За детското самочувствие

  • 4 641
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 070
Здравейте
Интересно ще ми е да прочета нещо за това как да помогнем на децата да имат самочувствие, увереност в себе си, но нещо извън стандартните поощрения, за което пише по книгите за възпитание
Също така за състезателен дух и за това как да ги научим да приемат загубата в състезателните игри малко по-спокойно и като нещо нормално
Предполагам отношението трябва да е различно в различните етапи от израстването им

Давам пример - голямата ми дъщеря е на 4г7м, когато играе с баба си на една игра, баба и винаги я оставя да победи, ама винаги!
Аз съм според настроението - понякога я оставям да ме бие, понякога си играя съвсем стратегически като се опитвам и да и обяснявам за какво тя трябва да следи в играта, така че да излезе по-силна от мен
В началото тя много се сърдеше като победя аз и почваше да говори неща от сорта на, че не е честно, ако пък тя бие - хвърчи, вика, блестят и очите
Въпросната игра е да напишеш точки на равни разстояния и всеки прави чертичка и бележи точка всеки път, когато направи затворен квадрат
Друго - Не се сърди човече, домино - на домино играем с открити плочки и аз съответно като виждам нейните винаги мога да преценя каква да дам и да я бия, понякога го правя и тя се муси, иска все тя да побеждава
На карти играем на война и доста често тя има по-голям късмет - бие ме, но когато аз я бия взима събраното от мен тесте с по-силните карти и иска да продължи с тях

Вие как действате в такива ситуации и според възрастта разбира се

Извинявайте за нескопосаното писане, но няма точка на клавиатурата и съм с бебе на ръце

# 1
  • Мнения: 8 999
Никога не съм действала целенасочено, за да създавам самочувствие на децата си. Нито ги поощрявам, когато не заслужават, нито пък ги подценявам, когато са се проявили. Старая се да съм обективна и изричам похвали единствено ако съм доволна от тях.
Но децата са различни и мисля, че никой не е в състояние да промени характера им. Дъщеря ми е по-свита и в много случаи е лишена от самочувствие, а синът ми е коренна противоположност. Еднакво ги възпитавам и еднакво се отнасям и към двамата.

# 2
  • София
  • Мнения: 11 881
Целенасочените действия, според мен, не бива да са в посока да заблуждаваме детето, че побеждава, а да приеме загубите и грешките си. Високото самочувствие означава да се обичаш независимо от случващото се. децата се обичат толкова колкото смятат, че ги обичат родителите им. Отнасят се към себе си така както към тях се отнасят родителите им. Ако едно дете постоянно чува от мама "Обичам те" и при грешка чува "Това е грешка, но ти си едно изключително дете" плюс още едно "Обичам те, и когато губиш, и когато побеждаваш". Децата могат и трябва да бъдат ограничавани, насочвани към действия, които не ги застрашават, но трябва да са убедени, че винаги ще бъдат обичани от майка си и грешките им не означават, че са "лоши".
Другото правило за изграждане на здравословно високо самочувствие е детето да бъде оставено да действа, да открива, да стига само до изводите. Да взима решения, да поема отговорности, да не му се помага, когато може да се справи само.Да знае, че родителите временно взимат решенията вместо него и с времето ще има все по- големи права и отговорности. Това не означава детето да бъде забърквано в неща като семейния бюджет и проблемите на големите, защото това само травмира децата и ги кара да се чувстват несигурни.
Всичко това независимо от възрастта и пола. Иначе си има специфични подробности.

# 3
  • Мнения: 9 814
Не поощрявам умишлено, нито подтискам самочувствието на дъщеря си.
Има периоди, когато усещам, че е много самоуверена и действа със замах, а на моменти точно обратното.
Все пак самочувствието зависи и от темперамента на самото дете и настина от отношението на родителите към него.
Хубаво е, да не се подценяват победите и успехите, но и да не се толерират излишно. Важно за мен е и да не се тушират загубите.



