Защо всички нападаме само БМ?

  • 7 310
  • 59
  •   1
Отговори
  • Мнения: 998
Защо ,наистина?
Спонтанно реших да пусна тази тема и ще ми е интересно и вашето мнение.
Замисляли ли сте се някога ,че вероятно 90% от БМ-те биха задържали бебетата си ,ако не беше категоричния отказ от другата страна?
Ще разкажа защо се замислих (с риск да ми се разтрака някоя чакра)  perko
Наскоро почина внезапно един съсед от нашият вход-изглеждаше голяма свежарка ,какво му се е случило на човека незнам и лека му пръст и вечна памет.
Обаче като се вгледах в некролога му ми направи впечатление ,че пишеше "инженер ,корабен механик) ,а знам ,че такъв е бил и моят ББ ,другото съвпадение е физическата ми прилика с него.
Разбира се това са просто съвпадения ,но се замислиш какъв е шанса да съм попаднала в един вход с моят ББ и неговите деца ,които са ми полу-братя и сестри (не ми харесва израза ,но не намерих друг).Шансът е малък ,но той все пак е някъде в момента и ако БМ не се сеща точната дата на раждането ни ,той вероятно дори не се сеща за аферата ,причина да сме на този свят.
И защо не обвиняваме и него?Неговата постъпка не е по-малко долна.
А вие?Какво мислите?

# 1
  • Мнения: 1 249

Въпросът е резонен. Задавала съм си го доста години.
Моят отговор:

1) Магията да те дари Господ с нов живот в утробата и с пълната власт над този живот е само за жената. Оттам и отговорността е малко повече нейна.
Нейна е и отговорността кого избира за баща на децата си.

2) Много от сегашните момичета не казват на бащите, че детето се е родило. Много от родилките преди 30-40 год. - също.
Не се чудете и не се смейте.
Питах директно една преди две години след като останах изумена, че бащата дори не знае, че е бременна. Тя е на доста висока позиция в европейска институция и и благодаря за честността. Каза, че след като това е била еднократна авантюра и човекът е обвързан, ако му каже това би и навредило на кариерата. Той би се отграничил от нея. Така хем бебето, хем доста лостове на влияние би загубила. Майка и не и даде да прави аборт за да не навреди на бъдещите си възможности да роди. Докторите са наясно, че няма аборт, минал безследно, и дори да роди жената след него,  той оказва влияние на жизнеспособността и здравето на следващите деца. Легендите как за съвременната медицина абортите минават без последици са за по-наивните. Особено абортите в млада възраст са бич и за следващите родени о същата жена  деца. Докторите не умират от състрадание при доста случаи на стерилитет не случайно. Та доста майки съветват дъщерите да родят и да оставят детето, а не да абортират. 

3)И кой е казал, че ако някой иска да спи с някоя жена, то  това е израз на намерение да има деца от нея. Не виждам коя жена, освен тази в брак, би била сигурна, че децата и са желани и връзката с нея е нещо важно за него. Всички други са ми много интересни като заупрекват мъжете. Ами ако той е имал наистина искрени намерения да бъде с една жена и да иска деца, надали би се въздържал да не и направи предложение преди да и направи дете.
Има доста сериозни мъже, които не са обвързани с жените си  - ОК, и живеят с години прекрасно, но в обратния случай не виждам с какво мъжа е крив.

4) Субективно, лично:
 Моят ББ също не е бил уведомен, че съм се родила. БМ директно ми каза, че не искала да се излага пред него. Той е доста по-образован от нея, а тя сто пъти ми каза, че била само учителка по математика и то на нередовно място. Научил го е доста по-късно. Не е жив, но е направил опит да поправи част от вредите, каквото и да му е струвало това.
БМ  и децата и се държат с мен като с измет и сега. Вече не се държат, защото не смятам да имам каквато и  да била връзка с тях.
Но роднините на ББ се държат достойно. И с тях не контактувам, неловко ми е, но винаги са били на ниво. Не разпитват и не упрекват.

Последно - за мен отговорността е повече на жената.
Ако беше поравно - Господ щеше и на мъжа да даде възможност да зачене, износи и роди.

Това е и от опита ми на жена и майка, а не само на изоставено дете.

