По-различна ситуация за раздяла.

  • 3 013
  • 29
  •   1
Отговори
 Ще се опиатам по-накратко да разкажа и аз своята история. И аз като всички вас имам нужда от подкрепа и да споделя с някого. Извинявам се, че съм анонимна, но все още не смея да разкрия проблема си открито.
 С мъжа ми сме заедно от 4 години, поне от две-три обаче виждам, че нещата не вървят в желаната посока. Все чета тук за мъже с любовници, зарязали жените си, не искат да се грижат за бебето и т.н. Моя мъж обаче е много добър и грижовен баща, много отговорен и работлив, с добри обноски. Проблема ни е още от самото начало на връзката, секса... Все си намираше извинения, първо беше веднъж седмично, като забременях тотално отказа, а моите хормони така бушуваха  Confused После стана един път месечно, а сега още по-рядко. Много пъти сме говорили по проблема, особенно в началото се опитвах да подобря по всякакъв начин нещата, но така и не успях. Сега и аз нямам желание, даже напротив. Той ме желае само когато си е пийнал, обидно ми е, толкова ли съм зле, че да има нужда от алкохол Tired А все още съм млада и добре изглеждаща, психечески ме съсипа, всичко женско в мен разби. Той напълно осъзнава проблема, но само обещава ли обещава, а аз вече и обещания  не искам, стана ми неприятен, нямам никакво желание, противен ми е станал чак Confused Успокоявах се, че ако не друго, то поне сме приятели, но и това вече се промени. Аз станах много нервна, дразнеща и трудна за понасяне, чак аз не се трая.  Той пък стана един мрънкащ, за всяка изхарчена стотинка мрънка, философства, не мога да слушам вече. Полужението става все по нетърпимо, започнахме много да се караме, видимо е вече, че не се понасяме. При разговор за развод, казва, че ще вземе детето, имал пари за адвокати и той щял да спечели. Живеем в чужбина и се чудя как ще се справя, какви са законите,  имам приятели наоколо, не е толкова страшно, но все пак...
 Хиляди въпроси ме засипват, как ще реагира родата, как ще реагират приятелите, как ще си поделим имуществото, как ще се разберем за детето и двамата го обичаме толкова. Аз в никакъв случай не искам да го деля от детенце, но защо трябва да ми го взема, явно е, че трябва да се консултирам с адвокат. Изчаквам все още подходящия момент за раздяла, но вече съм го решила, не съм щастлива с този човек. Няма друг мъж в живота ми, но имам нужда от любов, чувствам се самотна от много отдавна.
 Споделете вашето мнение, разкажете как протича развода при общо жилище (на кредит), мебели, деца. Благодаря, че ме изчетохте.

Последна редакция: чт, 05 мар 2009, 08:30 от Shoping FUstA

# 1
  • Мнения: 393
Здрасти,
Първото което мога да те посъвествам е да се конултираш с адвокат.
Не знам къде живеете.
Ако сте в САЩ, злоупотребата с алкохол от страна на един от родителите е доста сериозен аргумент. Тука се намесват и социалните (а те са зли като оси).

# 2
  • Мнения: 19 266

Може би ако споделиш в коя държава си някой ще се включи с подробности за законите там.

# 3
  • Мнения: 2 655
Да, а на нас ще ни е интересно на научим.

# 4
  • Мнения: 2 175
Отговори си първо на въпроса - можеш ли да се справиш сама?
Финансово, психически и физически..
Ако отговорът е - да, давай смело напред.
Имаш пълното право да потърсиш лично щастие.

# 5
 Да, в Щатите съм. Не знам доколко беше сериозен в заплахата си, но трябва да съм готова на вси4ко, ина4е не е алкохолик, оби4а да си пийва в по4ивните дни.
 Просто ме е стегнала души4ката, отдавна не съм щаслива, исках да подобря отношенията ни, но ве4е и за това желание нямам Confused
 Имам приятели, финансово съм ок и смятам, 4е ще се справям. майка ми е единственната, която знае за проблемите ни и беше категори4на, 4е няма да продължим дълго заедно, за това съм по-спокойна, 4е имам нейната подкрепа. Психи4ески хи4 не знам как ще съм, но сега съм толкова нервна, 4е си представям какво облек4ение бих изпитвала, ако вси4ко се нареди благополу4но.
 Минали мами по тоя път, споделете как се справихте.

