Порових се из интернет пространството, докато се спра на д-р Илиев. Възторжените мнения наклониха везните в негова полза..Записах час и няколко дни се настройвах психически..Не ме разбирайте погрешно, подлагала съм се на различни инвазивни и болезнени медицински манипулации. Не ми е проблем да изтърпя малко болка, или дискомфорт..Тук става въпрос по-скоро за психологическата страна на нещата..
И така, една сестра ме въведе в стаичката за прегледи..Започнах да се събличам зад завесата, докато тя ми задаваше стандартни въпроси. На една крачка беше така нареченото "магаре"- гледах го и се чудех как ще се преборя със себе си и ще се разкрача срещу абсолютно непознат мъж (доктора е доктор, но преди това е мъж;)) и ще изтърпя да ме гледа и пипа толкова интимно..После се появи той. Ужас ! Бях се настроила за белокос чичко, вдъхващ спокойствие, а той се оказа млад.. За малко да се откажа от прегледа, но се овладях..Попитах дали няма да ми дадат да облека нещо..хахх:) Това беше моя втори гинекологичен преглед - от първия имах лоши спомени..Та..по филмите покриват пациентките и докторът пипа отдолу..
В действителност няма такова нещо..Каза ми да седна и да си сложа краката..където трябва.. Ща-не ща, направих го..Седна срещу мен и докато ме гледаше..там, каза да си вдигна дупето към него..?! Не разбрах защо.. Може би щеше да ми взима секрет..В това време,след разговор по телефона, се оказа, че упражнението и срама са били излишни..Изследването нямаше как да бъде направено в същия ден..Уфффф..Не можеше ли това да се установи, преди да се червя на магарето ??
( Щеше да има повторение:(( После каза да отида в другата стая..Вървях до там по голо дупе и ми идваше да потъна в земята от срам.. Той вървеше зад мен..Ужас..Сестрата се разхождаше наоколо..Само на мен ли ми се струва, че не бива нещата да протичат по този начин ?? Знам, че за тях е ежедневие, но за мен не е! Каза ми да легна, видях апарата за УЗИ..Толкова се бях психирала,че тръгнах да лягам с обувките ..Направи ми забележка да ги събуя..Пак ми идваше да умра от срам..Пак ми каза да разтворя крака и докато се усетя, ми вкарваше джаджата за УЗИ (не знам как се нарича)..Дори не успях да видя как изглежда..Каза да се отпусна..Какво ти отпускане, бях кълбо от нерви и притеснение, щях да се напишкам! Не беше болезнено, по-скоро леко дискомфортно..Въртеше джаджата и гледаше монитора..Подканих го да ми каже нещо..Лаконичен отговор - всичко ми е наред..Исках да му задам някои въпроси, но в тази ситуация, не успях..Трябваше да извървя обратния път до стаята, където бяха дрехите ми..Пак гола..Пак срааам.. Момичета, само аз ли съм се чувствала така на АГ преглед ?? Вие как се справяте ?? Само аз ли мисля, че в такава деликатна ситуация, е много важен лекарския, но и човешкия подход ? Че гинекологът, трябва да бъде и психолог..Да се интересува от женската емоционалност и чувствителност..Да знае, че жената е тайнство..Че е ранима, дори когато изглежда уверена и нахакана.. Казах му, че се притеснявам много, а той ме попита защо..?! Що за въпрос ?! Той трябва да е научил отговора..Или, може би очаквам твърде много ?? Все пак, д-р Илиев е мъж и никога няма да проумее какво се случва в главата и душата на една жена в такъв момент..Колко е стресиращо да го допуснеш до интимните си органи, познавайки го от.. минута.. Ще ми се да го кача на "магарето", а аз да съм от другата страна..)
Та така - уговорихме се да му звънна след няколко дни за да направим цитонамазка.. Питах го как се прави, не ми обясни.. Стоеше на компютъра с гръб към мен..Тръгнах си..Имах уговорка за обяд. Протече зле, защото преживявах прегледа..
Дано втория път да мине по-добре..Все пак, търся моя гинеколог, при който да ходя редовно. На който да вярвам..И съм от хората, които дават втори шанс..
Ще се радвам да прочета за вашия опит и усещания...Приемам и препоръки за добри гинеколози..
Получи се много дълго, но вие сте жени и ме разбирате..