Последна редакция: сб, 07 мар 2009, 02:22 от Miraetta

# 2
  • Мнения: 2 084
Ми наш'та има още няколко от същия...
Какво да напада човек - дано не ми се случи да сънувам техните кошмари.
Мисля си, че най-често това са хора, които са се срещнали в неадекватно състояние навярно. Или някакво голямо надлъгване е падало. А най-не проумявам връзките с женени мъже и на амбицията да му родиш дете, за да го задържиш за себе си.
Мъжа ми използва ББ и БМ - аз не искам, нямам нужда - за мен тя е Родилка, а той сперматозоида. Мисля, че ако е осведомен за бременността и отказва да поеме своята част от отговорността е нищожество. Жената, която ражда носи своята част от отговорността цял живот /след труден разговор с децата казвам 'хак й е"/, носи своето бреме. Или подценявам мъжката чувствителност, или такъв тип същество само мъж не е, но си мисля, че той не се сеща.

# 3
  • Мнения: 1 249
Същото си важи с пълна сила и за мамите, станали такива след осиновяване:

1) Те избират кой да е баща на детето им - осиновяват именно с избран от тях мъж или сами, като и давата варианта са в тяхната власт  и са еднакво достойни. Да не бъда разбрана погрешно - те си избират с кого да осиновят, с кой от евентуалните си кандидати за съвместен живот.

Както и

3) Ако един  мъж ги иска за близък контакт, то от никъде не следва, че трябва да иска да осинови дете с тях и ако не иска е чудовище и пр.  Няма за какво да го упрекват ако не иска.
( Друга тема  е, че в доста случаи после мъжете не можеш да ги отлепиш от детето и чак до ревност се стига. )
Е затова съм против новите тъпизми - да осиновяват едновременно двама, които не са в брак, но ще видим докъде ще стигнат нещата с новия Семеен кодекс.

Последна редакция: сб, 07 мар 2009, 02:44 от Miraetta

# 4
  • Мнения: 1 418
Бианка до някьде си прочела мислите ми.Аз се занимавам с тьрговия и имам едни клиенти с които сме по скоро приятели.Ведньж те ни поканиха на сьбор в едно село.От тогава сьм им ходила на гости много пьти.Когато се обади БМ да се видим и ми каза кьде живее останах без думи.Това беше сьщото село и се оказа че те се познават.Миналата година се запознах с брат си които е осиновен вьв Варна.Отидох му на гости.Решихме да отпразнуваме срещата си в домашна обстановка и те поканиха тяхно приятелско семеиство.Е,семеиството беше една приятелка с която се познавам покраи работата си.Оказа се че те живеят в сьседен на тях блок.Не искам да те хвьрлям в сьмнения относно баща ти.Искам да кажа само че такива неща са рядкост може би,но все пак се случват

# 5
  • Мнения: 3 715
Нашият случай е подобен на този на Калина, защото Фъктъков е четвърто дете от едни и същи мъж и жена. Само че мъжът е идвал и си е отивал, когато му кефне. Та явно жената просто си е правела кефа и май всеки път е раждала по едно дете, само дето другите три си ги гледа. В документите нищо не пише за сперматозоида, но е очевидно, че след като явно не е можело да се разчита на него, отговорността за последствията са на жената, защото е мислила само за това как да си начеше крастата. Ама пък хубаво, че си я начесала, защото не искам друго дете, а точно моето си диване. Имам право и аз на малко егоизъм, мисля.

# 6
  • на път
  • Мнения: 2 804
Аз "биологичните авторки" не ги нападам. Яд ме е ужасно само на тези, които ходят по веднъж на 6 месеца на свиждане и лишават децата от дом като ги обричат на преместване от институция в институция.
Напоследък даже не мисля за тях. Не ги упреквам, не ги съдя, даже съм им благодарна за щастието изпълнило живота ми. Никога не съм си представяла, даже и в най-смелите си мечти че ще е толкова хубаво.

На първото осиновяване не знаех, че ги призавават на делето и бях много спокойна. На второто се поогледах инстинктивно за да видя дали не е наоколо. Не ми се искаше да имам ясна визуална представа за нея, за да не я обвързвам с детето.

