майката и детето.

Не искам да става бойно поле!

Който не знае, сега пак ще разбере - не апелирам и агитирам за трето и повече деца. Агитирам само за второ дете, семейството да не остава с едно. Аз смятам,че 2 деца не са много, независимо от всичко и въпреки всичко. Защото ако така се разсъждава - голяма част от нас нямаше да сме се родили, ако родителите ни чакаха по-спокойни времена - икономически, работни, финансови, политически, решаване на жилищни проблеми, ако всеки приключваше до 1 дете. Точно затова в анкетата гласувах - не че 2 деца са малко, а че е нормално да има едно семейство 2 деца - трета опция.....


Много ми хареса историята за професора, копирам я и тук за начало на темата, което се покрива изцяло с моята философия и виждане на нещата.

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат.
Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."