# 4
  • Мнения: 553
преди време бях писала един много дълъг пост за съсътезателното чувство у децата, желанието да се побеждава и умението да се губи, ама не ми се занимава да го търся, пък не помня дали не беше в темата за възпитаването на детското самочувствието не тук а в дир.бг
идеята е сдве думи да показваш и ти тъга когато ти загубиш, да й помогнеш да осъзнае че и ти изпитваш същите чувства като нея, така чувствата й ще се раздвоят /между радостта от своята победа и тъгата от загубата на мама, която тя обича най много/ и ще започне да разбира че нещата не са черно-бели и че винаги за да има спечелил трявба да има загубил. можеш за й отказваш понякога да играете защото ще се сърди ако загуби, тя ще продължи да настоява, и може да се съгласиш при условие че обещае да не се сърди. така ще започне да осъзнава че играта е по-важна от победата и общуването и правенето съвместно с тебе са сладки въпреки загубата.
от друга страна за самочувствието на детето е важно да има и много победи вкъщи, защото това му и тренировъчната база, трамплина за отношенията с външните хора, така трупа увереност за контактите си навън, където отношенията са едно към едно и никой не отстъпва за да й направи кеф .
можете да играете игри, на които тя наистина е по-добра от тебе.така и самочувствиетоа й няма да е градено на заблуда и на нарушаване на правилата на справедливата игра. Убедена съм че ще те надбяга например хахахахааа  има много по-голямо търпение да прави безсмислени неща като да събира листа, да повтаря едно и също нещодо припадък, ако искаш да й помогнеш дае по-уверена, играте игри в които наистина да губиш при честна игра а не да я учиш на подаяния, защото децата усещат и започват да приемат това за правилно и дължимо и от другите деца и като не го получат, се свиват и се чувстват като в небрано лозеее и това че са неадекватни  отхвърлени от другите, защото не играят по истинските правила, смачква самочувствието им много повече отколкото може да го повишат измислените победи вкъщи. друга тема е кака това създава бариери в общуването с другите деца, които започват да ги обвиняват че играят НЕЧЕСТНО и то за съжаление с основание
родителите несъзнателно гледат да играят с децата си на игри в които тотално ги превъзхождат за да утвърждават също така несъзнателно авторитета си на всезнаещи и всеможещи айде няма нуждааа

# 5
  • Мнения: 2 070
Последният пост отговаря точно и на моето усещане за нещата    bouquet

Освен това се сетих още нещо, за ситуации, които не са конкретно състезателни
Например - рисуваме си чашки или черги или принцеси - това са и любими теми, аз също рисувам, тя поглежда и казва с леко тъжен поглед - ее, мамче, твоите са по-хубавии
Аз никога не съм искала да се доказвам или нещо такова, просто си се занимаваме, не сравнявам, не поставям нещота на състезателна основа, някакси от нея идва
Добре, че това не я отказва да се занимава

# 6
  • Мнения: 553
ами може като ги направите, накрая да си ги подарявате една на друга произведенията,така ще й е хубаво че и на двете са хубави принцесите и няма да има тъга в гласа  й

тя винаги ще се сравнява с тебе дори на 33 г дори и да не го иска  hahaha дори и да прави точно наобратно на тебе пак ще е защото се сравнява и съизмерва с тебе  Joy

# 7
  • София
  • Мнения: 7 097
ДеЩоВиди, сега като повдигаш въпроса, си давам сметка, че никога не съм я оставяла целенасочено да ни бие като играем на разни игри. И тя се е цупила, когато е падала в някаква игра, но й обяснявам, че така се получава - не може винаги да печели и че този път така е станало.
Самочувствие й създава като я поощрявам за успехите й и като се старая да не съм чак толкова безпощадна в критиките си. Последното не винаги ми се получава, обаче.
Сега чета една книжка на д-р Спок и това, което ми се набива в очите е, че независимо дали ще гледаш детето си по-строго или с по-голяма толерантност, едно е най-важното - уважението към него.

# 8
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 818
трябва внимателно да се обясни на децата правилата на дадена игра и факта, че има един победител, а всички останали са губещи. загубилият днес може да спечели утре. така е не само в играта. и задължително детето трябва да играе до края , независимо дали печели или губи.