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
съжалявам
минах през някои затруднения в секса - и ние имахме период когато аз исках повече от него, но под веднъж месечно не сме падали
откакто съм отслабнала - секса не е проблем...но го разбирам - той никога не си е позволил да ми каже нещо - винаги е твърдял, че след две последователни бремености е нормално да кача...но ми стана ясно, чек сега защо сме имали тези проблеми
може би мъжа ти има физически проблем...за него това неправене на секс също е смущаващо и ако не е свързано с др жена - значи си има чист физически проблем...не може ли да му се помогне с нещо?

успех каквото и да решиш
ако имаш сили да се справиш сама и ако нямаш сили да се бориш за него - давай напред.... в крайна сметка една жена доведена до истерия от липса на секс не е нещо което трябва да станеш....това съвсем сериозно защото знам до какви психически проблеми води липсата на задоволителен секс еле пък с години.....психозата може да бъде пълна

# 7
  • Мнения: 107
Мисля, че ти не обичаш съпруга си. Какво значат думите"майка ми казваше, че няма да ни бъде"? Че това е бил брак по интереси? Не се обиждай-в чужбина често се случва. Не че и в България не е така? Искам да попитам:"А ти работиш ли?" И това има значение. Твърде много време за размисли и страсти newsm78

# 8
  • Мнения: 2 175
А защо не опитате с психолог?
Може пък проблемът да е в главата му..
Някои мъже просто не възприемат съпругите си сексуално, за тях те са майки на децата им и толкова..
Минала съм по този път..
И моят спря да ме желае от мига, в който забременях..
3 месеца след раждането бях отново 45 кг.. и по-красива от всякога..но и това не помогна..
Трябва желание и диалог от двете страни.
за съжаление, мъжете трудно преглъщат да говорят точно за "този" проблем..

Стискам палци!

# 9
Здравей! При нас положението е почти същото. Разликите не са големи. Все още не сме се разделили, но ще стане съвсем скоро. Преди година имаше такива приказки, че щял да ми вземе детето, но вече няма. Възможно е само да те плаши, че да си стоиш да Д-то. Все пак си го познаваш и трябва да усещаш сериозно ли говори. Ако е така потърси адвокат, не мисля, че е лесно да ти вземе детето.
Иначе те разбирам повече от добре. За мен лично това е причина за раздяла. И детето не бива да е единственото, което да ни спира. Грижовен е, не ни е оставил, добър баща, но... сме само родители. Караниците, секса, всичко, което описваш е така и при нас. И ние не сме в България.

# 10
  • Мнения: 613
Като начало говори с адвокат. Има такива, при които първата консултация е безплатна, а ако нямаш достатъчно доходи може да минеш на по-облекчена тарифа. Инфо за това, обаче от Family Court.

При подялба на по-сериозните неща, първият въпрос, който са ми задавали съдиите е напълно ли е изплатено нещото и ако не, какви са месечните вноски (кола, къща) и до колко ти ще можеш да ги поемеш сама. Ситуациите могат да бъдат най-различни.

Няма да ти вземе детето (освен, ако няма някаква сериозна причина от твоя страна за това).

И това кой ще има по-скъпоплатеният адвокат и повечето пари изобщо не е гаранция за това (както те плаши).

Можеш да използваш пристрастеността му към алкохола, но трябва да го докажеш. Свидетелите са много важни, както навсякъде по света.
Набързо, за това се сещам. Успех!

А, да сетих се още нещо, тук жените имат право на alimony, можеш да водиш дело за това, ако ти самата искаш.

# 11
  • Мнения: 613
Отговори си първо на въпроса - можеш ли да се справиш сама?
Финансово, психически и физически..
Ако отговорът е - да, давай смело напред.
Имаш пълното право да потърсиш лично щастие.