Втората "авторка" е същия случай като този на ku[d]ku[d]yaka, 4 дете в семейство, първите две живеят при родителите на майката, третото с отказ от родителски права (и от двамата родители) още при раждането му и осиновено, последното - също. Родителите не живеят с наличните деца и никой не знае къде са ... даже не преминават за празници.

# 7
  • Мнения: 2 172
Темата е за порасналите деца вероятно...
Иначе аз -защо да я нападам БМ? Не виждам защо.
Малко ме е яд, че не знам много за ББ.Но вероятно ще опитам да науча.
Ще ми се да знам кой е , какъв е, ако може снимка Laughing Любопитно ми е дали знае за раждането, но май не толкова...Ако знае...знае. Ами ако не знае и тръгне да се меси като научи?

По-важно е как дъщеря ми ще приеме тяхната история Sad

Последна редакция: сб, 07 мар 2009, 21:43 от аистенок

# 8
  • Мнения: 1 249
Осъзнах още една сериозна причина да я нападаме, ако въобще я нападаме.

Защото ни се гади от изключително интензивно налаганата ни представа за нейното разтърсващо страдание по детето, защото го била оставила именно за да му даде " шанс за по-добър от нейния живот. И раздялата с детето й беше голяма драма за нея..." и

"В близост пак се дебатира за чувствата на БМ и то с толкова агресия, че чак се стига до отричане правото на БМ или реалноста тя да изпитва чувства на мъка, тъга, загуба, душевно страдание... Чак не ми се взима отношение в дебата там!...."
и

"защо да я нападам БМ? Не виждам защо."

На нас ни се налага тази представа и в живота и тук във форума. А ми трябваха години да изнеса изпод този валяк от нагласи крехката душица на бебето в мен, е каквото остана от валяка де.

Иска ми се да извикам, че разбирам, че масата деца са в доста по-добро положение в новите си семейства, но БН-те за това нямат никаква заслуга. Те са се съгласили със смъртта им. Не ги виня, но да изпадна в умиление не виждам причина.
За истинската причина едно дете да е изоставено можем да гадаем само, а какво е мислила и изпитвала жената няма как да знаем.

А като казваме нещата с истинските им имена ставаме крайно отблъскаващи.

Няма как да не и е зле на БМ -те, но то не е само от мъка по детето. Те за собствените си съдби жалят и за др.неща, които сме дискутирали.
Като че ли аз съм ги пратила и молила да си правят необезопасен и предполагам„ приятен секс, който плащам и ще плащам до края на живота си, че и ще ми се насажда чувство на винакъм въпросната персона.
А мамите,  именно това правят. Може да не съзнават, но го правят.

Та лаконичното изказване на Ганка ми дойде като мехлем след демонстрациите на широкоскроени разсъждения ама на чужд гръб. Ставаше дума нещо за майките. Ганка каза:"- Истинската майка не дава детето си на никого." в отговор на питане от друг " истинската майка даде детето си точно на определено семейство за осиновяване, а не чрез държавните институци".
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=154225.435




А мога и шеговито: като толкова мамите реват как децата БМ-те ги били изоставили за да им осигурят по-добър живот, какъвто те не могат да им предложат и следва децата и за това да се чувстват виновни,
да ви попитам аз
вие защо си гледате децата и в добро и в зло
 и
 не сте хукнали на Бил Гейтс да ги предлагате да ги осинови. Нали е ясно, че от всички нас човекът е с повече възможности за добро образование и добър живот. Ама нито една от вас не е хукнала да му предлага.


Не съм тръгнала да я излагам или убивам, имала е своите аргументи да го направи, но защо да ми се налага да изпитвам и към нея вина за това колко била страдала и то от жени, които не са и няма да бъдат в нашата позиция ...
Която мама иска - свободна е да изпитва колкото си иска умиление към БМ, но не и да ми го налага .
 На мен ми стига вината, която изпитвам, и за два живота.
Искам малко живот без вина.





 

Последна редакция: сб, 07 мар 2009, 23:56 от Miraetta

# 9
  • Мнения: 1 249
Нашият случай е подобен на този на Калина, защото Фъктъков е четвърто дете от едни и същи мъж и жена. Само че мъжът е идвал и си е отивал, когато му кефне. Та явно жената просто си е правела кефа и май всеки път е раждала по едно дете, само дето другите три си ги гледа. В документите нищо не пише за сперматозоида, но е очевидно, че след като явно не е можело да се разчита на него, отговорността за последствията са на жената, защото е мислила само за това как да си начеше крастата. Ама пък хубаво, че си я начесала, защото не искам друго дете, а точно моето си диване. Имам право и аз на малко егоизъм, мисля.