Желая здраве на всички ви :о)
И така, една сестра ме въведе в стаичката за прегледи..Започнах да се събличам зад завесата, докато тя ми задаваше стандартни въпроси. На една крачка беше така нареченото "магаре"- гледах го и се чудех как ще се преборя със себе си и ще се разкрача срещу абсолютно непознат мъж (доктора е доктор, но преди това е мъж;)) и ще изтърпя да ме гледа и пипа толкова интимно..После се появи той. Ужас ! Бях се настроила за белокос чичко, вдъхващ спокойствие, а той се оказа млад.. За малко да се откажа от прегледа, но се овладях..Попитах дали няма да ми дадат да облека нещо..хахх:) Това беше моя втори гинекологичен преглед - от първия имах лоши спомени..Та..по филмите покриват пациентките и докторът пипа отдолу..
В действителност няма такова нещо..Каза ми да седна и да си сложа краката..където трябва.. Ща-не ща, направих го..Седна срещу мен и докато ме гледаше..там, каза да си вдигна дупето към него..?! Не разбрах защо.. Може би щеше да ми взима секрет..В това време,след разговор по телефона, се оказа, че упражнението и срама са били излишни..Изследването нямаше как да бъде направено в същия ден..Уфффф..Не можеше ли това да се установи, преди да се червя на магарето ??( Щеше да има повторение:(( После каза да отида в другата стая..Вървях до там по голо дупе и ми идваше да потъна в земята от срам.. Той вървеше зад мен..Ужас..Сестрата се разхождаше наоколо..Само на мен ли ми се струва, че не бива нещата да протичат по този начин ?? Знам, че за тях е ежедневие, но за мен не е! Каза ми да легна, видях апарата за УЗИ..Толкова се бях психирала,че тръгнах да лягам с обувките ..Направи ми забележка да ги събуя..Пак ми идваше да умра от срам..Пак ми каза да разтворя крака и докато се усетя, ми вкарваше джаджата за УЗИ (не знам как се нарича)..Дори не успях да видя как изглежда..Каза да се отпусна..Какво ти отпускане, бях кълбо от нерви и притеснение, щях да се напишкам! Не беше болезнено, по-скоро леко дискомфортно..Въртеше джаджата и гледаше монитора..Подканих го да ми каже нещо..Лаконичен отговор - всичко ми е наред..Исках да му задам някои въпроси, но в тази ситуация, не успях..Трябваше да извървя обратния път до стаята, където бяха дрехите ми..Пак гола..Пак срааам.. Момичета, само аз ли съм се чувствала така на АГ преглед ?? Вие как се справяте ?? Само аз ли мисля, че в такава деликатна ситуация, е много важен лекарския, но и човешкия подход ? Че гинекологът, трябва да бъде и психолог..Да се интересува от женската емоционалност и чувствителност..Да знае, че жената е тайнство..Че е ранима, дори когато изглежда уверена и нахакана.. Казах му, че се притеснявам много, а той ме попита защо..?! Що за въпрос ?! Той трябва да е научил отговора..Или, може би очаквам твърде много ?? Все пак, д-р Илиев е мъж и никога няма да проумее какво се случва в главата и душата на една жена в такъв момент..Колко е стресиращо да го допуснеш до интимните си органи, познавайки го от.. минута.. Ще ми се да го кача на "магарето", а аз да съм от другата страна..)Та така - уговорихме се да му звънна след няколко дни за да направим цитонамазка.. Питах го как се прави, не ми обясни.. Стоеше на компютъра с гръб към мен..Тръгнах си..Имах уговорка за обяд. Протече зле, защото преживявах прегледа..
Дано втория път да мине по-добре..Все пак, търся моя гинеколог, при който да ходя редовно. На който да вярвам..И съм от хората, които дават втори шанс..
Ще се радвам да прочета за вашия опит и усещания...Приемам и препоръки за добри гинеколози..
Получи се много дълго, но вие сте жени и ме разбирате..
Желая здраве на всички ви :о)
.Не мисля,че имаш причина да се чувстваш така,колкото повече се притесняваш толкова по-неприятен ще е прегледа за теб.
откриха ми раничка на шийната на матката а имам и някакви възпаления. Каза ми че задължително трябва да си направя цитонамазка но като минат възпаленията и доста се притесних. Попитах я опасно ли е а тя ми отговори че не може да каже преди да е видяла изследванията 
Бях тотален блокаж естествено.. 
И пак не успях да си задам всичките женски въпроси.. 
