Много от нещата, които ме интересуват вече са обсъждани, но така и не срещнах изцяло аналогичен на моя казус...
Да започна с интродукцията: омъжена съм с 2 деца (момиче на 3 години и момче на 4 месеца). С мъжа ми винаги сме искали 3 деца. Обсъждаме възможността да си осиновим третото (добре де, аз го убеждавам, и мисля че за сега се справям успешно), но тук идват и хилядите въпроси...
И двамата сме единодушни, че искаме децата да са с малка разлика - до 3-4 години, което означава, че вече трябва да се ориентираме в подаването на документите (предвид дългото чакане), а стигнем ли до там, връщане назад няма.
В началото, когато обсъждахме темата (и въобще, когато минахме на фазата "обсъждане", а не "абсурд"), мъжът ми категорично заяви, че във формулярите трябва изрично да заявим, че искаме детенцето да е: 1. бебе до 8-10 месеца, и 2. да е физически здраво. Първосигнално аз подскочих до тавана, и го обвиних във всички грехове на земята, и най-вече в егоизъм и т.н., но в крайна сметка доводите му се струват разумни и съм склонна да се съглася с тях, а именно, че има ли проблем с трето дете, ние ще хвърлим всички средства и усилия за лечението му, но не не можем да си позволим да лишим децата си от внимание/средства, заради третото дете. Е да, ама с тези изисквания шансовете ни за осиновяване намаляват, да не кажа, че направо започват да клонят към нула.
Отделно се чувствам адски неподготвена и по отношение на тригодишната кака, на която също ще трябва да обяснявам ситуацията... В момента съвсем лаишки подхождам, като преиначавам приказките и пропускам участъците с мащехи и тем подобни, но определено това не е решение.
Ясно ми е, че няма готова формула, която да приложа, но ще се радвам на всяко мнение, съвет, идея