Здравейте мами.Пиша с надежда че някой от вас може да ми помогне.Ще разкажа на кратко за себе си.Аз съм на 25 години, разведена с малко детенце на 2 годинки.От почти половин година страдам от социална фобия.Не ми се излиза никъде, страх ме е да общувам с хората и дори с приятелите си.Изчервявам се почти от всичко може човек да ме пита на колко годинки е детето и аз изпадам в паника почвам да се изчервявам.Ако видя някоя приятелка да идва срещу мен пак се изчервявам просто е УЖАС...Не мога повече така искам спасение от това но незнам как да го постигна.Ужасно е да ходиш само вечер на кафе от страх че ще се изчервиш.Искам да уточня че преди не бях такава общувах със всички а сега просто не мога от както се разведох живота ми се промени.Ходя да психолог от скоро но и това не ми помага.Чудя се дали съм полудяла вече???Има ли смисъл да давам сумати пари на психолози?Има ли надежда че ще се оправя?Как мислите?Обичам живота и искам да общувам с хора, но този страх че ще се изчервя ме побърква.МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ!!!!!
- Публикувана: 4 март 2009, 19:32 ч.
- Последно мнение: 6 март 2009, 21:44 ч.
Помощ-социална фобия.
Здравей, и аз бях в подобна ситуация 
но в момента в който осъзнах, че това нещо се случва с мен, започнах самостоятелно да се боря. Отне ми доста време, но нали знаеш - в момента в който си осъзнала, че това ти се случва, ти си се справила с нещата на 50%. Сподели с приятелка и започни да излизаш с нея например на най- познатите и близки места: пред дома, после в любимото кафе и така лека по лека когато ТИ прецениш, че си готова се отдалечавай от сигурната хралупка, колкото можеш повече. Не се пресирай и го карай спокойно. Трудно е, особено когато те сполети неуспехът 
нооооо, ти знаеш, че това зависи само и единствено от теб. Не знам как да ти дам сила, като на моменти и аз имам нужда от чудо за да се справя с тъпата ситуация, но определението "социална фобия" те забива още повече според мен. Това най- вероятно е един период на слабост и несигурност, който само ТИ можеш да преодолееш и да промениш. Не искам да ти давам съвет за психолога, но ако те кара да се чувстваш сигурна и по-добре - продължавай Изборът е САМО ТВОЙ. Дано и другите момичета да се включат, защото съм далеч от мисълта, че моят опит би бил полезен и на други. Желая ти успех 
но в момента в който осъзнах, че това нещо се случва с мен, започнах самостоятелно да се боря. Отне ми доста време, но нали знаеш - в момента в който си осъзнала, че това ти се случва, ти си се справила с нещата на 50%. Сподели с приятелка и започни да излизаш с нея например на най- познатите и близки места: пред дома, после в любимото кафе и така лека по лека когато ТИ прецениш, че си готова се отдалечавай от сигурната хралупка, колкото можеш повече. Не се пресирай и го карай спокойно. Трудно е, особено когато те сполети неуспехът нооооо, ти знаеш, че това зависи само и единствено от теб. Не знам как да ти дам сила, като на моменти и аз имам нужда от чудо за да се справя с тъпата ситуация, но определението "социална фобия" те забива още повече според мен. Това най- вероятно е един период на слабост и несигурност, който само ТИ можеш да преодолееш и да промениш. Не искам да ти давам съвет за психолога, но ако те кара да се чувстваш сигурна и по-добре - продължавай Изборът е САМО ТВОЙ. Дано и другите момичета да се включат, защото съм далеч от мисълта, че моят опит би бил полезен и на други. Желая ти успех 
plamenka_s, това се лекува с антидепресанти. Аз пия антидепресанти за друг проблем, но в листовката пише, че лекува и твоята фобия.
Моят съвет е на психиатър - ще ти излезе доста по-евтино, защото антидепресантите на месец струват около 30 лв, а само един сеанс при психолог е толкова.
Успех Знай, че това често е в следствие на недостиг на определен нервомедиатор в мозъка, затова се пият хапчета.
Моят съвет е на психиатър - ще ти излезе доста по-евтино, защото антидепресантите на месец струват около 30 лв, а само един сеанс при психолог е толкова.
Успех
Знай, че това често е в следствие на недостиг на определен нервомедиатор в мозъка, затова се пият хапчета.
Явно не си попаднала на точния за теб психолог.
Опитай при друг, но направи и консултацията с психиатър, не е казано, че трябва да започнеш задължително антидепресанти. Чуй го първо какво ще те посъветва.
Но те поздравявам, че търсиш помощ Това е верният път!
Споделяй за проблема и с много близки приятели и роднини. Излизай с тях, не се притеснявай, че в присъствието им ще се изчервиш и ще видиш, че постепенно ще си по - спокойна и с други хора.
Опитай при друг, но направи и консултацията с психиатър, не е казано, че трябва да започнеш задължително антидепресанти. Чуй го първо какво ще те посъветва.
Но те поздравявам, че търсиш помощ
Това е верният път!Споделяй за проблема и с много близки приятели и роднини. Излизай с тях, не се притеснявай, че в присъствието им ще се изчервиш и ще видиш, че постепенно ще си по - спокойна и с други хора.
Не, не в никакъв случай не започвай с антидепресанти! От тях, по4ти съм сигурна, 4е 6те се 4увства6 омаломощена и едвам 6те ти стигат сили и за детето ти. На 22г бях когато един психиатър ре6и 4е имам пани4еско разстройство и ми изписа една шепа хап4ета, от които се 4увствах още по-идиотски. Тогава си казах:"Абе я стига съм умирала всеки ден! Искам да живея, за6тото оби4ам детето си, защото съм млада и ми се живее, за6тото искам да работя, защото искам някому да бъда полезна!И така изхвърлих вси4ки хапове.
Повярвай ми, така като гледам това, което си написала, няма6 нужда от психиатър, а от много любов до себе си. Майка, приятел(ка), близък, занм ли, някой пред който може6 да си излее6 ду6и4ката.
А това с из4ервяването, например при мен е ежедневие също, особено като сме в компания. Споко, няма ни6то ло6о в това - приеми, 4е жената така е по-красива - с алени бузки(Да не би да иска6 да си жълта като лимон?
)
Бъди силна и много много се оби4ай!
Повярвай ми, така като гледам това, което си написала, няма6 нужда от психиатър, а от много любов до себе си. Майка, приятел(ка), близък, занм ли, някой пред който може6 да си излее6 ду6и4ката.
А това с из4ервяването, например при мен е ежедневие също, особено като сме в компания. Споко, няма ни6то ло6о в това - приеми, 4е жената така е по-красива - с алени бузки(Да не би да иска6 да си жълта като лимон?
)Бъди силна и много много се оби4ай!
