Публикувана: 5 март 2009, 00:42 ч.
Последно мнение: 17 март 2011, 10:12 ч.

Търся заглавието и автора на една книга.

2 406
19
1

5 март 2009, 00:42 ч.

Мнения: 994

Опитвам се да си спомня заглавието и автора на една детска книжка.
Сюжетът накратко - едно момченце (мисля, че се казваше Кай) бе отвлечено от Снежната (Ледената) Кралица. Неговата сестричка пое на пътешествие към Северния полюс да го търси. Намери го след много приключения, целуна го и го освободи от магията.

Надявам се, че някой се сеща коя е тази книжка.
Благодаря bouquet

# 1 5 март 2009, 02:25 ч.

София
Мнения: 136

Тук онлайн
Автор Ханс Кристиан Андерсен, а приказката се казва "Снежната Кралица"
Има невероятно добра екранизация. Мисля, че продукция на Холмарк.
Вчера се опитах да намеря една друга, по-стара екранизация.
Понеже дребната ми заприлича на малката разбойничка...
но това филмче съм го гледала като дете и съответно нищо не открих

# 2 5 март 2009, 02:25 ч.

Добрич
Мнения: 1 720

Аз мисля, че е точно "Ледената кралица" или "Снежната кралица" на Андерсен, не е ли това?

# 3 5 март 2009, 04:36 ч.

Мнения: 994

Точно това е. Благодаря ви много bouquet

Признавам си, че съм много изненадана от факта, че не помня произведение от Андерсен. Embarassed

# 4 4 дек. 2010, 22:33 ч.

Мнения: 4

Има ли някаква драма, умира ли някой, разделя ли се някой с някого-приказка на Андерсен е:) Като се замислите няма по-депресарски приказки, вземете "Малката кибритопродавачка", "Храбрият оловен войник", "Дивите лебеди", "Цветята на малката Ида"- все мрачни и потискащи истории. Като дете не осъзнавах, но сега ми тежат като ги препрочитам.

# 5 7 дек. 2010, 20:41 ч.

Пловдив
Мнения: 14 061

Винаги ми е било много мъчно за Малката русалка Sad

А не знам защо в детските градини много често за Коледа правят театър "Малката кибритопродавачка" - децата остават много натъжени, съвсем в констраст с празника. Вярно е, че действието в приказката се развива по Коледа, но ...

# 6 9 дек. 2010, 12:07 ч.

Майничка
Мнения: 12 570

В същото време децата приемат много по-лесно идеята за смъртта в Андерсеновите приказки, отколкото възрастните.
Но пък и не забравяйте, във времето, в което са писани, в по-заможните семейства се е държало на възпитание в християнски добродетели като милосърдие, не-възгордяване (скромност май няма да изрази точно мисълта ми).

Сходни по звучене са и приказките на Оскар Уайлд, например.

# 7 9 дек. 2010, 16:57 ч.

Мнения: X

Приказките са си един жесток жанр. Като се сетя като дете ,колко страх брах с Малечко-палечко. То и Хензел и Гретел, Дивите лебеди, дори Снежанка и Червената шапчица са си страшни. Някъде бях чела ,че децата така изживявали страховете си и затова ,приказките имали пречистващ душиците им ефект. Но няма такава мъка като "Малката кибритопродавачка". Тази приказка от дете до ден днешен не мога да я прочета без да ревна. Другата такава ми е "Майчина сълза" на Ангел Каралийчев. Със синът ми ги четяхме и ревяхме. Навярно пробуждат и възпитават в децата милосърдие и състрадателност.

# 8 14 дек. 2010, 12:06 ч.

Мнения: 189

На мен Андерсен ми е любим. Приказките му са писани за възрастни, не за деца. А и са тъжни , защото е имал много тъжно и тежко детство. Майка му е била перачка и за да не умира от студ докато пере на реката е пиела, така става алкохоличка. Една от приказките му е посветена на майка му "За нищо не я биваше"...

# 9 14 дек. 2010, 13:21 ч.

София
Мнения: 1 577

Цитат на: svetlu6ka в вт, 14 дек 2010, 12:06

Много е хубава тази приказка Peace

Всичко от Андерсен е прекрасно.

Не мисля, че не са за деца приказите му. Чела съм го като дете, тъжно ми е било, но разбирах - и ми харесваше. И още ми харесва. Децата са по-умни и по-силни, отколкото си мислим... Бих чела на детето си и тъжни, и страшни приказки - така се учат да разбират колко е разнообразен животът и колко цветове има между черното и бялото. Не съм съгласна с новите теории, тип "това травмира детето, онова го плаши" - не е така, децата всичко разбират, и мъката, и смъртта: по-лошо е да се опитваме да ги изолираме в барокамери, да ги "запазим", защото нищо не пазим, само ги унищожаваме...

Аз бях на по-малко от 5 годинки, че може и под 4 да съм била, когато разбрах точно какво е смъртта и че хората умират и вече ги няма, и мен няма да ме има някой ден. Беше ми много мъчно, че като умра, няма да гледам през прозореца на кухнята една поляна с борчета и малко мостче над едно блато - това ни беше гледката - а защо точно това съм си мислела, хайде кажи ми Simple Smile

Но и тогава не съм се плашила, не съм ревяла от страх, просто ли лежах една вечер в леглото и си мислех по детски. А сега се усмихвам, като си спомня, и нито ме е страх, нито ми е мъчно.

А полянката и мостчето ги няма вече, построиха 4556778 нови блока на тяхно място Simple Smile

# 10 14 дек. 2010, 14:03 ч.

Мнения: 189

Не мисля, че не са за деца приказите му. Чела съм го като дете, тъжно ми е било, но разбирах - и ми харесваше.
[/quote]

Имах предвид, че той когато ги е писал не са писани за деца, а не че не стават за деца. Аз също смятам, че децата трява да познават и двете страни на живота- радост и тъга, живот и смърт, върхове и падения...

# 11 12 март 2011, 19:30 ч.

Мнения: 0

Не знам дали някой може да ми помогне но от питане глава не боли. Преди десетина години съвсем, случайно попаднах на една книга от немски автор (не съм сигурна) сборник от негови разкази. Прочетох само един негов разказ, който остана запечатан в паметта ми.
Разказваше се за едно момиче което се влюбва в своя съсед и се проследява живота й,които минава в преследване на този мъж и дълго чакане че той все пак ще я забележи. След години тя вече се е превърнала в жена пак е близо до него, той все още не я е забелязал,докато една вечер той не влиза в клуба в който тя работи. През тази нощ те се запознават и правят любов.След това тя разбира че е бременна и когато го намира да му каже се оказва че той дори не помни тази тяхна нощ.За него това е било пиянска забежка и не се опитал дори да запомни лицето на жената. Тя ражда момиче и след време се разболява тежко, дъщеря й намира любимия на майка си и своя баща и го моли да посети болната.При неговото посещение той я лъже че си спомня за нея и тя умира щастлива.
Общо взето това е разказа, ако някой е чел нещо от този автор да или се сеща кой е да пише ще съм благодарна

# 12 12 март 2011, 20:49 ч.

Пловдив
Мнения: 855

svetlu6kaима право като казва, че приказките на Андерсен са писани за възрастни.За приказките си той казва::Аз вземам една идея за възрастни и я разказвам за деца, защото съм убеден, че бащите и майките все ще чуят приказката и ще се замислят над нея".
Иначе и на мен Андерсен ми е любим разказвач Peace