Вашата с Калина позиция не ме кара да се чувствам зле. Вие не ни насилвате да приемаме една или друга позиция, а споделяте вашата.
Нещата са в паралелни реалности и вие след това срещате тези деца и те са си вашите деца. Вече си ги обичате именно тях и за вас са незаменими.
Е това му е сложното на моменти на живота, че един човек е в няколко паралелни връзки и реалности. Дано не звуча неясно.
Масата мами ни налагат да се чувстваме виновни, че се усъмняваме в това, което ни налагат, а именно: "Изоставянето значи любов и любовта е изоставяне".
Вярвах му доста години  и според него построих доста грешни кули в живота си.
Като позволих да излезе наяве крехкото ми неприемане и станах лошата.

Като казвате на децата, че са изоставени защото са били обичани, влагате тази идея у тях. Ако ви харесва - приемете си я за себе си, но не ми я предлагайте, не я влагайте и у децата си. Това е дна от причините масово да не се харесва и "Първична рана".
Нали утре ще станат мъже и жени и ще се влюбят в някого....

Поздрави на всички мами и деца за 8 март !
 Hug  bouquet  bouquet

Последна редакция: нд, 08 мар 2009, 13:34 от Miraetta

# 10
  • Мнения: 2 172
Осъзнах още една сериозна причина да я нападаме, ако въобще я нападаме.

Защото ни се гади от изключително интензивно налаганата ни представа за нейното разтърсващо страдание по детето, защото го била оставила именно за да му даде " шанс за по-добър от нейния живот. И раздялата с детето й беше голяма драма за нея..." и

"В близост пак се дебатира за чувствата на БМ и то с толкова агресия, че чак се стига до отричане правото на БМ или реалноста тя да изпитва чувства на мъка, тъга, загуба, душевно страдание... Чак не ми се взима отношение в дебата там!...."
и

"защо да я нападам БМ? Не виждам защо."

...................


Писах в темата, което вероятно беше грешка, но няма да оставя цититраното от поста ми без коментар, пък ако ще да е грешка.
Аз не нападам БМ.Нямам право, защото чрез отказа й имам дъщеря си.Фактите са такива.За това , че се е отказала има право да я съди само дъщеря ми.АЗ ОТ МОЯТА КАМБАНАРИЯ НЕ МОГА.

# 11
  • Мнения: 1 843
Miraetta, ти знаеш.

Темата е за друго, но ми се дощя да го кажа: дойдох на дережде да се чудя как и с какво да си гледам децата. Свалих 25 кила не щото са много буйнички, а щото не знаех и още не знам на кой свят съм от зор. Не се оплаквам и за миг не ми е минало през ума да си "върна" децата, щото съм... закъсала.

Не изпитвам нищо към БМ, както съм казвала, но не я оправдавам по никакъв начин.
И да, основната отговорност е нейна. Така мисля. Както и на жените, които осиновяваме.
Мъжът явно е създаден по друг образ и подобие. Не съдя, само отчитам.

# 12
  • Мнения: 2 084
Не ми е до напдения - днес моите мъже ме карат да се чувствам щастлива - поне видимо се стараят.
Аз за онези другите жени си мисля - за тези, събрали смелост или безумие да признаят грешката, греха си, заченали живот, износили го и появили се със срама си пред целия свят. В онези времена преди около 20 години това е означавало да се замозатриеш за обществото, да бележиш и себе си и детето. И докато около осиновените деца се е шушукала тайната за онези другите деца - неосиновените цялото общество е подхвърляло и подвиквало.... Сега е почти същото, само дето си играем на толерантност.
Та аз познавам една такава жена - покланям й се на днешния ден за смелостта да бъде майка, за горчивите думи, които е преглътнала.
Та за точно нейния сперматозоид - или нищо или нищо!