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
До голяма степен работех върху самочувствието им, докато бяха още съвсем мънички. Разбира се, децата също като характери са важен фактор. Мисля, че успях да им създам добро самочувствие, което не ги кара винаги и на всяка цена да се доказват на другите. Ако аз и баща им не им помогнем да имат добро самочувствие кой друг ще го направи? Имането на качества е основа, но надграждането е самочувствието. Както бях писала в една друга тема, за мен няма самочувствие със или без покритие, а има или няма добро самочувствие. Предпочитам да имат, отколкото да нямат. В противен случай и гении да са няма да се справят в живота. Колкото по-добро самочувствие имат, толкова по-лесно вървят напред, защото си вярват, а вярата в себе си е половин победа.

За игрите - никога не съм и отстъпвала. По-скоро като ги бия веднъж-два пъти, на третия път играя "срещу себе си" като им обяснявам някои тактики. Така те постепенно започнаха да задобряват и да ме бият най-честно. А ако е само игра на късмета - обяснявам, че нищо не могат да направят и това е зар.

# 10
  • Мнения: 2 448
Старая се да го поощрявам, защото и без друго има някои специфични затруднения и е имал случаи да му се подиграват. Виждам , че е неуверен сред други и срамежлив, трудно се отпуска. Трудно учи, и ако не го поощрявам се отчайва съвсем, плаче и не иска да продължи. Това за нещата, които са му трудни. За положителните той вече поотрасна и добре преценява положението. Забавлява ме като се гледа в огледалото и се харесва колко бил красив.  Simple Smile

# 11
  • Мнения: 24 467
Не ми е самоцел и едва ли някога ще стане.
Не за самочувствието, а за изграждането на детето като пълноценна личност, полезна за себе си и околния свят, лично аз намирам за нужно просто детето от раждането си да усеща непрестанно, че съставлява искрен интерес за тези, с които живее, че е обичано, че му се съчувства и че с него се съпреживява, че има стабилен гръб.
Едновременно с това то следва и да се научи, че останалите хора са също така ценни, като него и че имат същите нужди и права.
С термина "самочувствието" се отразява начинът, по който човекът се чувства сам със себе си, а не самомнението му. Последното- колкото по- реално е- толкова по- добре. А иначе спокойствието, уравновесеността, обръщане на внимание основно на значимите неща, липса на себетормозене за излишни глупости, неотдаване на прекалено голямо значение на чуждата оценка за тях, себепознание и т.н.- това са основни похвати и умения, на които мисля, че детето следва да се учи от малко, за да се чувства добре в собствената си кожа.

Последна редакция: пн, 09 мар 2009, 10:25 от Judy

# 12
  • Мнения: 320
Но децата са различни и мисля, че никой не е в състояние да промени характера им. Дъщеря ми е по-свита и в много случаи е лишена от самочувствие, а синът ми е коренна противоположност. Еднакво ги възпитавам и еднакво се отнасям и към двамата.
Подкрепям напълно. Всичко е индивидуално и зависи от човека. Моята хубавица няма нужда от поощрения. Родена е със самочувствие и не пропуска възможността да го покаже във всеки удобен случай. Ролята ми в случая е да я приземявам  newsm78.

# 13
  • Мнения: 2 110
Темата е страхотна. Ще я чета с много голям интерес. Винаги съм си мислила, че съм справедлива и точна. Когато е било нужно съм поощрявала, когато не - не съм. Но, се оказа ,че синът ми е с много занижено самочувствие. Явно някъде съм била по-критична от необходимото.

# 14
  • Мнения: 2 070
Аз пък никога не съм особено критична и се чудя трябва ли да се терзая за това и трябва ли да съм по-критична. Винаги ми харесва какво е сътворило детето, винаги ме учудва и впечатлява, съобразявам се с това, че за дадена възраст може да има такива и такива постижения, нямам кой знае какви очаквания.
Майка ми също винаги ми е казвала колко се гордее с мен и не е била много изискваща, по-късно я обвинявах за това - защо не ме е понатиснала за някои неща, защо не ме е насочила да доразвия тези и тези ми способности. И се чудя до къде трябва да стигам с "побутването", трябва ли да го засиля...

Общи условия

Активация на акаунт