Когато много обичаш!

Извинявай,но самата аз съм много объркана.Хем искам да съм с него защото страшно го обичам,хем чувствам,че не мога това да го преживея още един път.Нямам сили вече.
Детето ме крепи в смисъл да не направя някоя глупост.Защото направо се давя и .....не знам-тежко ми е много 

И аз ще пиша анонимно, защото в тази история познах себе си, но от другата страна.
Не знам дали историята ти е истинска, но сякаш прочетох за мъжа, с когото аз имах връзка преди месец и половина. Толкова много неща съвпадат - 9 години брак, 1 дете, изневяра преди 5 г., прочетени от съпругата думи.
Не знам дали ти си тази жена, но ще ти кажа от позицията на "другата". Адски боли. Аз не исках да започвам нещата с онзи мъж. Харесвах го, но той беше за мен колега и приятел. Напихме се заедно и той премина границата, а аз го последвах. Твърдеше, че неговите чувства са отдавна, а аз тогава нямах чувства към него. Сега имам. После той продължи да ме търси, да говори за любов, да обвинява жена си в какво ли не, а аз не исках да чувам лоши думи за тази жена. Аз също съм съпруга и майка и не можех да понасям думите, които той изрича срещу нея, а и не исках да говори на мен всички хубави неща. Не беше честно. Не бяхме прави и двамата, но не можех да спра да го желая. Разделихме се, защото жена му разбра за нас. А аз го искам още. Не искам той да я остави или да спре да я обича. Не искам аз да оставя семейството си. Но искам него. Без думи, без обяснения, без обещание. Във време, в което тя няма да чувства липсата му.
Но знам, че е невъзможно и избягвам всякакъв контакт с него. Той също бяга от мен.
И аз не ям и не спя. Свалих 10 кг. за този месец и половина. Ставам в 5 ч. и пия конска доза кафе, за да мога да ида спокойно на работа и да понеса мисълта, че ще го срещам по коридорите.
Като човек и майка ме боли за съпругата му, защото и аз съм изпитвала нейната болка. Но като жена не мога да приема факта, че сме длъжни да обичаме съпрузите си и да сме далеч един от друг. А тя го заплашва, че ще му вземе детето. Не знам дали е вярно или са негови думи.
Аз не го обичам. Наистина. Но не ми е и безразличен, защото ми дава внимание, обич, грижи, каквито не винаги остава време на съпруга ми да ми даде.
А и съпрузите ни нямат нищо общо. Всичко е физика и химия. Да срещаш някого всеки ден и да нямаш право да го докоснеш е страшно.
Ако ти си същата тази жена, извинявай. Ако не си, съжалявам, че има и други хора в подобна ситуация.
Не съм искала да нараня другата жена, но и не искам аз да страдам, защото не мога да го имам. Няма да го търся, но ще го пожелая, ако той ме потърси.
Не знам какво мога да ти кажа, но той е твой, щом те обича и те иска. Не го наранявай и не го поставяй в ситуация да избира, защото отново ще избере теб. Но го остави да изживее и тръпката. Защото, ако изпитва това, което изпитвам аз в момента, е агония.
Написах го объркано и патетично, а имам и още много неща за казване. Но ти разтърси душата ми и ме накара още повече да се замисля за случилото се с мен. Съжалявам за болката, която съм причинила. Съжалявам и за собствената си болка, която той ми причини, обяснявайки ми се в любов. Но не съжалявам за изживяното и дори искам още от това мъчение.

Не мога да се съглася напълно с твоето твърдение.Ако не го обичах,а привързаноста ми към него ме държеше,нямаше да реагирам по този начин.Познавам се много добре и ако го нямах това чувство,нямаше да ми пука аз какво правя и той какво прави.А мен ужасно ме боли.Обичам го с цялото си сърце.За тези 9г. нямам и грам охладняване към него.Влюбена съм в него както от начало и го обичам безумно.Готова съм да направя всичко за този човек-но ако усетя,че чувствата му охладняват към мен,няма да остана и да го правя нещастен Колкото и тежко да ми е.
Говориме постоянно,но не мога да разбера това слабост ли е какво е.Ей така да си излизал с тях на кафенца.Не мога да го разбера.И той не знае защо го прави,поне няма обяснение пред мен.Казва,че сексуално аз съм единствения човек,който го задоволява.Че за нищо на света не би допуснал да ме изгуби.А защо го прави,защо  
Първата изневяря беше по жестока и от тази-там имаше и чувства.Драпах с нокти и зъби да си върна отново семейството.Тогава той заряза всичко и просто в един момент спрях да дълбая и продължих да живея.Не ми беше лесно и тогава,но видях,че и той иска да е с мен.
Постоянно ме пита дали го обичам и ако съм спряла да го обичам,за него нямало вече смисъл нищо.Всеки ден му показвам любовта си-за тези 9г. аз не съм му изневерила.Не,че не съм имала възможност,просто нито желание съм имала,нито съм искала да го нараня.Той е всичко за мен и никой мъж не може да ми даде нещо ново.Моногамна съм-отдавам се на човека до мен и останалия свят не ме интересува.
А може би грешката е в мен-може би му дадох всичко.

от другата страна Докато четях бях със свито сърце.Знам,че въпросната жена не е негова колежка!Никога не съм го заплашвала,че ще взема детето.И никога не съм го карала да избира.

Депресия, аз също чаках отговора ти със свито сърце.
Радвам се, че не си ти тази жена, но ти повтарям, че много съжалявам и за твоята болка, и за болката на жената, която аз причиних.
Ти ме накара много да се замисля. Надявам се, че и моите думи ще те накарат да се замислиш.
Искрено ти желая щастие, независимо от това какъв път ще избереш в живота.
И помни, че сексът и любовта са различни неща. И щом той обича теб, ти си силната и ти си тази, която ще намери начин да се справи с проблемите.