Еххх, ако можехме да си отговорим на въпроса преди това, все ми се струва, че един много голям процент от разделите и разводите нямаше да ги има  Confused

# 12
  • Мнения: 903
Отговори си първо на въпроса - можеш ли да се справиш сама?
Финансово, психически и физически..
Еххх, ако можехме да си отговорим на въпроса преди това, все ми се струва, че един много голям процент от разделите и разводите нямаше да ги има  Confused
Аз пък ще възразя тука малко, защото ако човек не е в действително окаяно състояние, трудностите пред които ще го изправи неминуемо раздялата с брачния партньор, не трябва да са единствена спирачка пред тази раздяла..../Направо е невероятно какви неподозирани сили открива в себе си човек, когато се мобилизира, па било то и под натиска на обстоятелствата/.....НО, подчертавам НО ако проблемите на двойката са наистина нерешими и съвместното живеене носи вече единствено негативи.

Обаче, щом сте в САЩ, доколкото ми е известно там е много честа /да не кажа модерна/ практиката да се търси помощ от брачен консултант... Та защо не опитате преди наистина да сте предприели крайни действия /т.е. раздяла/ - понякога страничната помощ от външен трети човек /при това специалист/ може да хвърли нова светлина върху неподозирани аспекти в отношенията вътре в една двойка... Щом съпругът ти е с добри материални възможности, а освен това както сама си писала е и "грижовен баща, много отговорен и работлив, с добри обноски" и т.н., може би ще намери за разумно да инвестира известни средства в начинание, което би могло да изглади проблемите ви, отколкото в бракоразводни галимации...

И най-сетне, ако в крайна сметка опрете до развод, извинявай ако съм малко груба че го казвам, ама намирам за голяма глупост да се тревожиш какво аджаба ще кажат роднините и приятелите ви Crazy
Разбери ме правилно! - Нито роднините, нито приятелите ви живеят вашия живот - там сте само вие двамата и за евентуалното хубаво, и за кошмарите.... И ако усещането за кошмар е завзело преобладаващата част от отношенията ви, никой близък, ама колкото и да ви е близък, разбиращ, съчувстващ.., няма да дойде и да изживее твоите /респ.негови -на мъжа ти/ терзания вместо вас. Затова ако наистина сериозно обмисляш идеята за развод, единствените двама души чиито мисли и чувства трябва да вземеш по внимание сте ТИ и ДЕТЕНЦЕ!

# 13
  • Мнения: 613
Аз пък ще възразя тука малко, защото ако човек не е в действително окаяно състояние, трудностите пред които ще го изправи неминуемо раздялата с брачния партньор, не трябва да са единствена спирачка пред тази раздяла..../Направо е невероятно какви неподозирани сили открива в себе си човек, когато се мобилизира, па било то и под натиска на обстоятелствата/.....НО, подчертавам НО ако проблемите на двойката са наистина нерешими и съвместното живеене носи вече единствено негативи.

Съгласна съм. За неподозираните сили мога да пиша много  Simple Smile

Нямах предвид тези случаи, когато нещата в семейството са напълно неспасяеми. Визирах тези, при които понякога под влияние на емоция, натрупано напрежение или други причини, малко по-лековато се взима решението за раздяла/развод, а всъщност животът на самотния родител никак не е лесен (независимо дали това ще е мъж или жена). А при решения, взети по време на афект, рядко има правилни отговори.

Например, от сегашната ми гледна точка на една мобилизирана, самотна майка, не виждам проблем - "липса на секс" за съществена причина за разпадането на едно семейство, ако налице няма други нерешими проблеми.
(но, пак подчертавам това си е настоящо мое заключение базирано на това, през което е трябвало да мина след раздялата)

# 14
Ако липсата на секс и пламъче между партньорите не е временна, а в продъжение на 3-4 години тогава не мисля, че може нещо да се промени и то двустранно. Ние, майките, сме склонни на затваряне на очите, компромиси, в името на децата, но някои се събуждат и осъзнават, че в живота съществува понятие като щастие, което може би бихме могли да изпитаме, но не и с този партньор. Защото да живееш сама без партьор е по-добре, отколкото да живееш с него и партньор да нямаш!  Cry

Общи условия

Активация на акаунт