Откакто съм забременяла си знаех, че задължително ще говоря на детенцето си на немски. Това е моят втори език, който ми е почти като майчин, защото като малка съм живяла Германия. винаги ме е съпровождал и винаги ме е вадил от калта - последно на кандидат студентските изпити
Сега обаче, колкото и да ми се иска да направя този подарък на моето мишле , не ми идва да му говоря миличко на немски. Просто лигавщинките ми идват само на български. Някой път като върша някаква домакинска работа му обяснявам на немски какво правя... но ми е трудно още да се съсредоточа на него да му говоря на немски, а на другите на български. Не че няма да ме разберат - всички са немски възпитаници така да се каже, и таткото също. Та как преодоляхте вие навика и въобще как са се развили нещата при вас?
Знам, че със сигурност би имало ефект, защото един познат на мене татко, който с извинение, ама немския не му е най-силния, но откакто се е родила дъщеричката му и говори изключително на немски. С помоща на супер РТЛ и други подобни, момиченцето сега първи клас, разбира всичко което и се говори и говори! А аз дето уж го знам така добре, не мога да се преодолея. А ще ми е тъпо един ден да ме пита " мамо, ти защо не ме научи на немски!?"