Мираета, аз си мисля, че човек собствените си чувства понякога не разбира достатъчно добре, та какво остава за чуждите. Има форуми, в които не съм си позволявала да вляза - не ми е там мястото. Тук при вас искам да се мнауча да разбирам децата си, да се доближа до тяхната болка и друго освен да разказвам за своите чувства не мога.
Моите са били в еднаква ситуация и преживяват толкова различно това, което се е случило... Аз ня зная какво изпитват, какво мислят - аз само се докосвам до болката им. Опитвам се да я "попия", да я взема от тях но не става. Това, че и аз страдам от тяхното страдание не прави болката им по-малка. Прави я споделена.
Когато аз споделям своите мисли, не ги правя ваши, а споделени.
Защо тези двама души са в мислите ни? Защото са факт. А някой факти предизвикват емоции, а някой хора са по-емоционални... Все се надявам, когато за фактите говорим достатъчно дълго емоциите да се поохладят.

Последна редакция: нд, 08 мар 2009, 19:08 от kalina@

# 13
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Дар,  Hug
Моята леля след развод е останала сама с деца на 2 и 3 години, а е била и кръгъл сирак, без дом и с образование 8 клас. Сега и двете деца са зрели хора, имат стабилни семейства, а едното има 2 висши образования, внукът учи в чужбина. Нито за миг не е и помисляла да ги дава в дом, камо ли да ги даде за осиновяване. Издръжка от бащата не е получила нито една, доколкото знам.

По темата... Аз считам, че майката е тази, която много по-силно може да почувства новия живот още преди детето да се е появило на този свят. Връзката между нея и плода е пряка, реална. Татковците по малко по-различен начин си изграждат тази връзка. Та затова в момента на раждането на майката би следвало да е много по-трудно да се раздели с детето излязло от утробата й. Мъжът.... той може просто да не пожелае да го види и после... ами няма да има реални спомени за нищо случило му се, само за пропуснати изживявания...  Това за случаите, когато двамата знаят и заедно взимат решение да изоставят детето си.

Когато бащата не знае... Ами ако една жена се е почувствала достатъчно жена за да тръгне да прави това и онова с даден мъж, би трябвало да може да седне и да поговори с него за последиците (ако такива се появят) и да обсъдят Овреме какво да правят. А и така е по-честно, защото все пак частица от това дете е и негова и той има право да каже мнението си. После вече отново в нейна власт е да задържи плода или да направи аборт. Дори и мъжът да не е съгласен да става баща, майката има право да си задържи детето и да си го гледа. Тя е тази, която има окончателната дума дали детето да се появи на този свят или не и каква ще бъде съдбата му след като се появи.

Аз лично мога само да благодаря на Господ, че децата ми си имат истински татко!

Последна редакция: нд, 08 мар 2009, 21:16 от Gankata

# 14
  • Мнения: 295
Аз също не нападам БМ. Може и да е егоиситично, но чрез нейния избор аз сега съм майка. Напротив, благодарна съм й, че не си е убила детето с аборт. Обвинявам единствено онези жени, които изоставят децата си, не дават отказ и ги лишават от шанса да намерят своето семейство. И така ги обричат на цял живот страдание. Какви са мотивите на една жена да изостави детето си - не знам и не ме интересува, не съм аз тази, която ще я съди. Допускам обаче, че има такива, които съжаляват и се разкайват за избора си. Както има и такива, които съжалавят и се разкайват, че са направили аборт. Майката на нашия син е била, според думите на нашата социална, така да я нарека, твърдо решена да го роди и даде за осиновяване - историята е също доста тривиална и тъжна - поредно дете на самотна майка. Може и да страда, може и да не се сеща за него. Честно казано не знам, но не ме и интересува. за мен е по-важно това, че, възприемайки го като "грешка", не го е убила - защото за мен абортът е точно това. Но ако сега трябва да говоря с жена, решила да даде детето си за осиновяване, винаги ще я съветвам най-напред да помисли дали наистина няма да има шанс да го гледа сама, ще направя всичко възможно да я убедя да го задържи при себе си. Но ако трябва да говоря с жена, решила се да направи аборт, тогава винаги ще я съветвам да го роди и даде за осиновяване. За мен нещата са много обвързани и именно от тази камбанария гледам на БМ. Но разбира се, може и да бъркам.

Общи условия

Активация на акаунт